Европейският парламент прие реформи в областта на авторското право, подкрепяни от информационни източници и от представители на музикалния бизнес, като нанесе удар на технологичните гиганти, които лобираха яростно срещу мерките.

Въпреки интензивния дебат в парламента, заседанието на евродепутатите в Страсбург завърши с приемането на проектозакона с 348 гласа “за”, 274 “против” и 36 “въздържали се”.

Европейските законодатели бяха силно разделени по въпроса за авторските права, като и двете страни бяха подложени на въздействието на лобистки кръгове от страна на технологични компании, медийни фирми, творци и защитници на свободата на словото в интернет.

Кампанията за тази промяна стартира през 2016 г. и се считаше за спешно необходима, тъй като законодателството в областта на авторското право не е променяно от 2001 година, т. е. преди раждането на Фейсбук и ЮТюб.

Реформата беше горещо подкрепена от медийни компании и артисти, които искат да получат по-добра възвръщаемост от уеб платформи като ЮТюб или Фейсбук, позволяващи на потребителите им да разпространяват съдържанието им свободно.

На промените силно се противопоставиха същите интернет гиганти, които като собственика на ЮТюб – Гугъл, правят огромни печалби от рекламите, генерирани от съдържанието. Противници на промените бяха и привържениците на свободния интернет, които се опасяват, че те ще доведат до безпрецедентни ограничения на свободата на словото в мрежата.

Последните дни преди гласуването бяха белязани от шествия и медийни каскади. Десетки хиляди хора протестираха в Германия под мотото “Спасете интернет”.

Подобни протести имаше в Австрия, Полша и Португалия. Обратно, големите полски вестници в понеделник излязоха с празни първи страници, апелирайки към членовете на Европейския парламент да приемат реформата.

Германия беше в центъра на антиреформисткото движение, водено от Джулия Реда, 32-годишна депутатка от Пиратската партия, която оглави кампания срещу две от разпоредбите на закона, които се превърнаха в най-горещите точки в дебата.

Реда заяви, че гласуването е “тъмен ден за свободата на интернет” и изрази съжаление, че членовете на Европейския парламент са отказали да променят някои от текстовете преди окончателното гласуване.

Основното притеснение на Реда беше член 13, който има за цел да увеличи силата на договаряне между притежателите на авторски права с платформи като ЮТюб и Фейсбук.

Според реформата европейското законодателство за първи път ще задължи платформите, които са юридически отговорни за прилагането на авторското право, да проверяват всичко, което техните потребители публикуват, за да предотвратят нарушения.

Големите медийни издатели, включително АФП, настояваха за реформата, виждайки в нея необходимо средство за защита на качествената журналистика.

Реформата беше твърдо подкрепена от Франция и няколко други държави-членки.

“Защитата на авторското право не е цензура, а свобода на творчеството и разнообразието от информация. Без авторски права няма да има Европа на иновациите и културата”, заяви в Туитър кабинетът на френския президент.