Петър ГЕЦОВ
Все по-малък е делът на хората, които не избират сами в кой фонд да се осигуряват за втора пенсия. Данните на Комисията за финансов надзор за миналата година показват, че едва един от шест нови клиенти на дружествата за допълнително задължително пенсионно осигуряване са ги посочили лично. Близо 83% са били разпределени служебно, т.е. оставили са това решение на НАП и КФН. 
Тенденцията в последните години е негативна - делът на служебно разпределените нараства, като през 2016 г. е бил 78.44%, а през 2017 г. - 82.08%. Според експерти това се дължи на слабия интерес на хората към допълнителното осигуряване, ниския размер на вноската (5%), но и на слабата финансова култура.
Кой фонд ще изберем обаче има значение, защото някои се справят по-добре от други със задачата да увеличат спестяванията ни за пенсия. И за един млад човек, пред когото има още 35 години да работи и внася за пенсия, разликата може да се окаже съществена. 
За последните две години средната доходност на универсалните пенсионни фондове е 0,96% годишно. Не е много, но малко повече от лихвите по депозити. Разликата между най-добрия и най-лошия фонд е 2.35% годишна доходност (2.26% за първия и -0.09% за последния). Изглежда нищо работа, но ако 35 години внасяш в тях по 50 лева (5% от 1000 лева заплата) в единия случай ще имаш 31 588 лeва, а в другия - 20 530 лева. Разликата е 11 хил. лева повече, над 50% отгоре. Не е сума, която да не си струва една проверка в сайта на Комисията за финансов надзор, където всеки може да си направи справка как се справя неговият фонд и дали не е добре да го смени с някой друг. Или дори да платиш на финансов консултант, който да направи тази справка вместо тебе.