Адвокат Людмил Павлов е завършил юридическия факултет в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1989 година. Кариерата си на юрист започва като младши съдия в Окръжния съд в Русе, а след година правораздава в Районния съд. В следващите 25 години работи като адвокат. Изкачил е стъпалата на цялата йерархия в Русенска адвокатска колегия и от април миналата година е председател на колегията. 
През неговия мандат Русе е домакин на Втората национална адвокатска конференция, която ще се проведе от утре до неделя включително и ще събере в града цвета на българската адвокатура.

- Адвокат Павлов, приетият Закон за мерките срещу изпиране на пари превръща ли наистина адвокатите в доносници на ДАНС, както беше преди 30 години с Държавна сигурност?
- Първо, трябва да успокоя колегите, че няма опасност да станат доносници на ДАНС. Съгласно Правилника за приложение на Закона за мерките срещу изпиране на пари в срок до 15 февруари тази година адвокатите трябваше да представят декларации пред Държавна агенция „Национална сигурност“, ако сметнат, че попадат в обхвата на действие на този закон, приет на 14 март 2018 година, обнародван на 27 март и влязъл в сила на 31 март същата година. За сведение  - правилникът към него е приет на 31 декември 2018 година с постановление на Министерски съвет и е обнародван от 1 януари тази година. 
Съгласно неговото действие възникна нуждата от подаването на декларациите и тогава започнаха броженията в нашите среди. Това обаче е решено без участието на Висшия адвокатски съвет, защото
никъде в правилника не е споменато участието на адвокати
Между другото това е втори закон, тъй като първият срещу изпирането на пари е отменен.  
- Какво наложи да се отмени един закон и да се приеме втори?
- Причината е директива №849 от 2015 година на Европейския съюз, която казва кои лица следва да следят за мерките срещу изпиране на пари от физически лица и фирми. На практика това са лица, които предоставят счетоводни услуги или консултации в областта на данъчното облагане. Тук адвокатите припознаха на първо място себе си, защото има колеги, които работят по данъчни дела. На следващо място са посочени лица, които извършват правни услуги, покупко-продажби на недвижими имоти, прехвърляне на предприятия на търговци, управление на финансови инструменти и т.н., което се прави изцяло от адвокати. И на трето място са определени лица, които предоставят офиси, адреси за кореспонденции, доверителни услуги, учредяване на фирми и други, което пак се прави от адвокати. 
Във връзка именно с този срок - 15 февруари,
се надигна една вълна от адвокати в цяла България, включително и във Фейсбук общността
на адвокатите „ФОБА“, че Висшият адвокатски съвет /ВАдС/ не е реагирал своевременно срещу Закона за мерките срещу изпиране на пари. В резултат на това бяха проведени две заседания на ВАдС на 15 и 22 февруари, на които аз присъствах. 
Първата ни сбирка беше прекъсната от многото въпроси и се наложи председателят на ВАдС адвокат Ралица Негенцова и заместникът й Атанас Стоянов да отидат на среща с председателя на ДАНС Димитър Георгиев и неговите заместници. На нея се е стигнало до извода, че в закона умишлено не е спомената думата адвокат.
На практика те ще защитават клиентите си единствено в съда, но няма да подават декларации срещу тях
тоест няма да се занимават с доносничество. След един час те се върнаха на съвещанието и ни съобщиха тази успокоителна вест, но веднага възникнаха въпроси за промени в закона. 
На 22 февруари ВАдС се събра отново и председателят ни Негенцова и заместникът й Стоянов ни запознаха с резултата от втората им среща преди дни с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, заместника й Явор Нотев, шефа на ДАНС, председателя на вътрешната комисия в парламента Цветан Цветанов и други. На нея се е стигнало до извода, че
в закона трябва да се извършат промени, съобразени със Закона за адвокатурата и с Конституцията на България
в които е посочено, че адвокатите трябва да пазят тайните на клиентите си. Определена е работна група, която от утре - 26 февруари, ще започне работа в парламента за предприемане на действия за промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, които да не бъдат в противоречие със Закона с адвокатурата и Конституцията и по този начин гражданите и колегите да се успокоят.
- Да разбирам ли, че адвокатите няма да станат доносници на ДАНС?
- Да! Това е абсолютно сигурно.
- Адвокатите в Русе как приеха този закон и приетия правилник към него?
- Колегите в Русе също реагираха много остро на този закон, макар че не излязоха на протест. На практика те не знаеха дали трябва да подават декларации в ДАНС, или не. Между другото
това се отнасяше и за частните съдебни изпълнители, и за нотариусите, както и техните сдружения
но какво се е случило на техните събрания, не зная. Аз лично смятам, че този закон касае обучение на служители към адвокатските кантори, които да следат за нарушения в Закона за мерките срещу изпиране на пари.
- Какво означава това?
- Означава да се обучат хора, които по чл. 4 от Закона за адвокатурата да изготвят план за въвеждане и продължаващо обучение на служителите за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти за изпиране на пари и предприемане на необходимите действия срещу тях, като подават сигнали към ДАНС. Подчертавам, че това няма да бъдат адвокати, защото ние полагаме клетва да защитаваме правата и интересите на гражданите и фирмите и да не издаваме тайните им и да ги клеветим.