Въглехидратната икона на Швеция
През цялото си двадесетгодишно царуване шведският крал Адолф Фредрик (14 май 1710 г. Ц 12 февруари 1771 г.) не успява да се утвърди като силен и талантлив владетел. Вместо това е неуморен организатор на светски събития, балове и вечери. Вероятно затова най-запомнящото се от неговата биография е фактът, че умира от... преяждане. Това се случва на т.нар. Дебел вторник или Фетисдаг - вторникът преди началото на големите Великденски пости, когато всички се отдават на угощение с тежки, мазни, сладки храни, защото предстоят 40 дни на пост и молитва. На 12 февруари 1771 г. по време на изобилната вечеря 60-годишният крал Адолф Фредерик, който поначало се славел като чревоугодник, изял сам цял омар, огромно количество хайвер, пушена херинга и кисело зеле. Всичко това обилно полято с шампанско. Но каруцата се преобърнала, когато величеството се натъпкало и с 14 кифлички със сметанов крем, натопени в прясно мляко. Няколко часа по-късно по най-нелепия начин Швеция останала без крал.
Фаталните за коронованата особа кифлички с аромат на кардамон и пълни с бадемова паста и бита сметана, се наричат Семла и са традиционни за скандинавската държава, макар че вече не се похапват само преди пости, а от Коледа до Великден. Когато наближи това време и кифличките семла започнат да се появяват по витрините на пекарните, шведите първо започват да се оплакват, че вече всички традиции са опропастени, а след това се нахвърлят върху любимото си лакомство, което неслучайно е наречено Въглехидратната икона на Швеция. А вестниците започват да публикуват различни тестове за вкуса и вида на семла. Защото междувременно пекарите не стоят със скръстени ръце и експериментират - семла с Нутела, пържена семла, пълнена семла от точено тесто, че дори и семла от смлени сурови ядки. Но това, което най-много възмущава шведите, е една кръстоска между семла и другата гордост на страната - Тортата принцеса, направена от редуващи се слоеве пандишпанов блат, малиново сладко, сладкарски крем, сметана и марципан. Когато обаче хибридното чудо се появява през 2017 г., славещите се като студени скандинавци са шокирани и горещо протестират срещу опита да бъдат смесени двата най-харесвани от векове шведски сладкиша.
Но най-сериозният дегустатор на семла е един блогър, известен като semmelmannen. От 1 февруари до Дебелия вторник той яде по една семла на ден в различни пекарни в Стокхолм, като не се афишира, за да запази своята независимост. Резултатите представя в своя блог в детайли - кифличките са класирани по изпичане, крем, бадемова паста, цялостен вид. „Чувствах, че традиционите тестове във вестниците не стигат до достатъчно подробности, освен това те никога не тестват повече от 8 до 10 различни семла. Исках да стигна по-дълбоко, чак до края. Затова започнах този блог“, пише semmelmannen. Според него за перфектната семла са необходими качествени продукти, вкусна бадемова паста, но най-важното - перфектни пропорции между всички съставки. Но той не посочва фаворит, а оценява с точки изядените кифлички, като оставя хората сами да изберат своята любима семла.
Благоговеенето на шведите пред кифличките със сметанов крем и бадемова паста е част от уникален шведски социален ритуал, наречен с непреведимата дума fika. Това означава да седнете с колеги на кафе и нещо сладко и е традиция, на която ако бъдете поканени, никога не трябва да казвате „не“. В много шведски фирми fika е задължителна почивка - 15 минути, през които колеги оставят инструменти и компютри и се събират на по кафе. Чудно ли е тогава, че шведите пият средно по 9 кг кафе на човек годишно?!
Семла днес се консумира най-често с чай или кафе, но на някои места продължават да я поднасят потопена в топло мляко. Точно този начин е запазен още от Средновековието, когато прапрабабата на семла била парче черен хляб, потопено в купа с прясно мляко, и се наричала hetvagg /горещи парчета/. По-късно хлябът е заменен с питка от качествено брашно. Впрочем самото име semla е производно на латинската semilia, използвана за най-качествената пшеница, от която се приготвя брашно или грис. Най-ранното писмено свидетелство за използването на бадемова паста пък е от 1833 г. А пълната със сметана семла се появява след Първата световна война, когато пекар на остров Готланд решава така да отпразнува края на войната.
Обилният сметанов крем обаче е истинско предизвикателство при консумирането на семла. Обикновено той се изгребва с лъжичка и чак тогава се хапва кардамоновата кифличка. Което означава, че семла трябва да се яде на маса, защото по улицата повечето от сметаната може да ви остане по лицето. Този проблем е решен много находчиво от сладкар Матиас Лундберг, главен готвач на известната пекарна Tossebageriet в Стокхолм, с изобретяването на semmelwrappen - семла във вид на тръбичка, пълна с крем и бадемова паста, която може да бъде изядена и в движение. Новият вариант на любимия сладкиш е приветстван дори от шведите традиционалисти, а Лундберг издава книгата „Ar semlan en semla“ /“От семла до семла“/. Днес 10-милионното население на Швеция изяжда повече от 40 милиона кифлички семла годишно, само през Дебелия вторник се продават над 5 милиона, като в сметките не са включени домашно приготвените.
Роднини на шведската семла има в цяла Скандинавия и в балтийските страни. Във Финландия се нарича laskiaispulla и бадемовата паста е заменена със сладко от малини. Финландците могат да претендират, че техният сладкиш е по-стар от шведската семла, защото името идва от зимния предхристиянски празник laskiaistiistai, на който децата се пързаляли с шейна по склон. Който спечели състезанието, в неговия дом реколтата ще е най-богата. Норвежците също предпочитат своите fastelavnsbolle с бита сметана и конфитюр, версията в Дания пък е с бутер тесто, а в Исландия за bolludagur използват обикновени кори за баница.
Семла
Необходими продукти:
за тестото:
2 ч.ч. брашно
2 1/4 ч.л. суха мая
1 1/2 ч.ч. топло мляко
6 с.л. меко масло
1 ч.л. сол
1 ч.ч. захар
3 яйца
2 жълтъка
2 с.л. смлян кардамон
за крема:
2 ч.ч. пълномаслена животинска сметана
1 ч.ч. пудра захар
за бадемовата паста:
1 яйчен белтък
2 ч.ч. белени бадеми
3/4 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. кристална захар
1 ч.л. бадемова есенция
1/2 ч.л. смлян кардамон
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в топлото мляко. Добавят се захарта, маслото, яйцата и кардамонът и се разбърква добре. Брашното се добавя постепенно, докато се получи гладко тесто. Слага се солта. Тестото се покрива и се оставя да втаса на топло за 1 час. След това се прехвърля на набрашнена повърхност и се разделете на 25 равни части, от които се оформят топки. Подреждат се в тава върху хартия за печене на резстояние една от друга и се оставят да втасат за 30 мин. Намазват се с разбитите жълтъци и се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна до златисто. Оставят се да изстинат.
През това време се приготвя кремът. Сметаната се разбива с 1 ч.ч. пудра захар, докато стане на пухкав крем. Прехвърля се в пош.
За бадемовата паста пудрата захар и кристалната захар се смесват с бадемите и се смилат в чопър или робот. Сместа се пресява. Белтъкът се разбива за 1 мин. Бадемовата смес се слага в разбития белтък, добавя се бадемовата есенция и всичко се смесва внимателно на ръка до хомогенна смес, с която се пълни пош.
Сглобяване: Отрязва се капаче от върха на всяка питка и тя се издълбава малко. Получената дупка се напълва с една трета от бадемовата паста и две трети от битата сметана. Покрива се с капачето и се наръсва с пудра захар.