Здравейте! Аз страдам от натрапчиво състояние, при което, ако се докосна до нещо мръсно - контейнер за боклук, бездомник или например парапет, до който клошари може да са имали достъп, непременно трябва да си измия ръцете 4-5 пъти, няма да е зле и със спирт и ако не си ги измия или не изпера дрехата, която е била в контакт, натрапчивата мисъл не ме оставя на мира, докато не извърша „ритуала“. Това как да е, не ми беше проблем - изцапал си се, не е зле да се измиеш - само че вече дори да знам, че не съм се докоснала до нещо мръсно, самата опасна близост ми задейства натрапчивостта. Проблемът ми е от ранна зрялост. Борбата с тази глупост страшно ме изморява и тормози прекалено много. Аз съм натрапчив тип личност (четох един немски психолог) и съм склонна към такова поведение, но това ми пречи. А в същото време според мен тази натрапливост е като част от образа, който имам за себе си. Тя замества нещо, някакъв комплекс, скрит страх от провал, от това, че не съм с достатъчно качества, за да отговоря на собствените си критерии. Понякога приемам натрапливостта като някаква ексцентричност, която ме прави по-интересна. Бих могла да пиша още много, но се надявам от това да придобиете представа. Много ще съм Ви благодарна да ми дадете мнението си. От София съм, но досега не съм имала куража да се обърна към специалист, затова първо съпругът ми се свърза с Вас и благодарение на предложението да Ви пиша за първи път се осмелявам да споделя с психолог. Досега от всичко, което съм прочела, става ясно, че сама няма да мога да се справя, колкото и да ми се иска. На мен наистина ми е трудно да се видя отвън. Ще се радвам да се запознаем и коментираме грижите и възпитанието на децата. Милена, 33 г.

Здравей, Милена! От споделеното за страданието, което те измъчва, можем да си представим колко стрес в ежедневието може да причиняват такива натрапливи представи, а с последствията от тях - колко много е заето времето ти от деня за спасителното по отношение на тези мисли миене.
Наричаш страданието си "натрапчиво състояние" - подходящ начин за представяне, както разбираме, че става въпрос за съчетание на натрапливи мисли, свързани с всичко мръсно като боклук и хора, които се ровят в него, и натрапливите действия за очистване - незабавно миене на ръце, къпане, изпиране на дрехи. В същото време ги наричаш "ритуал". Личи
осведоменост от прочит на специализирана литература
Чрез достъпни книги в книжарниците и много материали в интернет в днешно време хората имат възможност да се информират за всичко, което ги интересува. По отношение на болести и на притеснителни психични състояния може да се залутат в описания и в споделени истории във форумите и напрежението им още повече да нараства, отъждествявайки се с всеки описан случай, със симптомите на всяко диагностично определение.
Нещо такова ми се струва, че си добавила и към твоето
страдание с намерено обяснение и съвсем добре "опаковано"
"Аз съм натрапчив тип личност (четох един немски психолог) и съм склонна към такова поведение, но това ми пречи". Наясно си, че има хора от подобен тип, чието натрапливо поведение обаче изглежда като техен стил, характер. Те се чувстват най-сигурни със съответния тип поведение, което на тях не им пречи - да бъдат примерно изрядно чисти, педантични в нещо, да извършват определен вид действия по точно постановен от тях начин и ако нещо отвън им попречи да изпълняват своя ритуал, да спазват тези свои граници и норми, изпадат в раздразнителност, несигурност, обърканост, могат да бъдат и тиранични към обкръжението си. Давам това сравнение, за да направим разликата и да се разбере по-ясно като мъчително твоето състояние, при което желанието да се измиеш, да изпереш, е непреодолимо, макар и да го преценяваш като глупост.
Стремежът да го изпълниш е по-силен от волята да му се противопоставиш
Проявяваш доста смело критичност към себе си - "А в същото време според мен тази натрапливост е като част от образа, който имам за себе си. Тя замества нещо, някакъв комплекс, скрит страх от провал, от това, че не съм с достатъчно качества, за да отговоря на собствените си критерии". Опитваш се да определиш причините, от които произхожда проблемът ти, и тези, които го поддържат. Може да е така, но невинаги причините на описаните в литературата случаи съответстват на нашите, затова не е нужно да си „апликираме“ изводи. Но склонността ти смело да се анализираш е добра предпоставка за интереса към психологическа работа за справяне.
Симптомът, както правилно си се ориентирала, има ролята да замества нещо, да компенсира, да запълва, защото, както и друг път е обръщано внимание в тази рубрика - психичното не търпи празноти.
Ако не сме изпълнени със сигурност в себе си, намерения и ентусиазъм
да си действаме по задачите на ежедневието с удовлетворение при справянето, то на това „място“ се настанява симптом. В твоя случай - натрапливи мисли и действия.
В търсене на причините още по-смело си слагаш и такова определение: "Понякога приемам натрапливостта като някаква ексцентричност, която ме прави по-интересна". Да, не е изключено да е така. Някои, които боледуват, не осъзнават ролята на това страдание в живота им, парадоксалните ползи да се свързват с хората по определен начин, включително посредством болестта. Нещо им пречи в прякото общуване и взаимодействие с хората. Може би търсиш връзката нечестива-нечиста? Но ако имаш мотив да се преживяваш като по-интересна чрез ексцентричност, дали това осъзнаване досега нямаше да ти помогне да преодолееш напрежението, свързано с натрапливите действия? Защото
осъзнаването на дадена причина е качване на едно високо стъпало
по стръмното стълбище на издигането вътре в себе си.
Казваш, че проблемът ти се е появил в ранната зрялост. Не става ясно от точно колко години те владее. Началото и развитието му може да ориентират в посоки за търсене от какво е причинен. (Можеш да видиш това от друг случай с натрапливи мисли в тази рубрика от сайта на вестника - от есента на изтеклата година.) Понякога непреодоляна депресия се крие в основата на подобна натрапливост или, иначе казано, натрапливости могат да компенсират депресията - страданието има сюжет, има действия, човек е зает, макар и по този мъчителен начин. Възможно е и инцидент, от който човек би се чувствал нечист, да е бил отпратен в дълбините извън контрола на осъзнаването. После човек не спира да го контролира чрез мисълта за нечистите хора и места, но и невротично контролира себе си в стреса от опасната близост с нечистото.
Подобни проблеми може да отключи и недостигът на смисъл в съществуването или
съмнението в собствения принос за смислено живеене
Как това може да се скачи с натраплива фобия към мръсно, клошари и всичко, до което може да са се докосвали? Изглежда, че такива хора живеят безцелно, ден за ден, не допринасят за обществото, мислят за прехраната в момента, но не чрез наемен труд, а чрез ровене в боклуците от другите със загубено значение да са социално приети, с отдаденост на тъмната, мръсната част от света и живота. Техният живот пред очите ни съвсем естествено предизвиква въпроси, разсъждения, смут - а как съществуваме ние „на горния етаж“ на света? Ако сега заспиваме чисти и спокойни, дали може да има обстоятелства, при които живот като „на долния етаж“ може да се случи на всеки, дори и на нас? Дали правим нещо повече в живота си, с което заслужаваме ежедневно преживяване „горе“? От такива разсъждения някой, в чието психично здраве може да е останала празнина за запълване със симптом, би затънал в депресия, друг би загубил сили във фобия.
В психологическата работа, Милена, може да се стигне до правилния начин за теб, тъй като има различни подходи и техники, които помагат. Някои са по-продължителни и са процес, при който се стига до
това, което човек не е можел да види у себе си
Например ти казваш: "На мен наистина ми е трудно да се видя отвън". Не само отвън. Човек в такова положение изпитва трудност да се види и отвътре, въпреки че е взрян само в себе си. Така диагнозите, които сам си дава, изводите, които си прави, може да издигнат още по-силни барикади пред същината, с която воюва сам в себе си. Има и краткосрочни подходи, които дават резултати за овладяване на симптомите, за снижаване на изявата им - човекът да контролира симптомите, а не те него. Когато е усвоил с помощта на специалиста начин да вижда по-ясно себе си или начини за приемане и противопоставяне на своите натрапливи мисли и действия, успява да постигне това себенадмогване и този кураж да се доверява на себе си, който ще му служи и нататък в трудни моменти в живота.
Вероятно писмото ти, Милена, ти послужи
да изрепетираш своята смелост
Втората голяма крачка ще е по-лесна. Човек може да се срамува да не се изложи заради своя слабост пред психолога, като не знае, че специалистът е избрал тази професия, защото разбира разнообразието в човешката природа, има смелост да не се шокира. Понякога клиентът идва с готов списък със самоосъдителни твърдения - не знае, че психологът не съди. Той разбира и помага на другия по-добре да разбира себе си. Да, има и случаи, когато провокира нов интерес в самоизучаването му и смелост да погледне на себе си точно отвън, понякога и с чувство за хумор. Към това, като се добави и малко от събуденото въображение, много е вероятно човек да се самоизлекува, взел сили от доверието и подкрепата.
Какво би искала да видиш пред себе си? 
"Ще се радвам да се запознаем и коментираме грижите и възпитанието на децата". От опит, Милена, знам, че в подобни послания има и зародиш, и заряд за справяне. Между проблемите, които се споделят - тъмни и страшни, намира пролука да проблесне светлина, която обаче страдащите хора като че ли сами не виждат. Да си представим, че като огледало, видяла един твой лъч (а може да има и други), го отразявам обратно към теб. Освен чувството за "някакъв комплекс, скрит страх от провал, от това, че не съм с достатъчно качества, за да отговоря на собствените си критерии", вероятно у теб има специално чувство към децата и може би и потенциал да откриваш разрешения, лесни подходи, които биха улеснили други майки в грижите за децата и възпитатели, които работят пряко с деца.
Вярвам, че си готова да откриеш своя таен ресурс, досега неизползван, който търси пролука сред проблемите да го забележиш и животът да продължи гарантирано на чисто и с вдъхновение с ново посвещение!