Каскада от танци във вихрено темпо, които се сменят без никаква пауза - и оставят на зрителя само да се чуди кога тези деца успяват да си поемат въздух, кога си сменят костюмите, как успяват да се разминат зад кулисите... 
Такова шеметно усещане създаде концертът на студиото за модерен балет "Мираж" в края на декември, когато да поздравят децата и тяхната ръководителка Наталия Томова бяха дошли стотици русенци.  
Когато на едно от момичетата му се изплъзна обувката по време на танца, без да искам си помислих: "Да видим сега дали ще се поддаде на инстинкта си и да хукне да си прибира маратонката". Нищо подобно! Девойчето дотанцува композицията докрай с един бос крак и накрая, когато вече бях сигурна, че ще се стрелне към обувката, то излезе вкупом с останалите. Миг след това друго дете се приплъзна по сцената, прибра маратонката, а след секунди там вече танцуваха следващите. 
Как се постига това - танцът да се превърне във втора твоя същност? Кой стои зад това? Кой е човекът, който търпеливо полива дарбите на русенските деца, за да избуят те като прекрасни изящни цветя, които радват и възхищават? 
Кой покръства стотици русенски момичета в една любов - любовта към танца
и с това прави от всички тях едно огромно семейство? 
Не зададох тези въпроси на Наталия Томова, създателката, хореограф и ръководител на "Мираж". Не ги зададох, първо, защото подозирах, че тя ще ги сметне за високопарни и ще се притесни. Не ги зададох и защото всъщност прочетох отговора, преди да попитам каквото и да било. Прочетох го на финала на празничния концерт, когато изтощени от неистовия ритъм и огромното натоварване, всички деца се опитваха да прегърнат Наталия на сцената. Прочетох го в очите на другите, пораснали момичета, които бяха дошли за празника от Варна, Разград, София, някои от тях дори с децата си. 
Да, наистина дойдоха момичета, с които през 1998 г. поставихме началото, усмихва се Наталия Томова. "Успяваме да създадем близост и разбиране помежду си - и на това явно не пречи фактът, че аз съм доста строг човек и изключително много държа на дисциплината. Но без нея нямаше да станат възможни всички тези успехи, аплодисменти и големият брой награди, които "Мираж" печели от години на национални и международни състезания. Аз самата така съм била обучавана и възпитавана от моите преподаватели, 
знам добре цената на часовете труд в залата
за да се стигне до възторга. И страшно много се радвам, че децата, с които работя, възприемат моите принципи. Още повече се радвам на разбирането и подкрепата на родителите. А когато ми се обаждат майки, за да кажат, че децата им настояват за репетиция, дори и през грипната ваканция - става ясно, че те не идват да репетират, защото "трябва", а искат да танцуват и се чувстват добре, когато го правят. Това може би е най-големият успех на "Мираж", казва русенката. 
Всъщност, тя не е русенка коренячка. Но това може да усети само който се вслуша много внимателно и специално търси да долови акцент. Акцент почти няма - Наталия говори чудесен, правилен български език. И човек трудно би повярвал, че тя е рускиня. Родена е в град Симферопол, в Крим. Завършва гимназия и продължава в Културно-просветното училище  - характерни за съветския период средни специални учебни заведения. А след това постъпва в Института по култура в Киев.
И както се подготвях за историческия факултет на университета, се насочих към това, което правя и днес, казва Наталия. 
"В училището в Симферопол випускът ми беше от 12 човека. Подготовката беше невероятно сериозна. Освен класически танц 
изучавахме дисциплини като танци за деца, спортни танци, грим, костюми
Накрая трябваше да направим цяла постановка - аз бях на практика в едно селце. Отговорността беше огромна, но моите строги педагози, невероятни професионалисти, ме научиха да изпипвам всичко, до последния наглед незначителен детайл", разказва хореографката. 
Тя танцува още от съвсем мъничка. Петгодишна започва в една детска студия, а малко по-късно вече е в в образцовия хореографски ансамбъл "Солнышко" в Двореца на пионерите в Симферопол. Ръководител е незабравимият за Наталия балетмайстор Валерий Василиевич Фесенко.
"Беше удивителен човек - работеше весотдайно, а ние толкова много го обичахме... Правехме много концерти, танцували сме и на малки, и на големи сцени, участвали сме в концерти заедно с известни певици като София Ротару", разказва Наталия.  
В България я довежда любовта. 
"Една вечер с две приятелки излязохме да се разходим и да се почерпим. Обикаляхме дълго - никъде нямаше свободни места. Накрая една компания от няколко мъже и жени се смили над нас и ни поканиха да седнем на тяхната маса. Оказаха се българи. Толкова неудобно се чувствах - сякаш сме се натрапили. А точно там се запознах с Христофор, който тогава беше студент в Инженерно-строителния институт. През 1992 г. се оженихме, а през 1995-а дойдох окончателно в България",  връща се назад Наталия. 
Градът на съпруга й я впечатлил и покорил
с уюта, зеленината, с достолепието на центъра, с атмосферата и достойнството, които излъчвал. 
Но колкото и Русе да я запленил, това не било достатъчно, за да преглътне огорченията, които преживяла в търсене на работа. 
"Опитах къде ли не, в това число и в Училището по изкуствата, в Младежкия дом - никъде не ме взеха. Накрая започнах като продавачка в един магазин. Колко сълзи съм проляла, само аз си знам. И тогава единствените, които ми обърнаха внимание и ме поканиха да работя с тях, бяха Силвия и Митко Митеви в клуб "Акро". Малката Силвия - шампионката, тогава беше на 6 години. Три години преподавах при тях балет. След това един ден им казах: "Много съм ви признателна и при вас се чувствам добре. Но искам да направя нещо мое. Нещо, за което съм се готвила толкова време". Разбраха ме. И дори ми помогнаха. Останахме си приятели, след време правих на малката Силвия Митева постановка за гала концерта. Другият човек, който ми помогна, беше покойната Маргарита Иванова. Тя се обади на Юлия Енчева в Общинския детски център за култура и изкуство. Като й разказах за моята идея за модерен балет, Юлия каза:
"Съберете хора - и да видим какво ще излезе"
Повярва ми. И ето резултата", казва Наталия Томова. 
А резултатът наистина е красноречив. През 1998 г. "Мираж" започва с две групи с общо 18 деца. Сега децата са над 100. 
Първи и основен принцип в залата е дисциплината. Самата аз като дете бях много палава и постоянно приказвах в залата, много приказлива, педагогът постоянно ми правеше забележки, докато накрая един ден хвърли по мен един стол - не ме уцели, разбира се, но с това моите приказки приключиха, казва Наталия Томова. Аз говоря спокойно, не повишавам тон, а за да ме чуят, се налага момичетата да пазят тишина, продължава тя. Казала им е: "Както аз съм стриктна, така и вие трябва да сте стриктни". И затова вече всички знаят, дори най-мъничките: закъснението е изключено. Ако тръгват на турне или на лагер, изчакването е само пет минути. Още новопостъпили, всички бързо се научават и как да си приготвят багажа при пътуване: така че 
да не забравят у дома чорапи, презрамки, фиби
Наталия има още принципи, които спазва самата тя. Опитът ме убеди, че децата са различни - някои веднага разгръщат дарбата си, други са по-притеснителни, затова изчаквам поне два месеца, не връщам никого, казва тя. 
Подбира музиката и всичко останало сама. Знам, че децата много харесват хип хопа, но в момента в тази сфера има много вулгарност, а аз искам, доколкото е възможно, да ги опазя от това, признава тя. Трудно се намира хип хоп музика без агресия, а особено когато се работи с деца, трябва много да се внимава, за да не залитнат към трудно поправимото, убедена е Наталия. Затова грижливо оглежда всичко в танца, върху който работи и който изпипва: и музиката, и ритъма, и движенията, и текстовете, и костюмите. 
А перфекционизмът води и до най-сладките преживявания, които се помнят дълго. Това са наградите от фестивали и конкурси - като тези във Варна през 2005 г., когато след като вземат първа награда при малките и наградата за хореография, най-неочаквано се оказва, че фаворитите за първото място при големите са отново момичетата от "Мираж"! Скъпоценна им е и една втора награда от международния конкурс в Москва - за Москва тази награда си е направо равностойна на Гран при! Обират овациите и призовете в Полша, Дания, Италия, Турция. А когато преди няколко години на фестивал в Румъния се явяват с три възрастови групи и с трите вземат по едно първо място, децата признали: 
Сега разбираме, че може да се плаче и от радост
Телефонът на Наталия на няколко пъти звъни настойчиво, но тя не прекъсва нашия разговор. Накрая все пак вдига - звънят от салона, където вече са подстригали йоркширския териер Индиана и Наталия може да си я вземе. Тя е много специална - с френско-белгийско родословие е, моя приятелка от Брюксел я подари на сина ми, обяснява хореографката. 
Не ревнуват ли близките й заради обсебващия "Мираж"? 
О, мъжът ми и синовете ми са свикнали с това - приели са го и много ми помагат, казва хореографката. Големият й син Георги работи в София, Никита е ученик в Английската гимназия, и двамата са танцували, а Никита е бил и неколкократен шампион на България по хип хоп. Но у дома всички знаят, че за Наталия работата е много важна. Така че тя разчита на тях. А мъжът й винаги се включва в най-екстремните моменти, когато се търси бързо и точно решение. Благодарна съм за разбирането, и на тях, и на свекъра ми, който също много ми помага, а също и на родителите на децата в "Мираж" - щастлива съм, че имам тази любов и подкрепа, казва Наталия.          
Днес част от нейните момичета - онези от 98-а година, вече са пораснали. Една от тях е адвокатка, друга има агенция за недвижими имоти, трета се занимава с туризъм, четвърта е университетски преподавател, друга работи в "Америка за България". Впрочем през март Наталия Томова ще бъде кръстница на бебето на една от тях, 10-месечната Регина. Хореографката споделила с майката идеята си
кръстницата и кръщелницата да бъдат облечени в български национални носии
Сега търсим костюмче за Регина, казва Наталия. И успоредно с това обмисля възможността концертът от декември да се повтори. Много хора, които не са успели да го видят, настояват за това. А така ще направим възможно още нещо - ще може да си изтанцува танците и Симона, казва Наталия Томова. Точно преди да започне концертът на 20 декември, Симона Александрова си огъва крака и неистовата болка я прерязва. Затова и започнахме с няколко минути закъснение - заради прегледа на крака на момичето, обяснява Наталия. Така Симона, която участва в 8 танца, все пак излязла за един от тях, но болката не й позволила повече експерименти. Ако направим втори концерт през май, Симона ще може да си изтанцува всичките 8 танца, казва Наталия. Дори само заради това си струва.