Започналото в края на февруари напрежение в Центъра за спешна медицинска помощ в Русе прехвърли връхната си фаза и полека-лека започва да се уталожва. Подкрепата за протестиращите, които не желаят да приемат избора на новия директор д-р Иванка Маринова и твърдят, че конкурсът на 26 февруари в Министерството на здравеопазването е бил предрешен в нейна полза и в ущърб на временно изпълняващата длъжността д-р Недка Дикова, явно вече не е така енергична, както бе обявено в началото.
След заплахата на недоволните от ситуацията, че ще бъдат подадени 50 предизвестия за напускане и това ще остави Русе само с една линейка, действително постъпиха 44 заявления. До вчера 22 от тях бяха оттеглени и колко ще останат в деловодството на центъра до изтичането на крайния им срок 10 април, е трудно да се каже. Прогнозата на д-р Маринова е, че още медици и други служители ще проявят здрав разум и ще чуят аргументите, че исканият 7-часов работен ден е в процедура на утвърждаване, че размерът на заплатите не зависи от директора и че условията на труд, които също са приоритет на министерството, ще бъдат подобрени в рамките на одобрен проект с осигурено финансиране.
Но, казано с медицинска метафора, болките в Спешна помощ все още са само притъпени, а не излекувани. А ако прибегнем към характерната в такива конфликти риторика - битките са затихнали, но войната не е приключила. В това ни убеждава отвореното писмо, подписано „От Колективът на ЦСМП-Русе“ /цитататът е без нужната граматическа поправка/ и адресирано до държавните върхове, до неназовани „Свободни Медии“ и до всички сънародници. То е публикувано във Фейсбук и е предхождано от коментар на председателя на Националната асоциация на работещите в спешната помощ Десислава Кателиева, че „докато молбите ви за напускане са факт, вие диктувате правилата“.
В писмото са повдигнати конкретни професионални въпроси, които трябва да намерят своите отговори след приключване на течащите в момента две проверки в ЦСМП - от Министерството на здравеопазването и от Агенция „Държавна финансова инспекция“. Финалът му е следният: „Завършваме с една индианска мъдрост: „За да има вожд, трябва да има индианци“! Ето за това настояваме за нов конкурс и заставаме твърдо зад исканията си! Ще се борим до край!!!“.
Но в щурма за възвръщане на изгубените позиции анонимният „От Колективът на ЦСМП-Русе“ напада и в една напълно погрешна посока. В описанието как е посрещната д-р Иванка Маринова в първия си работен ден като директор е изпозван изразът „дори и с поканен специален журналист“.
Това е журналистът от „Утро“ Димитър Драганов, който просто си свърши работата - отиде в началото на работния ден, за да види как ще бъде приета д-р Маринова, ще се взривяват ли мостове или ще се търси сближаване на позициите. Защо други журналисти /някои от които впрочем бяха специално канени на събранията на протестиращите, за които „Утро“ не бе уведомяван/ не са го направили, е въпрос към тях.
Видно от отвореното писмо, това, което се случи, се е разминало с очакванията на протестиращите и не им е харесало, но защо се опитват да представят едно изпълнено професионално задължение като задкулисна поръчка? 
Или целта оправдава средствата?
Не, този аргумент винаги е бил и ще бъде циничен.
Ние не сме участници в конфликта, само го отразяваме и се стремим да покажем всички гледни точки.
Нито Димитър Драганов, нито „Утро“ са причината за оттеглените предизвестия за напускане и за свиване на броя на непримиримите към избора на д-р Маринова. Следим конфликта с тревога и загриженост заради всички, които разчитат на Спешна помощ да ги избави от страданията и да им спаси живота - потенциално всеки човек в Русе и областта.
И това не е игра нито на вождове, нито на индианци.