Целогодишно сеещите смърт с пушките си по поречието на Русенски Лом южно от Басарбово в посока Красен бракониери стигнаха и до лебедите, които бяха избрали за свой дом един от рибарниците зад манастира.
Двойката се беше настанила в първите дни на февруари в рибарниците край Басарбово. Предполагам, че е същата, която след пресъхването на влажната зона край Красен през септември се прехвърли в рибарниците и прекара там с единственото си оцеляло малко до края на ноември, разказа известният русенски фотограф натуралист и може би най-добрият познавач на флората и фауната в Поломието Илиян Вълчанов.
Точно той е открил следите от посегателството срещу грациозните птици.
За последно тази година видях лебедите около 25-26 февруари. Бяха доста доверчиви и допускаха човешко присъствие до около 15-20 метра. Преди два дни близо до изоставената сграда намерих купчина бели пера от едра птица. На двайсетина крачки лежаха и 45 гилзи от ловни патрони заедно с две празни кутии. Поне едната птица най-вероятно е застреляна на 27-28 февруари, съобщи още природолюбителят.
Песните на птиците около Русенски Лом често са прекъснати от стрелба. Гърми се от изгрев до залез, независимо дали ловът е разрешен или забранен. Правят го, както може да се предположи, вездесъщите неизвестни извършители, защото никой досега не е заловен, макар че заради специфичния релеф на речния каньон това не е никак трудно.
Незаконни ловни излети съм наблюдавал целогодишно. През май и юни, сезон абсолютно забранен за лов, съм заварвал до Лома ловец с пушка с оптически прицел. Бил съм свидетел на стрелба през август в близост до група деца на велосипеди. Миналата година двама души дойдоха да ловят риба на последния рибарник, хвърлиха въдиците, седнаха сред тръстиките и докато чакат да клъвне, към тях стреля ловец. Слава богу не улучи никого. Не подозирал, че там може да има хора. Последствията от безразборната стрелба вече личат и в поведението на птиците. Преди десетина дни пристигнаха първите черни щъркели и лопатарки от Африка и ми направи впечатление, че са необичайно предпазливи при появата на човек. Това е нов момент и също води до заключение, че в района е имало стрелба, добави Илиян Вълчанов, който през пролетта и лятото всеки ден е сред природата в района.
Впрочем бракониерството е само един от екопроблемите по Русенски Лом. Другият са камарите боклуци, натрупани безразборно къде ли не от хора, които често си правят излети и твърдят, че обичат природата. Доказателствата за обичта им са най-разнообразни, но най-типичните са развяващи се найлонови торбички от различен вид и калибър, бирени бутилки, кенове от безалкохолни и енергийни напитки, пластмасови чаши и опаковки от храна, цигарени кутии и шепи фасове.
Най-мръсно е около входа на кариерата на „Скални материали“ след Басарбовския манастир и това донякъде се дължи на един природен феномен, особено много харесван през топлите месеци. От входа на прокопаната в скалата галерия излиза постоянен поток въздух с температура 14-15 градуса и когато навън е горещо, мястото става магнит за различни компании. Пият се кафета, сокчета, бирички и всичко се хвърля на място. Вероятно и работниците от фирмата имат дял в оформилото си там сметище, тъй като те също почиват и се хранят в района и едва ли си прибират всички отпадъци вкъщи. За да се ограничи поне малко лавинообразно растящото замърсяване, пред пещерата има варел, който обаче още миналата година бе съборен и продължава да си лежи все така безпомощно и безполезно легнал настрани. Вероятно проблемът може да се реши чрез поставянето на контейнер за смет, но дали това е реална възможност или само добро пожелание, не е ясно. Ясно е само, че покрай цялата мизерия постоянно се разхождат хора и играят деца, които трудно ще разберат защо трябва да си хвърлят опаковката от вафлата или кроасана в кошчето за смет, при положение, че толкова много хора не го правят.
Друга критична точка е малко, но много красиво водопадче между Красен и Басарбово, което също събира много хора. А те го зариват с боклуци. През седмицата доброволци събраха от грозното тамошно сметище 5 чувала отпадъци и останаха долу-горе още толкова.
И подобни струпвания на боклуци, загрозяващи природата като гнойни рани, не са едно и две по Поломието. Правят ги всички, които с лека ръка си хвърлят бутилката, чашката или нещо друго, без да се замислят, че няма кой да чисти след тях.