След 15 часа напрегнати дебати, процедурни хватки и извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, депутатите гласуваха окончателно промените в Изборния кодекс, предаде репортер на БГНЕС.

Парламентът не успя да започне работа от първия път заради липса на кворум, а дебатът по новите изборни правила стартира със скандал, в който депутати от управляващото мнозинство и опозицията си разменяха остри реплики и лични нападки. БСП обвини управляващите, че са писали промените в кодекса „на коляно“, а след това ги гласуват „на бързо“ и „на тъмно“. Основание за това им даде провелото се до късно в сряда заседание на ресорната комисия, докладът от което е раздаден на депутатите в четвъртък сутринта, минути преди да преминат към окончателното гласуване на текстовете.

„Днес много от вас ще натискате копчета, без да знаете какво правите. Още тази вечер ще отидете в медиите, за да разказвате за решения, които не знаете. Този парламент има 8% рейтинг и единственото учудващо е, че все още има 8%, които му вярват“, обвини управляващите Крум Зарков от БСП.

Последва изказване на председателят на Правната комисия Данаил Кирилов, в което той увери, че по време на дебатите са били внимателно изслушани всички съображения на опозицията.

Напрежението в залата се повиши след като на трибуната излезе депутатът от БСП Явор Божанков, според когото българското общество е подложено „на произвола на една шайка“. От това обаче се почувства лично засегнат Вежди Рашидов от ГЕРБ. Абе, младеж, комсомолец, не си ли много малък да ми викаш шайка?“, попита той от парламентарната трибуна. „Не съм живял 68 години едно младо момче, което не било във войската, да ми вика шайка“, продължи Рашидов.

След всичко това напрежението в зала спадна и депутатите заработиха монотонно, приемайки текст след текст. Изненадващо обаче Данаил Кирилов обяви извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, където бяха приети важни промени чрез прегласуване на някои текстове.

Машинно гласуване

Пълен обрат претърпя въпросът за въвеждане на машинното гласуване. Съгласно новите предложения на предстоящите избори за Европейски парламент държавата ни се ангажира да осигури гласуване с машини в най-малко 3 000 избирателни секции, а за местния вот – в 6 000. Оттам нататък новите текстове предвиждат въвеждане на пълно машинно гласуване във всички избирателни секции, но фигурират и някои ограничения. Машини няма да има в избирателни секции с под 300 избиратели, в секциите на плавателни съдове под българско знаме и в секциите, разкрити в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за социални услуги. Машинно гласуване не се предвижда и в секциите в чужбина.

Секциите, в които ще се проведе машинно гласуване през настоящата година, ще бъдат определени от ЦИК, но не по-късно от 12 дни след насрочването на изборите. Комисията ще има и задължението да определи такива условия и ред, които да гарантират тайната на вота и сигурността на изборния процес и изборните резултати.

До 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приеме и пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване.

Без социологически данни в изборния ден

Идеята да падне забраната за оповестяване на социологически данни в изборния ден също претърпя обрат. Предложението за това бе на ГЕРБ, а в мотивите си те се позовават на наложилата се практика в различни социални мрежи през целия изборен ден да се публикуват междинни данни, което според тях поражда неравнопоставеност. Депутатите от Правната комисия обаче се отказаха от първоначалното си намерение, с което забраната печатните, електронните и информационните медии в изборния ден остава.

Изборни секции извън страната

Парламентарното мнозинството отхвърли предложението на ДПС за връщане на стария режим при разкриването на избирателни секции в чужбина. По време на дебатите по второ четене за промените в Изборния кодекс от Движението настояваха за падането на лимита от 35 секции в държавите извън Европейския съюз, както и за премахването на принципа за уседналост по време на местните избори.

Предложенията бяха аргументирани от депутат Хамид Хамид, според когото всички тези ограничения водят до нарушаване на избирателни права на българската диаспора зад граница. Той припомни, че тези ограничения скоро ще засегнат и българите във Великобритания, а причината за това е процедурата по Брекзит. Хамид припомни още, че големи български общности има още в Турция, САЩ, Канада и други държави.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пък наблегна на твърдението, че принципа на уседналост, залегнал в сега действащия Изборен закон, противоречи на самата Конституция на страната.

Решения на ЦИК

Новите правила предвиждат при съдебна отмяна на решение за отхвърляне на Централната избирателна комисия, тя може да постанови ново решение с мнозинство повече от половината от членовете ѝ.

Предизборна агитация само на български

Мнозинството отхвърли поредното предложение на ДПС предизборна агитация да въведе възможност предизборната кампания да се води и на друг език, но с осигурен превод на българския. От Движението го аргументираха с резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009г., отнасяща се до многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност на всички страни-членки на общността.

Преференциален вот

Новите текстове предвиждат, че за да може кандидат от партийна листа да измести друг, трябва да има толкова получени преференции, които са нужни на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така сметките показват, че за пренареждане на листата за евродепутати например, един кандидат трябва да събере повече 100 хил. гласа.

Промените в преференциалния вот бяха предложени от ДПС и подкрепени от ГЕРБ и НФСБ. Против бяха БСП, ВМРО и депутати от „Воля“, а „Атака“ отсъстваше от залата.