Слънчеви пейзажи, грейнали в златни багри слънчогледи, пълноцветна "градина" от най-различни цветя - в тези пъстри багри тъне изложбената зала на "Борисова" 6. Един наперен фазан гордо се оглежда и от време на време хвърля по едно око на букета камбанки, сякаш току-що набрани от бродещ по планинските склонове любител на красивото. Лодки, накацали по брега през зимата или устремили се навътре в голямата река през лятото, рибари, застинали в очакване на улов. Това са само някои от темите, които пресъздава в своите картини русенката Цветанка Велкова, която откри поредна самостоятелна изложба в залата на Дружеството на художниците. Лодките и рибарите са тема, провокирана от пристрастието на мъжа й, който обожава риболова. А самата Цветанка обожава цветята - затова и в момента залата прелива от натюрморти с цветя: макове, маргаритки, рози, хризантеми, камбанки, слънчогледи... Сред пейзажите й се откроява искрящата от слънце пасарелка на кея под Гимназията по облекло. Нарисувах я малко преди да я съборят, пояснява авторката. 
А цветя - всякакви, рисувам с удоволствие, казва Цветанка Велкова, която няколко часа преди откриването на изложбата, се беше въоръжила със спрей и кърпа, 
за да почисти големите прозорци на залата
Авторката вече има в биографията си повече от дузина самостоятелни експозиции и участия в почти всички общи изложби на русенското Дружество на художниците, на което е член от 2011 година. 
Всъщност, аз започнах да рисувам късно, усмихва се Цветанка Велкова. Като малка много обичала да прави свои картинки с молив и с четка. Но след това в гимназия "Христо Ботев" вече не учели рисуване, така че затова увлечението й останало на заден план. Затова пък там учели... шофьорство. И като получила шофьорска  книжка, след като взела дипломата си от гимназията,
Цветанка станала мотокаристка в завод "Петър Караминчев"
Работата ми харесваше, пък и добри пари вземахме в завода, казва тя. 
Но слабостта към рисуването очевидно била само затрупана за известно време от битието - и в един момент се обадила отново. Бях вече на 45 години, когато реших да се върна към това, което правех с удоволствие като малка, разказва русенката. Всъщност, желанието й било да си нарисува за себе си една картина с маслени бои. Обърнала се към дизайнерката в завода Валерия Стоянова и тя се оказала първата й "учителка", която я въвела в азбуката на изобразителното изкуство. 
"След това вече се образовах сама. Живея до Художествената галерия и 
като отида на изложба, наблюдавам, подпитвам, разглеждам 
- така постепенно набрах смелост и хванах четката", разказва Цветанка. 
Скоро след това я връхлетяло премеждие - съкратили я от "Петър Караминчев", а не след дълго и целият завод бил продаден и затворен. Рисуването ме спаси и не ми позволи да изпадна в депресия, признава Цветанка. А когато по-късно работела в производството на фирма за филтри и подготвила изложба, решила да покани шефа си и собственика на фирмата. Отидох и им оставих покани - изобщо не допусках, че ще дойдат, но исках да знаят, че и такива хора като мен, с разностранни интереси, работят при тях, казва жената. 
Двамата обаче дошли на откриването на изложбата. Нещо повече - шефът на Цветанка купил три от нейните картини и сега те са в кабинетите в офиса на фирмата. А собственикът Уди Козняк пък си харесал картина на Виктория Арсенова, втората художничка, с която Цветанка подредила съвместната експозиция. 
Тя няма да забрави и най-най-първата си изложба, през 2002 година. Авторките били три - Цветанка, Виктория Арсенова и Снежана Борисова. "Направо не можех да повярвам, че 
веднага ми беше откупена една картина - "Етъра" се казваше... 
Като сега помня - 120 лева бяха първите пари, които получих от откупка! Мушнах ги в чантата, а по-късно, когато вече щяхме да затваряме залата, се оказа, че чантата ми я няма. Оказа се, че някакви цигани са се шмугнали вътре и са я задигнали - в навалицата при откриването никой не им е обърнал внимание. Като разбрах, направо всичко ми се срина. Вътре в чантата ми бяха очилата, картончето, с което ходех да се подписвам на Бюрото по труда като безработна... Отидох в полицията и заявих за кражбата, без кой знае каква надежда. Но ето че оттам ми се обадиха - намерили чантата в близко кафене, само парите липсваха, всичко останало си беше налице. А пък после продадох още две картини", разказва Цветанка. 
Важното е човек да не се обезкуражава и да не се предава, убедена е тя. И е сигурна: толкова красота има наоколо, която чака да бъде нарисувана - макове, плажове, лодки, птици, коне, пътеки, пъстри гледки, също като живота.
Картините на Цветанка Велкова ще останат на "Борисова" 6 до средата на март. След това на тяхно място ще бъдат подредени творби на русенски автори, посветени на музикалното изкуство и на международния фестивал "Мартенски музикални дни".