Потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му. Този извод, който днес дори неспециалистите приемат като аксиома. Името на откривателя на този фундаментален закон е известно на всички - Ом. Но колцина знаят кой е той? Това ще ви разкажем днес с материала на Дона Недялкова, публикуван в блога й nedialkovass.wordpress.com. Поместваме го с незначителни съкращения. Само да обясним защо точно днес говорим за Ом - защото на днешния 16 март се навършват 230 години от рождението на големия немски физик и изобретател.

Георг Ом е роден на 16 март 1789 г. в Ерланген, Кралство Бавария, в семейството на Йохан Волфанг Ом - по наследство шлосер и Мария Елизабет Бек - дъщеря на местен шивач.
Баща му отделя много време за самообразование. Изучава математика по учебниците, посещава Техническото училище по чертане в Берлин. През 1785 г. Йохан се завръща в родния Ерланген и получава разрешение да открие собствен бизнес. Година по-късно се жени за Елизабет.
От седемте деца в семейството оцеляват само три, а самата майка умира по време на раждане. До края на живота си Йохан така и не се възстановява от загубата на "най-добрата и най-нежната майка", както я нарича. Тогава синът му Георг е на 10, по-малкият Мартин е на 7, а дъщеря им Барбара е само на 5.
В детството си Георг получава знания от баща си, който, макар и без официално образование, е доста почитан човек и твърде развита личност. 
Самоук, но високо ерудиран, Йохан самостоятелно преподава на синовете си математика, физика и философия
След смъртта на жена си Йохан посвещава цялото си свободно време на възпитанието и обучението на своите деца. За да осигури финансово семейството си, всеки ден от сутрин до вечер изпълнява поръчки, а всяка свободна минута отделя за децата си. Затова синовете, станали по-късно професори по физика /Георг/ и по математика /Мартин/, са му безкрайно задължени.
Училището, в което започва образованието на Георг Ом, е скромно, макар че е платено. Собственикът му е единственият учител. Помага му неговата дъщеря, която учи децата да четат. Въпреки че няма педагогическо образование, учителят има красив почерк и способност бързо да решава аритметични задачи, а също и вроден талант за общуване с децата, любопитство и жизненост на ума. Той подготвя Ом за постъпване в градската гимназия. Заслугата на бащата е в това, че 
учи децата си да работят самостоятелно с книги
и въпреки че книгите са скъпи, Йохан ги купува, без да пести пари точно за това.
На 11 година Георг Ом започва да посещава гимназията в родния си град, контролирана от университета в Ерланген. Занятията в нея водят четирима професори. Основно внимание се отделя на изучаването на латински и гръцки език. От ограничените средства на семейството се отделят пари за купуването на учебници по математика, история, география, философия, педагогика, както и ръководство по обработката на металите. 
Георг превежда от латински книгата на Леонард Ойлер "Интегрално смятане". В класа той е първи по владеене на езика. Тогава бащата, под ръководството на сина си, не само преписва превода, но и сериозно изучава този труд.
Уроците, които бащата преподава на синовете си вкъщи по математика и физика, им дават възможност да напреднат в изучаването на тези науки. Йохан търси помощта на преподавателите от университета. Отзовава се професорът Клюбер Лангсдорф, който изпитва Ом в края на гимназията и споделя резултата от изпита така: "По време на петчасов разговор аз проверих неговите знания по всички основни раздели на елементарна математика, аритметика, геометрия, тригонометрия, статика и механика, а също установих неговите познания в областта на висшата геометрия и математически анализ. 
На всичките ми въпроси получих бързи и точни отговори
Почти съм убеден, че двамата братя от това семейство ще станат не по-малко известни от братята Бернули - Йохан и Яков - с такова усърдие и такъв талант те ще обогатят науката, ако намерят съответното внимание и подкрепа".
На 16 години Ом е приет в университета в Ерланген, където започва да учи математика, физика и философия. Неговата солидна подготовка и изявените му способности правят обучението му в университета лесно и гладко. Вместо да насочи вниманието си върху учението си, той прекарва голяма част от времето си в танци, кънки и игра на билярд. Все по-малко време му остава за изучаване на университетските дисциплини.
Щом разбира това, баща му се ядосва. Между баща и син се води сериозен разговор, който прераства в бурен скандал и води до обтягане на отношенията помежду им. След като изкарва три семестъра, Георг Ом приема поканата да заеме мястото на учител по математика в частното училище в швейцарския град Готщат. През 1806 година пристига на новото място и започва независим живот, далеч от семейството, от родината си.
През 1809 година е поканен да приеме длъжността преподавател по математика в град Нейщад. Няма друг изход и се премества на това място.
Ом е очарован от Швейцария
В своите писма до дома той изразява възхищението си от хората в тази страна, включително и от неговите колеги, ученици, от малкия град и добрата заплата. Единственият проблем е липсата на отговор на писмата от баща му, който е толкова разочарован от конфликта със сина си, че в продължение на почти една година не само не му писал, но даже и отказал да чете писмата на сина си. Йохан смята, че са рухнали всичките му надежди за надарения му син.
Постепенно кореспонденцията се възстановява и бащата както по-рано се старае да бъде внимателен и да дава съвети.
Учителската работа не е по сърце на Ом и той я върши най-вече заради заплащането. В същото време упорито работи по физични експерименти върху електричеството.
Поради еднообразието на живота и липсата на перспектива за работа вече го няма първия младежки ентусиазъм. Усеща се носталгията по дома и мечтата да продължи обучението си в университета. Георг Ом се съсредоточава върху самообучението, както го съветва по-рано проф.Лангсдорф. Изучава оригиналните трудове на най-големите математици и тези занимания се оказват много плодотворни.
През 1811-а Ом се връща в Ерланген и същата година
завършва университета, защитава дисертация и получава степен доктор по философия
А е едва на 22 години. Освен това е предложен от същия университет за асистент на катедрата по математика.
Преподавателската работа съответства на желанията и възможностите на Ом. Но само след три семестъра е принуден да търси платена длъжност, защото едва свързва двата края. Изпраща писма до много научни и образователни институции и през януари 1813 година правителството на Бавария му предлага работа като учител по математика и физика в училището в Бамберг.
Чувствайки се нещастен в работата си, Ом започва да пише елементарен учебник по геометрия като начин да докаже способностите си. Методиката на преподаване в това училище, както и в много други, е такава, че той се чувства задължен да изпрати до Генералния комисариат по преподаване своите критични съображения. Резултатът от това е, че през февруари 1816 година училището в Бамберг, в което преподава Ом, е затворено. Той е прехвърлен в местното подготвително училище, където контингентът от ученици и условията на преподаване са много по-зле. Ом не е доволен от съществуващата система на образование и въпреки трудностите успява да напише обширен преглед на методите на преподаване.
През 1817 година излиза първата му публикация "Най-оптималният вариант за преподаване по геометрия в подготвителните класове". Ом изпраща ръкописите си на краля на Прусия Вилхем Втори.
Кралят е възхитен от неговата работа
и му предлага място в Йезуитската гимназия в Кьолн. Поради високата репутация на училището Ом е търсен да преподава както математика, така и физика.
Георг Ом написва много трудове, прави изследвания. Най-важният труд е публикуван в Берлин през 1827 година със заглавие "Галванична верига, математически преработена". В него ученият написва пълната теория за електричеството. В този труд е формулирано правилото, което днес наричаме Закон на Ом. В простото наглед уравнение е описана основната връзка между трите основни параметъра в една електрическа верига - напрежението, тока и съпротивлението. Формулираното от Ом правило дълго време не среща одобрение в научните среди. То е приемано с недоверие, даже е отричано.
На 16 февруари 1833 година Ом получава предложение да стане професор по физика във висшето Политехническо училище в Нюрнберг. Там започва изследвания в областта на акустиката и установява, че най-простото слухово усещане се получава само от хармонични трептения в ухото. През 1843 година професорът доказва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости. Ученият оформя резултатите от своите изследвания във вид на закон, наречен по-късно Акустичен закон на Ом.
Едва през 1841 година трудът му е оценен
и признат от Кралското научно дружество на Британската корона и той е награден със златен медал в Лондон. Получава и международно признание. През 1845 година е избран за член на Баварската академия на науките. През 1849 година става професор в Мюнхенския университет, където работи до края на живота си.
Георг Ом не създава собствено семейство. Казано банално, негова съпруга е науката, на която посвещана целия си живот.
Ученият умира на 6 юли 1854 година в Мюнхен. Неговите открития и изследвания допринасят за развитието на науката, за създаването на нови идеи. Законът на Ом е признат от много учени, които го из-ползват за своите изследвания - Ленц, Якоби, Гаус и др.
През 1881 г. на международния конгрес на електротехниците в Париж по предложение на руския физик Столетов се приема названието на единицата за електрическо съпротивление - Ом.
Така заслугите на Георг Ом посмъртно получават международно признание.
Но не му липсвало признание и приживе. Ом има духовна близост с близки, приятели, студенти. Негови ученици стават известни учени: математикът Дирихле, астрономът и математикът Б.Гейс и др. Много от учениците му също се посвещават на преподавателска работа.
Най-топли са отношенията му с неговия брат Мартин, който цял живот е първият му личен съветник и първият научен критик на неговите изследвания. Ом помага на своя баща, спомняйки си за всеотдайността му. И постоянно изказва благодарността си към него за характерните черти, които е възпитал у него.