Самотна и отчаяна майка от Русе мечтае да превърне потъналото се в потискаща разруха жилище в дом, в който 5-годишният й син Константин да има нормално детство. От години Десислава Иванова, чийто живот е изпълнен с много изпитания, се бори с непосилната задача да ремонтира двустайния си апартамент и да отгледа детето си в прилични условия. Силите и средствата обаче не й достигат. От септември жената работи като хигиенистка в детска градина „Радост“ и получава минимална заплата, като парите едва покриват разходите за храна и месечните сметки. 
Жилището е наследствено от баща ми и не е ремонтирано от 25 години. Изоставено е, защото нито той, нито аз, имахме възможност да го поддържаме. И двамата се разболяхме и бяхме на пенсии, обяснява Десислава. 
От 3-годишна възраст, след развода на родителите й, за нея се грижи баща й Кирил, който е бил моряк. Вследствие на спукване на аортата преди повече от 20 години обаче го пенсионират по болест, а по това време Десислава се разболява от анорексия. Около 9 години се бори с тежката болест, като стига до критичните 23 кг, но благодарение на чудо оцелява.
С баща ми живеехме в нищета, жилището беше в лошо състояние и реших да замина в Гърция, за да спестя пари и да ремонтирам апартамента. Тогава бях на 30 години и вече тежах около 40 кг, като в Гърция гледах възрастни хора и чистех къщи, разказва Десислава. 
Постепенно тя успява да спести средства, като поставя нова дограма в стаята, която в момента обитават с Константин, купува телевизор и частично обновява кухнята. 
Гърция ми помогна да се преборя с анорексията, хората там ми вдъхнаха увереност, оцениха ме, даваха ми любов и разбиране, споделя жената. Там се запознава и с бащата на 5-годишния си син, който е сириец. Той обаче не работи и се налага Десислава да го издържа, като това е причината последните няколко години тя да не успее да спести никакви средства. Когато е на 38 години, Десислава забременява и е на кръстопът. Свикналият да живее без грижи сириец не се трогнал, че чака дете и бъдещата майка решава да се върне в Русе и да отгледа детето си тук сама.
Бях бременна в петия месец, когато се прибрах в България, а един месец след прибирането ми баща ми, който ми беше голяма опора, изпадна в будна кома, разказва Десислава. В деня, в който изписват бебето от болницата, баща й Кирил умира. Когато има възможност, майката на Десислава, която е в Гърция, й помага със средства в отглеждането на 5-годишния Константин, но не може да й помогне с ремонта на полуразрушения и стар апартамент.  
Не искам лукс. Искам само да ремонтираме другата стая, защото след две години Константин ще започне училище, а той е момченце и искам да има собствена стая. Спим на едно легло, детето ми след тоалетна не може да си измие ръцете, със стол в кухнята си мие зъбите. Тоалетната няма казанче и сутрин, за да отиде до тоалетната, ме вика да хвърля кофата. Не можем да седнем на маса като нормални семейства - просто нямаме маса. Липсват ни и други мебели. Балконът също е в абсолютно незавършен вид. Мечтая за един уютен дом. Именно с тази мечта отидох и в Гърция, споделя със сълзи на очите самотната майка. 
Тя и синът й Константин не са лишени от нищо, не гладуват, нямат неплатени сметки, а приятелки й помагат с дрехи. 
С тази заплата, която получавам, няма как да си позволя да изтегля заем, казва Десислава. 
Срам ме е, че детето ми не може да си покани гости вкъщи. Той вече е голям и се сприятелява с децата от площадката и те ни канят на гости. Виждам техните домове, а когато той ме попита защо ние не можем да ги поканим, това ме натъжава, споделя жената.  
Тя не моли за пари и не иска да се събират средства. Надеждата й е да се намери строителна фирма, която да й помогне в непосилната борба за нормален живот. Тайно си мечтае и да попадне в полезрението на тв предаването  „Бригада нов дом“ по бТВ.
Сега сезонът на предаването е посветен на самотни майки, а епизодите, които съм гледала, показват, че другите не живеят в по-лоши условия от нашите, казва с тъжни очи Десислава.