Излязлата наскоро книга „Портрет в сепия“ хвърля неподозирана светлина върху живота на Баба Тонка Обретенова и нейното семейство. На днешните българи русенската комита, както често я наричат турците е известна предимно със своята бунтовна дейност. През къщата й на Дунавския бряг в разстояние на почти две десетилетия с малки изключения минават всички видни български революционери, а петимата й сина се включват активно в борбата за националното освобождение. Пак на Баба Тонка дължим спасяването на черепа на Караджата, който до днес се съхранява в музея в Русе.
Наред с безспорния си принос за свободата на България семейството на може би най-борбената жена в нашата история развива и бурна стопанска дейност, която е останала някак пренебрегната до сега. Отраснали с канонизираните от учебниците образи, ние 
почти не се замисляме какво е било ежедневието на националните ни герои, как са се препитавали, как са оцелявали
в нелекия свят от средата на ХIХ век.
Оказва се, че съпругът на Баба Тонка - Тихо Обретенов, е предприемчив и много начетен българин. Произхожда от будно възрожденско семейство, а баща му Обретен Ганюв води дневник, в който, наред с богуслужебни и религиозни текстове записва важни събития от 1772 до 1983 г. Синът му Тихо, който спечелва сърцето на баба Тонка, е сред немногото грамотни млади русенци, усвоява абаджийски занаят и от малък пее в църковния хор. 
След сватбата си Тихо и Тонка купуват място на дунавския бряг и след няколко години успяват да вдигнат две къщи. В търговския си тефтер Тихо акуратно отбелязва изхарчените средства за строежа им - към 15 хиляди днешни лева.
По-голямата къща семейството дава „под кирия“, а то се настанява в по-малката. Наематели в Обретенови по-късно ще станат сръбският министър на външните работи Степаич, учителят и книжовникът Захари Княжески, турският офицер Шакир бей и пр. 
Предприемчивият ход на все още младия търговец е много интересен, защото по спомени на съвременници 
тогава в Русе има само няколко къщи, които се дават под наем
Това обяснява и доста престижните наематели, които Обретенови подслоняват в дома си.
С помощта на получената от съпругата си зестра Тихо Обретенов се захваща с търговия. През лятото на 1838 година той сключва съдружие със своя кръстник Костадин за наемане и експлоатация на няколко дюкяна в Русе и в Исакча (град в днешна Румъния, недалеч от Тулча).
Единият от добруджанските дюкяни е преустроен в бакалница и кръчма, а в другия съдружниците захващат да търгуват с колониални и обущарски стоки. Тихо не загърбва напълно и абаджийството. Заедно с тримата си най-големи синове - Атанас, Ангел и Петър, и с помощта на своите чираци и калфи той продължава да шие дрехи. Есенно време мъжката част от фамилията се връща от Исакча и носи в Русе различни стоки, които продава на сметка. 
Тонка, от своя страна, също не стои със скръстени ръце. Заедно с по-малките си синове Никола и Георги и дъщеря си Петрана 
тя се грижи за близо 25 декара лозе, сама приготвя вино и ракия, които продава
на местните кръчмари или на дошли от далече търговци. Според различни оценки годишно Баба Тонка успява да извари над 200 литра ракия и 5 тона вино. По-късно към тези си стопански начинания „комитата“ прибавя и отглеждането на буби, които продава на италиански прекупвачи.
Доходите от тези й „странични“ на домакинството дейности са достатъчни, за да спаси съпруга си от фалит през 1856 година. След края на Кримската война (1853-1856 година) Тихо най-сетне се завръща в Исакча, където не е бил от няколко години заради военните действия. Там намира дюкяните изоставени, а цялата стока за около 50 хиляди гроша (около 80 хиляди днешни лева) унищожена. Ударът е много силен, но в този тежък момент, спомня си по-късно синът им Никола Обретенов, 
Баба Тонка вади една торба с близо 20 хиляди гроша (над 30 хиляди днешни лева) и ги дава на съпруга си
С помощта на тези пари и на сигурните доходи от даваната под наем къща Тихо успява отново да стъпи на крака. През 1857 година той сключва ново съдружие с Венко Билчев, който е собственик на кръчма в Русе. Явно целта е в нея да се продава произвеждания от Тонка и децата алкохол. Тихо Обретенов възстановява и търговските си операции, като внася от Тулча, Оряхово, Галац, Карнобат, Мачин и др. захар, фиде, стафиди, свещи. 
Стопанската дейност на Обретенов му носи обществен престиж и, ако може да се вярва на сина му Никола - „титлата“ чорбаджия. Близо 20 години съпругът на баба Тонка е избиран за русенски църковен епитроп и училищен настоятел. В тази си функция той помага да се преустрои старата църква „Света Троица“, съдейства за изграждането на ново двуетажно класно училище, осигурява редовно заплатата на учителите и пр. През 1864 година дори 
сам открива училище в една от стаите си в Исакча
и за даскал вика своя син Никола, наскоро завършил русенското класно училище.
Тежкият финансов удар през 1856 година обаче оставя трайни поражения. Макар да се съвзема от него с помощта на предприемчивата си съпруга, Тихо Обретенов е вече различен човек. Живее през цялото време в Исакча, почти не се връща при семейството, отказва се от епитропството. Става сприхав, влиза в конфликт първо с Петър, после с Атанас и Ангел, а накрая и с Никола. Вместо със синовете си се сдружава с радващия се на скандална известност Трифон чорбаджи. През 1872 година той ще злоупотреби със събраните от русенското население данъци и е изпратен в затвора. 
Парите обаче трябва да се съберат отново от русенци и стават известни като „Трифун парасъ“
Новият съдружник се възползва от смъртта на Тихо Обретенов през 1870 година. Подправяйки търговските книжа, Трифон чорбаджи успява да заграби двата дюкяна в Исакча и даже отправя иск към наследниците му за дължими 21 хиляди гроша (33 хиляди лева). Съдебната сага се проточва няколко години, но накрая приключва успешно за Обретенови благодарение на живеещия у тях като наемател Захари Княжески.

Мартин ИВАНОВ