В понеделник операта вдига завеса за премиерата на „Дон Карлос“ и в главната роля на испанската кралица Елизабет Валоа публиката ще види и чуе Светла Кръстева. Русенката пристигна от Мадрид специално за тази роля в родния си град. 
Неин първи братовчед е известният български тенор, който в момента е директор на Плевенската филхармония, Любомир Дяковски, чиято дъщеря Люси Дяковска пък е добре позната на по-младото поколение. Първа братовчедка на Светла Кръстева е и прочутата българска органистка Нева Кръстева - а бащата на Нева, именитият музикален историк и публицист Венелин Кръстев, е чичо на русенката. 
Когато човек расте в подобно обкръжение, не е лесно да си спомни кога точно е решил да се занимава с музика. Светла Кръстева обаче помни ясно този момент.  
„Бях на 10 години, когато гледах за първи път в Русе „Травиата“ с Любо Дяковски, Иван Консулов и Роза Митова. Било е през 1973-а. След представлението казах: „Аз ще пея „Травиата“. И още тогава всичко беше подредено в главицата ми. Как ще уча пеене, след това ще отида да уча в София, после заминавам за Италия... Скоро се оказа, че всичко не е толкова просто, както аз си го бях нарисувала в съзнанието си. Но така или иначе, моята решимост да пея „Травиата“ беше непоклатима“, смее се Светла Кръстева. 
Тя намира за същински късмет факта, че влиза в класа на вокалния педагог Георги Делиганев
„Неговите уроци за мен са валидни и сега. И може ли да бъде инак?! То пеенето е еднакво и преди, и сега, нали така? Сега съм благодарна на Делиганев за търпението, за умението постепенно да изведе моя глас от това, което природата е отредила за него, и много бавно, постепенно и извънредно търпеливо да го развие до широкия диапазон, с който боравя сега. Е, вярно е, че винаги ми намираше кусури. О, той дори бил казал на майка ми за мен: „Тя глас няма!“, като снизходително добавил: „Но ще работим!“. И наистина работихме. И аз съм му безкрайно благодарна - той ме научи на музика, на фразировка, дори на трениране на паметта“, казва Светла. 
И продължава: „Случваше се да отнасяме по-остри реплики и забележки, дори да ни замеря със столове... Впрочем, за неговата 70-годишнина в Русе се събрахме негови ученици от различни страни по света. А първата му работа беше да ни наругае - за нещо, дори не помня за какво точно. Той си е такъв. Но истината е, че от време на време когато се виждаме, да речем, с Мартин, с Орли /Мартин Цонев и Орлин Анастасов - прочути гласове от оперните сцени - б.а./, 
не минават и пет минути и почваме да говорим за Делиганев
Когато получила предложението от Иван Кюркчиев да пее Елизабет Валоа на „Мартенски музикални дни“, русенката се обадила на своя учител. Неговите уроци и съветите му и до днес са ми безценни, признава тя. Впрочем, напоследък тя по малко се занимава и с преподаване. „И се опасявам, че и в тази посока съм възприела някои от неговите методи. Например, работех с една млада японка, която имаше доста скромен глас. И когато един ден тя ме попита: „А кога ще изпея „Трубадур“?“, аз отсякох: „Никога!“. „Ама как така? Защо така ми го казвате?“. И аз обясних, че предпочитам да й кажа истината, отколкото да я залъгвам, защото в някакъв бъдещ момент тя ще изживее още по-тежко истината“, продължава сопраното. Тя засега все още отлага сериозната преподавателска работа за времето, когато солистичната й кариера вече не е толкова интензивна. На преподаването трябва да се посветиш изцяло, то обсебва, изморява, а нерядко преподавателят несъзнателно възприема дефектите на своите ученици, казва певицата. 
След като завършва Музикалното училище в Русе, тя влиза в Музикалната академия в класа на проф.Елена Киселова - която е била учител и на Делиганев. „Проф.Киселова беше прекрасна жена, удивително спокойна, с безупречно възпитание. Тя разви и довърши това, което Делиганев беше започнал с моя глас. За щастие, не искаше да промени нищо от това, което той вече беше постигнал“, обяснява русенката. 
След това тя печели стипендия за школата на прочутата миланска „Ла Скала“. Пак 
като дете си представях как отивам във Флоренция - а пък отидох в Милано
засмива се русенката. Заминава за Милано през 1989 година, малко преди да падне Берлинската стена. Така че добре помни и това как за да замине и да се яви на прослушването в „Ла Скала“, тя трябва да получи разрешение от... милицията! Издаването на такива разрешения, за да си получи задграничния паспорт, стават пречка младата певица да осъществи вече сключени договори с авторитетни италиански оперни театри като „Тоти дал Монте“ в Тревизо, където спечелила конкурс да пее в „Дон Жуан“, а и на други сцени в Италия. 
Светла Кръстева остава да живее в Милано и животът й става пълноценен калейдоскоп от роли, концертни изяви, пътувания, срещи, запознанства и партньорства. 
В Милано тя се запознава с големия перуански тенор Луиджи Алва. По това време най-великият перуански оперен глас вече е изпял своите фантастични роли в „Ла Скала“, „Метрополитън Опера“, в Залцбург, Лондон, Филаделфия. Но води майсторски класове по целия свят, а в академията на „Ла Скала“ е един от преподавателите. 
Луиджи Алва кани русенката да пее в Перу
И оттогава датира нейната споделена любов с изпълнената с багри и мъдрост латиноамериканска държава. Там Светла прави своите дебюти в „Риголето“, в „Палячи“ и пее ред роли в оперни спектакли. Успоредно с това излиза на много сцени в Европа, пее и в Южна Африка. А в един хубав ден в театър „Калдерон“ в Мадрид се запознава с Карлос - и скоро постоянният й адрес вече е в столицата на Испания. 
„Карлос е адвокат, който обожава класическата музика. Двамата много пътуваме в Европа, за да гледаме спектакли и концерти. Сега го очаквам да дойде в Русе за премиерата на „Дон Карлос“. Всъщност, в момента Карлос твърди, че е най-щастливият човек на земята - че кой друг би могъл да се похвали, че си има собствена испанска кралица на име Елизабет Валоа, при това кралица, която му готви!“, смее се Светла Кръстева. И разказва, че в дома им се приготвят всякакви кулинарни изкушения от три прекрасни кухни: испанска, българска и италианска. 
Карлос обожава мусака, баница, таратор
А Светла харесва всичко от испанската кухня, начело с паелята, разбира се. Е, гледаме все пак, ако може, да минаваме без паста и ориз, особено пък аз, казва слабичката и със стройна момичешка фигура Светла. И добавя: „Модата на дебелите вече отмина. Наскоро пях в една модерна постановка, в която доста тичане падна по време на действието. Днес трябва да си в атлетична форма, трябва да можеш да издържаш на тичане, катерене и така нататък. Искат ни високи, слаби, красиви и по къси поли. Нещата много се промениха в Европа, често режисьорите, търсейки успех, залагат в своите постановка на ефекта на шока върху зрителите. Но аз все пак искам, като отида на спектакъл, там да пеят хубаво и да има връзка между това, което се пее, и това, което се случва на сцената. А когато едно произведение е стойностно, няма нужда да се пресилват нещата, няма нужда да се прибягва до самоцелни провокации“. 
За нея „Травиата“ си остава любимата й опера и любимата й роля в нея. Точно както е замислила още като десетгодишно момиченце. А Русенската опера очевидно е сцената, на която трудно може да откаже. 
„Обади ми се Иван Кюркчиев по телефона с думите:
„Кажи ми, че ще дойдеш!“
Всъщност, ние бяхме говорили за това още на гала концерта миналия юни в Доходното здание, когато дойдох да пея заедно с други колеги. Та от тази гала тръгна всичко“, казва Светла Кръстева. 
И понеже е дала дума, тя започва да стяга куфарите. Това обаче никак не се харесва на двете кучета - далматинеца на име Писко /наречен на една от перуанските ракии/ и испанския бретон Балу /като мечето от дивната „Книга за джунгата“ на Ръдиард Киплинг/. Само като видят куфара, веднага разбират, че тръгвам нанякъде, намръщват се и ми обръщат гръб, разказва Светла. И двете кучета тя е взела от приют. И двете животинки са били с проблеми, изоставени, болни, Балу, който е в дома им от миналото лято, е бил направо злощастна гледка. Но сега и Писко, и Балу са щастливи. А когато все пак става ясно, че куфарът се разтваря наистина заради неотложно пътуване, тогава кучетата отиват „на пансион“ при треньорката, която ги обучава и с която те се чувстват добре. А това явно в семейството на Светла и Карлос се случва достатъчно често - защото и двамата обичат пътешествията. 
Карлос обича да пътува най-вече заради концертите. Светла пък обича да пътува, за да снима - това е страстта, която в последно време я е обсебила.
 Той иска да слуша Берлинската филхармония, аз искам да снимам водопадите в Южна Америка 
- не винаги желанията ни съвпадат сто процента, но така винаги остава повод за ново пътуване, засмива се отново сопраното. И с лека носталгия в погледа си припомня най-последното пътешествие - Карлос й подарил пътуване до Исландия. „Влюбих се в тази страна - чиста, красива, с чудесни хора, с необичайни гледки! И времето ни там се оказа твърде кратко... Сега убеждавам Карлос пак да отидем. Толкова снимки имам още да направя! Кой знае, може и да вместим отново една Исландия между останалите ни ангажименти?!“.