Както преди, така и след възстановяването на българската държавност са издаване различни календари и справочна литература с най-разнородно съдържание. От 1892 г. у нас по европейска мода се появяват и едни нови издания - алманаси, които съдържат „такъв род обширни свидетелства и сведения, каквито жителите на младото Княжество България, а и най-вече в проспериращия крайдунавски център Русчук, изпитват нужда при всяка стъпка в практическия си живот”. С тези скромни думи към любознателния читател се обръщат съставителите (авторите) на „Български алманах: Пространен годишен сборник” - Петър А. Петров, Светозар Йовович, Тодор Любимов, Козма Георгиев през 1892 г. Той е първия от деветте годишници, печатани в София, в печатницата на Петър А. Петров „Либералний  клуб“ към Централна печатница на Ед. Дионне,  през годините 1892-1902. Дори авторско-съставителският състав подсказва 
големия стремеж да се привлекат в списването на изданието най-изтъкнатите просветители
дори от откъснатите от България земи като Македония. По това време Козма Георгиев е в свещенически сан и учителства в Прилеп.
Въпреки че името, както и такива издания отдавна съществуват в националната ни духовна култура, няма да е зле да припомним какво се крие зад това словосъчетание. Най-общото определение услужливо ни подава всезнаещият „Гугъл”: 
„Алманах произлиза от арабски език  (ал-манах, календар) и е разновидност на периодичните издания, продължително издаван сборник от литературно-художествени и/или научно-популярни произведения, обединени по различни критерии – тематичен, жанров, идейно-художествен и други”. Съдържа информация от различни области на обществения живот със статистика, данни за литературни новости, научни постижения, законодателни изменения и т.н., доближава се до календар-справочника. За разлика от вестниците или списанията алманахът излиза обикновено веднъж на една или няколко години, или непериодично, като може да бъде и издаден по определен повод (например годишнина от събитие)”. 
В периода след 1878 г. и до обявяването на българската независимост усилено се укрепва българското национално самосъзнание. На площади или улици, в салоните на читалищата, 
по страниците на периодичния печат или на преоткритите за българина алманаси, се четат сказки и лекции, дава се публична информация за структурата и хората във властта
за законотворците, лекарите, интелектуалците. Информация може да се открие и за проспериращите хора от бизнеса – индустриалци, земеделци, търговци. Ако за една голяма прослойка от обществото, хората от държавните органи за управление и юристите, тази публична информация е задължителна, а не на последно място и безплатна реклама, то другата прослойка - утвърждаващите се строители на нова България във финансовия и стопанския сектор бързо осъзнават, че 
публикацията на подобна платена информация е десетократно възвръщаща си стойността  реклама
В Регионалната библиотека „Любен Каравелов” в Русе, благодарение на безценните жестове на Никола Даков, сякаш по чудо са оцелели няколко от тези годишници. Изкушавам се да представя началото със съдържанието на първия от тях, този за 1892 г., от което може да се придобие представа за цялостния подбор на информацията.
Г О Д И Н А  П Ъ Р В А
БЪЛГАРСКИ АЛМАНАХЪ
за 1892 година
ПРОСТРАНЕНЪ ГОДИШЕНЪ СБОРНИКЪ съ СЪДЪРЖАНИЕ:
1) Календаръ за 1892 г.; 2) Осемъ фотолитографираии портрети съ ликоветѣ на Н.  Ц. В. Князя Фердинанда I, на Августѣйшата Му майка Княгиня Климентина, на бивший Князь Александръ I Батембергъ и на днешнитѣ Български Министри, съ биографиите имъ.; 3) Кратко описание на по-важнитѣ исторически дати и събития на древна и сегашна България; 4) Родословие на царствутющитѣ династии въ Европа; 5) Описание на вѫтрѣшното административно и военно устройство на всичкитѣ Европейски държави, съ интересни статистически данни.; 6) Любопитни научни свѣдения за планетната система и небеснитѣ явления.; 7) Таблици за мѣркитѣ и тѣглилкитѣ, за монетитѣ, за погашения, лихви и др.; 8) Научни свѣдення и таблици по физиката и химията.; 9) Разни статистически данни за населението въ България, Тьрговията, индустрията и пр.; 10) Разни тарифни таблици за телеграфо-пощенската корреспонденция, желѣзницитѣ и гербовия сборъ.; 11) Списъкъ на по-главнитѣ дьржавни чиновници, търговци и др. и 12) Разни обявления.
СЪСТАВИЛИ:
Петръ А. Петровъ. — Свѣтозаръ Иововичъ.
Тодоръ Любимовъ — Козма Георгиевъ.
Интересен е един 
отпечатък на рядък литографиран портрет на бившия български княз Александър Батенберг
който с приложените бележки, отбелязва неговия принос в укрепването на българската държавност.
Между с. 438 и с. 440 са публикувани имената и списъците на онова, което днес наричаме „кой кой е” в русенското общество. Въпреки, че никъде в алманаха не се посочва кой е авторът на отделните статии, може да сме сигурни, че 
в основата на създаването на т. нар. „персонални списъци” е основният издател Петър А. Петров
Дългогодишен печатар и издател, съсобственик на печатница „Либералний клуб” в София, той има почти неограничен достъп до публичната информация. 
Ето какви сведения са изнесени в първия том на Алманаха за 1892 г. за русенското общество, които с почти незначителни разлики са отпечатани и в последващите издания. Разлики, които се състоят основно в степента на подреждане и длъжностите на отговорните държавни служители, в имената и лицата в отделните професии.
За проучване миналото на Русе е особено важно и просто крайно необходимо да се правят съпоставки по-години, защото така 
можем да проследим пребиваването и отчисляването на един или друг чиновник, просперитета на или пропадането на някои търговци, занаятчии, индустриалци
За съжаление, ограничението в обема на вестникарската страница не позволява такава пълна съпоставка, както и такава спрямо първия „Международен Алманах за 1898 г.” на лисанселие /от френски - човек с юридическа диплома - б.р./ на юридическите науки А. Дюрастел. В последния можем да видим, как все по-напреден план се отпечатват сведенията за развитието на търговско-промишленото съсловие в Русчук.
Препечатвам списъците с всичките граматични и стилови особености. В някои случаи в квадратни скоби си позволявам тълкуване на съкращения и евентуални грешки.
Р У С С Е
[Чиновници:] 
Н. Т. Обретеновъ, окр. упр. [окръжен управител]
Т. Симеоновъ, секретарь окр. упр.
Ив. Ведеръ, секретарь окр. упр.
Ст. Бояджиевъ, окол. началник 
П. Стояновъ, градоначалникъ 
Ив. Гердански, полиц. пристав 
Ст. Нерезовъ, полиц. пристав  
Д. Маджаровъ, полиц. пристав 
Ст. Топузовъ, полиц. пристав
Ив. Цвѣтковъ, предс. пост. ком. 
 [Апелативен сѫд]: 
В. [Янко ?] Попповъ, предс. апел. сѫдъ      Н. Абаджиевъ, подпредс. апел. сѫдъ
А. Каназирски, прокуроръ 
Членове [на апелативния сѫд]: 
Ф. Филчевъ 
Юрданъ Костовъ 
К. Ксантовъ
С. Кукурешковъ 
Н. Селвели 
[Окрѫжен сѫд]: 
Д. Тодоровъ, предс. окр. сѫдъ 
Ив. Божковъ, подпредсѣдатель 
Членове [окрѫенъ сѫдъ, съдии]: 
Алекси Икономовъ 
М. Късогледъ 
Ст. Кировъ 
Д-ръ В. Балджиевъ 
Д-ръ Т. Крьстевъ 
Ат. Андрѣевъ, прокуроръ 
Анг. Тодоровъ, пом. прокур. 
Д. Вапорджиевъ, нотариусъ 
Ив. Христофоровъ, мир. сѫд. [мирови съдия]
Никола Попповъ,  мир. сѫд.
А. Лавровъ, сѫдеб. слѣдоват. 
Ф. Нековъ, сѫдеб. слѣдоват.    
А. Топчовъ, сѫдеб. приставъ
Д. Мънзовъ, сѫдеб. приставъ
Медникаровъ, сѫдеб. приставъ
К. Дряновски, нач. т. п. [телеграфо-пощенска] станция
М. Храновъ, подначалникъ т. п. станция
Г. Бръчковъ, началн. гарата 
М. Авадисиянъ, подначалиникъ гарата
Хр. Драндаревски дивиз. ком. [дивизионен командир]
Ив. Даневъ, полков. команд. [полкови командир]
К. Кѫнчевъ, [полкови командир]
П. Винаровъ, кметъ 
П. Мартиновъ, помощникъ [кметъ]
Т. Шишковъ, помощникъ [кметъ]
Д. [Лазар !!!????] Диноловъ, ковчежникъ 
Т. Винаровъ, помощникъ ковчежникъ
Ив. Арнаудовъ, контрольоръ [ковчежникъ]
Н. Петровъ, финанс. чиновн. [финансов чиновник]
Ив. Ангеловъ, помощникъ [на финансовия чиновник]
Д. Друмевъ, помощникъ [на финансовия чиновник]
И. А. Ивановъ, дир. [директор] на банката [БНБ]
Б. Стояновъ, контрольоръ на банката
Н. Начовъ, счетоводитель на банката
Ив. Петковичъ, кассиеръ на банката
А. Пиперовъ, секретаръ на банката
Ив. Хрулевъ, управ. [управител] митница 
К. Коцевъ, секретарь митница 
 
Григорий, митрополитъ [Доростоло-Червенска митрополия]
Василий, архимандритъ[Доростоло-Червенска митрополия] 
 [ЛѢкари]: 
А. Антоновъ 
Д. Макри 
С. Радославовъ 
Л. Щайнъ 
Юриевъ 
Золотовски 
Вичевъ 
Селвелиевъ 
Я. Петковичъ 
Бисеровъ 
Аджемиянъ 
Аптекари: 
Я. Ангеловъ
Г. Силаги 
Ф. Вочъ 
С. Бони 
Учители: 
Д. Мариновъ, директ. гимн.[директор на гимназията]
Хр. Бобчевъ [учител]
Т. Беневъ [учител]
Ст. Лафчиевъ [учител]
Ст. Кировъ [учител]
В. Ковачевъ [учител]
Ив. Ионковъ [учител]
Ив. Немецъ [учител]
Н. Попповъ [учител]
А. Шмулакъ [учител]
Никола Драгановъ [учител]
Ст. Михаиловски [учител] 
Учителки: 
Неделка Атанасова [учителка]
Пушкарова [учителка]
Гроздана Икономова [учителка] 
Арнаудова [учителка]
Елена Лазарова [учителка]
К. Казакова [учителка] 
Консули: 
Марсель Чехъ, австрийски 
Алек. Моруза, ромѫнски 
Далзиелъ (Dalziel), английски 
Алек. Дорандо, италиански 
Astrue, французски 
Мuller, германски 
Инженери: 
Е. Винтеръ [инженер]
Т. Тоневъ [инженер]
Гавронски [инженер]
Вайсъ [инженер]
Дешампинъ [инженер]
Луд. [Луиджи] Маеръ, архитектъ 
Адвокати: 
Хр. Баларевъ [адвокат]
Якимъ Попповъ[адвокат]
Г. Губиделниковъ [адвокат]
Тодоровъ [адвокат]
К. Вичевъ [адвокат]
Н. Минковъ [адвокат]
[Димитър] Мантовъ [адвокат]
Xр. Ивановъ [адвокат]
Касабовъ [адвокат]
Мишковъ [адвокат]
П. Златевъ[адвокат]
Хр. Г. Дановъ, книжаръ 
С. Гулабчевъ книжаръ     
А. Димитровъ книжаръ 
Печатари: 
Ст. Роглевъ 
Т. X. [хаджи] Станчевъ 
Т. Петровъ 
Д. Дробнякъ [печатар]
Перецъ Алкалай 
С. Гулабчевъ 
Мих. [Михаил хаджи] Костовъ  
Предприемачи:  
Дим. Ионовъ, предприемачъ 
Ат. Райковъ, предприемачъ
Ат. Тодоровъ предприемачъ
А. Валсамаки, предприемачъ 
За всеки от изброените по-горе представители на т.нар. русенски бомонд или хайлайф могат да се изпишат десетки страници, но нека засега остана с това тяхно представяне.