Доц. д-р Нели Петрова е завършила Медицинския университет във Варна през 1988 година с отличен успех. Започва работа в тогавашната Окръжна болница Русе в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. През 1994 година придобива специалност по нервни болести и продължава да работи в отделението като невролог. Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. Била е началник на Отделението по съдова неврология към МБАЛ-Русе и изпълнителен директор на болницата.
В момента доц.Петрова е началник на Отделението по функционална диагностика на нервната система в УМБАЛ „Канев“, в чиято структура е Центърът по клинична невропсихология, същевременно е и преподавател в Русенския университет. Участва в изработването и подписването на „Национален консенсус за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция - 2015 година“.

- Доц.Петрова, едно от най-сериозните заболявания при възрастните хора е деменцията. Какво представлява тя?
- Деменцията е клиничен синдром, който се характеризира с упадък на множество когнитивни функции и е достатъчно значим, за да наруши ежедневните дейности на болните. Типичното прогресиране на когнитивните и поведенчески нарушения води до постепенна загуба на самостоятелност и необходимост от постоянно обгрижване. Така заболяването се превръща в тежък медицински и социален проблем, който води до значимо понижаване на качеството на живот на пациентите и техните близки и изисква значителни финансови разходи. Според становище на експертите от Световната здравна организация то е един от най-значимите здравни и социални проблеми на 21-ви век и се нарежда до съдовите и онкологичните заболявания.
- Като специалист в лечението на това заболяване вероятно знаете колко русенци страдат от него?
- В Центъра по клинична невропсихология и дементология се извършват консултации и скринингови изследвания на около 650 пациенти годишно. Резултатите за миналата година сочат, че приблизително половината са с проявена различна по тежест деменция.
- Защо когнитивното нарушение поставя деменцията сред най-значимите заболявания в последното десетилетие?
- Когнитивното нарушение е свързано с възприемането, обработката, осъзнаването на информацията в мозъка. Въпреки лекото прогресивно снижаване на всички когнитивни функции след 60 -годишна възраст най-подчертани са промените в обучението, паметта и разрешаването на проблеми. Възможността да се заучи, придобие и задържи нова информация, за припомняне на имена и за концентрация намалява особено след 70 години. Паметта може да бъде нарушена и при запазени други интелектуални сфери. Характерна е трудността при припомняне на имена и дати при съхранена памет за собствен опит. 
Проучванията в последните години свидетелстват за наличието на постепенен преход на функциите между нормалното стареене и най-ранните признаци на деменция. Съвременният термин за такъв когнитивен дефицит е "леко когнитивно нарушение". Той характеризира лица, които имат паметови нарушения, по-изразени от очакваните за съответната възраст, при съхранено общо когнитивно функциониране и нормални ежедневни дейности. Когато се проследят обаче, те показват ясна тенденция за прогресиране към клинично вероятна болест на Алцхаймер с честота 10-15% за една година.
По аналогия с лекото когнитивно нарушение, като най-ранна фаза на болестта на Алцхаймер, е въведено понятието "леко съдово когнитивно нарушение" за означаване на когнитивния дефицит. Всъщност съдовото когнитивно нарушение е широкообхватен термин, включващ пациенти с когнитивни нарушения, свързани с артериална хипертония, захарен диабет, атеросклероза, транзиторни исхемични атаки, мултипленни корови-подкорови инфаркти, болест на малките съдове с лезии в бялото мозъчно вещество. 
- Как се проявява деменцията и какво население засяга?
- Деменцията се проявява с паметово нарушение /неспособност за заучаване на нова информация/ и със засягане на поне още една от когнитивни функции - мисловна дейност и изпълнение на сложни, комплексни задачи, концентрация и запазване на вниманието, способност за планиране и контрол над собствените си действия, разпознаване на предмети и хора и преценка на разстоянията, разбиране и използване на речта. Ходът на заболяването е с постепенно прогресиращ, значим упадък в социалните и професионални дейности до загуба на самостоятелността на болните.
За съжаление, увеличения относителен дял на възрастното население в региона ще доведе неминуемо до увеличен брой пациенти с деменция. 
Днес в света от 3% до 6% от населението между 65 и 79-годишна възраст и 20-30% от това между 80 и 95 години боледуват от деменция. В България болните с когнитивни нарушения са около 200 000, от тях с деменция - 100 000, т.е. приблизително 7.2% пациенти са с деменция и 6.7% пациенти са с леко когнитивно нарушение. Болестта на Алцхаймер е най-честият тип деменция, следван от съдова деменция.
- Колко групи деменция съществуват?
- Болестните процеси, предизвикващи когнитивен упадък, се разделят най-общо на две групи -невродегенеративни, протичащи в самата мозъчна тъкан, и изявени съдови заболявания, водещи до увреждане и нарушена функция на мозъка. От дегенеративните деменции болестта на Алцхаймер е причина за възникване на приблизително 55% от случаите на деменция в третата възраст. Следват съдовата деменция, болестта с дифузни телца на Леви, фронто-темпоралната и подкоровите дегенеративни деменции, като тази при болестта на Паркинсон. Специално внимание заслужава наличието на дементен синдром, който се дължи на съчетанието между болест на Алцхаймер и мозъчно-съдова болест. За клиничното класифициране на това съчетание е предложен терминът "смесена деменция", която е третата по честота и се наблюдава при 10-15% от дементно болните.
- Спрете се по-подробно на болестта на  Алцхаймер.
- Болестта на Алцхаймер е дегенеративно заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с постепенно прогресираща деменция. Водеща роля в патогенезата играят процесите на образуване на амилоидни или сенилни плаки. Разделя се на две подгрупи - с ранно начало между 50-65 години и с късно начало след 65-годишна възрест. Болестта на Алцхаймер не е наследствено заболяване, но в резултат на мутации може да се говори за наследственост. Тя обаче е необратимо и прогресиращо страдание за хората. В повечето случаи болестта прогресира бавно, като продължава средно 7-8 години от момента на диагнозата. Приема се, че болестта има три стадия - лек, умерен и тежък. Първият стадий, който е стадий на анамнезата, протича от 1 до 3 години. Проявява се предимно с нарушения на паметта за близки събития, в заучаването на нова информация, затруднение при назоваването, леко нарушени зрително-пространствени способности и екзекутивни функции, несигурност, тревожност, депресия.
Умереният стадий, който се нарича още дементен, продължава от 1 до 7 години. При него симтомите от първия стадий се задълбочават, наблюдава се обърканост, нарушение на паметта за близки и далечни събития, болният става все по-неспособен да живее самостоятелно, нуждае се от помощ при извършване на хигиенните тоалети, обличане, хранене. Страхът извън привичната обстановка се превръща в паника, походката става все по-несигурна. В поведенческо отношение се появяват делюзии, халюцинации, обърканост. Тежкият стадий, който е вегетативен, е от 1 до 4 години, но той се характеризира с пълната невъзможност на болния да се грижи сам за себе си, да общува, дори да се храни самостоятелно. Пациентите не разпознават дори и най-близките, говорят неразбираемо, артикулацията им е силно затруднена.
- Кои са останалите форми на деменция?
- Съдовата деменция възниква като следствие от мозъчно-съдова болест. Тя се дефинира като група от различни синдроми със съдов произход, от които подкоровата съдова болест е най-важният подтип. Съдовата деменция е втората най-често срещана форма на деменция.
Друга форма е подкоровата съдова деменция, която има бавно начало при 60% от болните и само при 30 на сто се проявява с остро развитие на когнитивен дефицит. При останалите 20% има флуктуации. След прекаран инсулт 25% от пациентите имат деменция.
Фронто-темпорална деменция представлява бавна прогресия на предимно поведенчески отклонения, които включват липса на критичност, загуба на интерес към собствената личност с неглижиране на личната хигиена, дезинхибиция, трудна концентрация, липса на съзнание за собственото заболяване, а в по-късен стадий се демонстрира стереотипност в поведението и повишена апатия. 
- Какви са диагностиката и профилактиката за деменция?
- Хората, при които паметовите нарушения са по-изявени от очакваните за съответната възраст при съхранено общо когнитивно състояние, изискват по-специално внимание, тъй като при тях когнитивните нарушения прогресират във времето до деменция. Тук се включват болните в преддеменция, както и такива с мозъчно-съдова болест, при които ще се появи съдово когнитивно нарушение. То се обуславя от недобре контролирано артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, исхемична болест на сърцето, преживян мозъчен инсулт, причиняващи структурни и функционални промени в мозъчните артерии и водещи до увреждане на мозъчното вещество.
При съмнение за когнитивно разстройство е необходимо да се проведе консултация със специалист-невролог за детайлно неврологично и невропсихологично изследване.
За да се съхрани интелектът и да се осигури дълголетие на мозъка, е необходимо да се извършва непрекъсната социална активност, интелектуална дейност, да се усвоява нов опит в продължение на целия живот. Най-простата профилактика е да се решават кръстословици, ребуси, судоку, да се събират възрастните хора в клубове, да общуват, да играят карти, шах или табла, да четат книги, вестници, списания. Препоръчително е да се извършват физически упражнения и разходки поне 30 минути всеки ден, както и да се съблюдават здравословни навици на хранене. Храната трябва да е разнообразна. Препоръчва се консумация на плодове, зеленчуци, варива, пълнозърнести житни храни, риба, червено вино. Приемът на сол трябва да бъде намален. Безалкохолните напитки и храните с добавена захар трябва да се ограничат. Важен е и адекватният сън през нощта.
Профилактиката и контролът на съдовите рискови фактори като хипертонична болест, захарен диабет, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни сърдечни нарушения, затлъстяване, тютюнопушене, са от изключително значение.
Ранното назначаване на адекватно профилактично лечение за подобряване на когнитивните функции може да допринесе за забавяне прогреса на заболяването и подобряване качеството на живот. Съществуват и лекарствени средства - невропротектори, които стимулират мозъчната дейност. Тези медикаменти се отпускат по лекарско предписание след консултация с лекуващия лекар-невролог.