От вчера Канев център и пространството около него е пълно с цветен млад народ, който дори и извън сцената се придвижва с лесно доловими танцови движения. Така ще бъде и днес, и утре - това е тридневният конкурс за танцово изкуство, което се организира за трета поредна година в Русе от Студиото за съвременен танц "Фрийдъм". 
По време на тези три дни поставяме няколко акцента - не само и дори не толкова да се откроят най-добрите и най-интригуващите, с най-свободното въображение, пресъздадено с движения, а повече и може би най-вече и участници, и родители да видят колко по-различно може да се прави, да видят колко безпределно е съвършенството и да затвърдят един от най-важните уроци: че смисълът е в това да се стремиш постоянно да достигнеш и да задминеш границите, които често сам си поставяш. 
Това казва Анита Асенова - създателката на студио "Фрийдъм" и основен организатор, заедно със своя съпруг и съмишленик Александър Асенов, на събитието, което събира стотици млади танцьори в Русе. 
За нас наистина е изключително важно надграждането, ние искаме децата от различните възрастови групи в нашето студио да постигат все повече, казва Анита. Заедно с това тя и Алекс много държат на това да предоставят възможности на талантливите русенски момичета да видят с очите си и да съпреживеят върховете в съвременното танцово изкуство. Както това ще стане в понеделник, когато на сцената на Канев център състезателите ще бъдат сменени с 
италианците от известната формация от Сан Ремо "Аристон Пробалет"
която ще покаже своята версия на "Четирите годишни времена" на Антонио Вивалди. 
Така е станало и едни предишни години със самата Анита - когато още в годините на зрелия социализъм, за който балетът се изчерпваше с наистина феноменалните рускини Галина Уланова и Майя Плисецкая, балетистът Стоян Георгиев, познат на ценители и приятели като Стоян Черния, показва на група талантливи младежи кой е Морис Бежар и какво прави от тялото Боб Фос. След репетиции на своята студия, наречена в типичния му предизвикателен стил "Хъс", Стоян прави за младите танцьори полулегални "прожекции" с постановки на балета на френския хореограф-магьосник Бежар, на американския чародей Боб Фос и на други световни имена в съвременното пластично сценично изкуство.
Стоян е един от най-важните хора в живота ми, от него съм научила толкова много, признава Анита. Самата тя още от дете расте в операта. Дядо й и баща й са  осветители, баба й работи като разпоредителка. Благодарение на това момиченцето още от съвсем мъничко гледа и репетиции, и спектакли и на операта, и на балета. 
"И си мечтаех като порасна, да имам една такава разкошна 
кадифена рокля с гол гръб и едно малко бинокълче 
- с което дамите в залата наблюдаваха какво става на сцената. Е, сега вече отмина модата на кадифените рокли с голите гърбове, а и скоро не съм виждала някой с бинокълче, но тази моя детска мечта беше част от магията. Гледах всичко подред. Няма да забравя как  гледах великата примабалерина Красимира Колдамова - тя танцуваше в "Едит Пиаф", а аз бях застанала зад кулисите и не можех да откъсна очи от нея. Помня, че след спектакъла Колдамова дойде при мен, прегърна ме и каза: "Детенце, досега никой не ме е гледал така възхитено!". Малко по-късно, като попораснах, от време на време работех на следача - като част от осветителския екип. Така хем си изкарвах по някой тийнейджърски лев, хем усвоих доста ценни умения, които днес много ми помагат", разказва Анита Асенова. 
Тя танцува отрано - 
първо започва в студия "Пластик" към някогашния завод "Петър Караминчев"
където е работела майка й. И 12-13-годишна вече става член от студията на Стоян Георгиев. "Той не беше лесен човек - характерът му беше чепат, спор няма. Но уроците, които ни е преподал - и за танца, и за всичко останало - се оказват едни от най-важните. В "Хъс" ние не само танцувахме и Стоян не само вадеше от нас най-доброто, на което сме способни. След репетиции често отивахме в съседната къща - Къщата на операта, където се събираше музикалната бохема. Слушахме разговори, попивахме настроения и атмосфера - а това учи още по-въздействащо от каквито и да било поучения. Наскоро се събрахме няколко човека от студията и отново си припомнихме разни работи. И бяхме единодушни: най-незабравимите неща в живота ни са свързани именно с "Хъс" и със Стоян", разказва Анита. 
"Изпитвахме и огромен респект и към него, и към Тошко Тодоров, който ни преподаваше класически балет. А Стоян беше недостижим в постановъчната работа. И в правилата, на които държеше непоклатимо. Примерно, той казваше:
"За да не дойдеш на репетиция, трябва да си умрял"
Никой от нас не си позволяваше да влиза в залата след него. Отначало ни глобяваше заради закъснение, после това отпадна - вече нямаше кого да глобява. Дисциплината беше желязна. От него съм се научила и на изграждане на спектакъл: при него в танца винаги имаше мисъл, драматургия, разказ, послание. Но пак благодарение на него научих и друго, което той пък не правеше или правеше рядко: да си прехапвам езика и да броя до десет, когато някой или нещо ме разгневи и ми иде да изкрещя", продължава русенката. 
Към школата на Стоян Черния тя постепенно добавя нови познания и умения, в това число и бакалавърска степен по хореография и магистратура по режисура и арт мениджмънт във Варненския свободен университет. Средното й образование в русенския техникум по облекло й помага при изработката на костюмите. Съветите на художничката Виолета Радкова и наблюдението на нейния маниер на работа по сценографията на спектакли пък са още една незаменима школа.
Всичко това не просто помага - това е съществена част от работата на студио "Фрийдъм". Направо не е за вярване - то съществува вече повече от 20 години, възкликва Анита. Замисля го през 1996 година. Започнала с шест деца, като още преди първата репетиция се наложило да преживее един фалстарт, тъй като хора, на които разчитала, я подвели с помещението, което й обещали. Постепенно нещата потръгват /не без пословутата упоритост, която на моменти е откровен инат, от страна на Анита/. За безбройните награди, които студиото жъне на всеки фестивал и конкурс, където се появи, "Утро" разказва често и подробно.  
"Днес децата, които танцуват при нас, са сто. Не ги броя, случайно знам колко са - защото 
купувах мартенички, за да подаря на всички
А към тези сто има още поне 200-300, с които се занимаваме в детските градини", усмихва се Анита.
"Много често се правят констатации, че публиката в салоните застарява, че младите нямат вкус към истинското сценично изкуство. Ама те констатациите няма да променят нищо. Нещо трябва да се прави - и ние с Алекс правим точно това: опитваме се да възпитаваме и да облагородяваме. Днес всички деца пеят песни на Гери-Никол и на Криско. А на нас ни се иска те да могат да разпознаят и да приемат Вивалди. Преди известно време на една от нашите сбирки попитах децата колко от тях са ходили на куклен театър. Вдигнаха се точно три ръце. А като попитах колко са ходили на търлата, ръцете станаха гора. Ето, за това става дума. За възпитаване на вкус, на критерии, на мислене, на възприятия. Затова ние от "Фрийдъм" ходим с децата от нашата студия и на кино, и на балетни, театрални и куклени постановки. Ходим целия състав. Има някои родители, които идват с нас, има и други, които не идват. На постановката на "Малкият принц" обаче дойдоха всички - и целият салон, и деца, и родители, плакаха... Ние сме тези, които можем и трябва да научим децата да възприемат изкуството. Това няма да направят нито кметът, нито общинските съветници. Ние посаждаме дърво. Ако го оставим да си расте от само себе си, то може да израсне накриво, като саморасляк. Но 
ако искаш да отгледаш стройна тополка или сладка черешка, тогава трябва да положиш грижи
да поливаш, да ториш, да подкастряш, да пръскаш. Не можем да очакваме, че само вятърът и слънцето ще направят чудо от нашите овошки", убедена е Анита Асенова. 
Това правят Анита и Алекс и със своите собствени деца - близнаците Антоан и Алберт, които от тази година са ученици в първи клас. При всички наши пътувания, независимо дали в България или в чужбина, обезателно посещаваме музеи, галерии, изложби, на тях това много им харесва, уточнява майката. Във Виена разглеждат катедралата "Св.Стефан", паметника на Моцарт, Къщата с пеперудите, в Банско се възхищават на възрожденската архитектура на старите къщи. Миналата година в Бургас се оказало, че Природонаучният музей имал почивен ден - и двамата се разплакали... 
 Тото и Берто танцуват, но като първолаци са записани в Училището по изкуствата в паралелка по... изобразително изкуство! Те сами пожелали това, след като докато майка им и баща им правели в Италия балета "Копелия", близнаците ходели на италианско католическо училище със специален акцент в рисуването. Затова настояли и в Русе да бъдат записани в подобно училище. Впрочем, Анита и Алекс също рисуват. Затова у дома всички стени са изрисувани от четирима ни, признава Анита. И макар че рисуването е скъпо забавление, тя е щастлива, че тъкмо то доставя истинска радост и усещане за завършеност и на четирите А-та в семейството - Анита, Алекс, Антоан и Алберт. Може би наистина красотата ще спаси света?