Евгени Божанов е роден на 10 март 1984 година в Русе. Започва да свири на пиано на 6-годишна възраст. Негов учител в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ е Евгени Желязков. Дебютът му като солист е когато 12-годишен свири с Русенска филхармония, като изпълнява 13-ия Концерт на Моцарт. 
През 2001 г. заминава за Германия, където започва обучение във Висшето училище по музика и танц „Фолкванг“ в град Есен при проф.Борис Блох. От 2005 г. учи при проф.Георг Фридрих Шенк във Висшето училище „Роберт Шуман“ в Дюселдорф.
Евгени Божанов е носител на множество национални и международни конкурси. Той е носител на призове от конкурсите „Светослав Обретенов“ и „Димитър Ненов“, но също и на първи награди от „Жонес Мюзикал“ в Румъния, Фолкванг наградата на немския град Есен, „Шопен“ в Кьолн, „Карл Бехщайн“ в Рур, „Алесандро Казагранде“ в Терни, Италия. Печели втора награда (при неприсъдена първа) на конкурса „Святослав Рихтер“ в Москва и втора награда на международния конкурс „Кралица Елизабет“ в Белгия. Финалист е на международния конкурс по пиано „Ван Клайбърн“ в САЩ през 2009 г.
На тазгодишното 59-о издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ публиката аплодира Евгени Божанов на три негови концерта. На 16 март той свири Концерт за пиано на Роберт Шуман заедно със Софийска филхармония под диригентството на Емил Табаков. На 20 март излезе на сцената заедно със струнен квартет „Фрош“, като изпълни клавирния квинтет на Дмитрий Шостакович, а след това и концерта „Асопсадиа“ на Астор Пиецола - заедно и с японската акордеонистка Мие Мики. Три дни по-късно Божанов и Мие Мики имаха още един концерт, който обедини сонати на Бах и Скарлати под заглавието „Изкуството на барока“. 
Специално за „Утро“ младият, но именит пианист  намери време в натоварения си режим на репетиции и концерти, за да отговори на въпросите на русенския вестник.

- Г-н Божанов, каква беше за вас изминалата година - от "Мартенски музикални дни" до следващите "Мартенски", когато фестивалната публика в Русе отново има удоволствието да ви се радва?
- Имах немалко и доста интересни ангажименти - както в Германия, където живея, така и в други страни. Имах изяви в Латвия, Финландия, Полша - с оркестъра на националното радио в Катовице. 
- Имаше ли нещо, което да ви изненада - различно от това, което вие очаквате или планирате? 
- Всъщност, изненади обичайно има почти на всички концерти. Те са и позитивни, и не толкова. Не мога да кажа, че през изминалата година за мен е имало нещо драстично, което да се е отразило сериозно върху концертите и върху работата ми. Но, от друга страна, често пъти 
артистът трябва обичайно да бъде готов за извънредни обстоятелства
за непланирани срещи, разговори, които не винаги могат да бъдат предвидени и заложени в предварително подготвяната програма. Това е част от нашето ежедневие. 
- Вие пътувате много. Свирите в различни държави и континенти. Има ли места, където предпочитате да свирите, места, които са ви ценни - и където вие се чувствате особено добре, хармонично и равновесно? 
- Не бих могъл да кажа, че имам специални предпочитания към концертни зали и към публики. Но, признавам си, обожавам Япония. Бил съм там много пъти и се чувствам привлечен от нейната култура - и като страна с неимоверно богата история, и като място за концертиране. И, да - мога да твърдя, че японската публика се счита за една от най-добрите, най-внимателните, най-съпричастните и най-чувствителните. 
- А остава ли ви време да се разходите и да натрупате впечатления и извън концертните зали? 
- За съжаление, за това рядко остава време - поне не толкова, колкото на мен би ми се искало. Аз се опитвам да не смесвам работата с чисто "туристическия живот", тъй като 
моят график е винаги изключително плътен 
и много рядко успявам да вместя в него време за свободни разходки. 
- Как намирате програмата на сегашното 59-о издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни"? Вие сте чест гост на фестивала...
- "Мартенски музикални дни" винаги има много интересна програма. Артистичният директор на фестивала Ива Чавдарова съумява така да селектира концертните програми, стиловете и търсенията на участниците, че всеки път публиката да получи възможност за своите радостни открития: като, например, съчетанието на съвременна музика и барок, каквото има в тазгодишното издание. Пъстра, балансирана програма - и това е изключително заслуга на Ива Чавдарова. Надявам се тази чудесна традиция да продължи и в следващите години и издания на "Мартенски музикални дни". 
- Вие тази година имахте три концерта пред русенските ценители. Вас самия какво ви привлича тук - освен че свирите пред родна публика в родния си град?  
- Винаги идвам с по няколко концерта. И се опитвам също да предложа разнообразие и в партньорските програми, и в подбора на произведения. За мен работата с различни състави е важна и ценна. Това е 
и предизвикателство, и огромно удоволствие
Ето, тази година за първи път свирих и с квартет "Фрош"... Освен това двете фестивални седмици дават възможност и за срещи с колеги и приятели - като със Светлин Русев, например. 
- А как виждате града при своето завръщане? Срещате ли се и с приятели от детството? 
- Моите приятели са тези, които са на сцената. Страхотно е да прекарваме известно време заедно, това е изчерпващо и вдъхновяващо. А колкото до града... Положението в цялата страна не е леко. За краткото време, в което съм тук, се опитвам да се концентрирам върху положителните страни и промени, които стават с Русе. Харесвам обновения център - поне в центъра на града е приятно. 
- Вашата първа изява на голяма сцена е именно в Русе. Помните ли я? 
- Моя първи концерт? О, да! Бях на 12 години и свирих с Русенска филхармония. 
- Как се чувствате сега, когато свирите пред българска публика? 
- Аз се чувствам добре. Но не мога да не отбележа, че условията за музициране тук не са наистина добри. Особено когато става дума за пиана, за  инструментариум, за сцени. И в случая не говоря само за Русе - и в София в зала "България" пианата са на повече от 40 години, те са в потресаващо състояние. 
В Германия едно пиано след пет години на сцената незабавно се сменя
При все че се поддържа от акордьори със световен авторитет. А тези пиана тук в България на 40 и повече години стоят на сцената без нужните специални климатични условия, от сухия въздух те се нацепват, стават негодни. И условията, в които аз съм принуден да давам концерти, наистина не са добри. Аз се опитвам да извадя от инструмента максималното, на което той е способен, но това не е достатъчно. И понеже аз съм свързан с този инструмент, понякога чувството, което изпитвам, е мъчително. А публиката е винаги много топла и съпричастна - и тази в София, и в Русе. Но на мен би ми се искало отнякъде да се намерят средства и да се инвестира в нови инструменти. И в Русе също. Защото фестивалът "Мартенски музикални дни" е марката на града. Сега ММД има една хубава "Ямаха", трябва още едно добро пиано. 
- Някога мислил ли сте, че бихте могъл да се занимавате с нещо различно от пианото? 
- ?!.. Винаги съм имал усещането, че 
единственото нещо, което ме е интересувало, е пианото
изпълнителското изкуство. При мен това от случайно занимание и хоби постепенно и някак неусетно прераства в професия. И тъй като тази наша професия също се променя постоянно, човек трябва да усъвършенства и напасва своите техники, така се получава едно непрестанно обновяване и непрестанно усъвършенстване. Това е малко като шахмата - има безкрайно много ходове и доставя огромно удоволствие да измисляш ходовете. Има толкова много варианти, всъщност, те са почти безкрайни, как човек да бъде на сцената - сам или с много различни състави, вдъхновението е винаги различно. И всичко това стимулира и провокира към нови търсения. 
- Какво ви предстои след "Мартенски музикални дни"?
- Рецитал в Дрезден, след това второ участие в известния фестивал на Марта Аргерих. В Хамбург ще участвам в камерния фестивал, който събира музиканти от световен мащаб и те в продължение на седмица правят страхотни концерти. Предстои ми също концерт в Полша, на Шопеновия фестивал във Варшава, а след това през септември имам планирано голямо солово турне в Япония. 
- А кога и как си почивате? 
- Правя това между ангажиментите или в самолета. Не мога да планирам специално море или планина - затова почивките ми са спонтанни. И по-скоро се опитвам да използвам красивите места, на които попадам при ангажиментите си, за да релаксирам. А една случайна инспирация на вдъхновяващо място ми дава значително повече от това, което бих могъл да планирам.