До последния си дъх беше пример за честност и почтеност. Това бяха най-често срещаните думи от всички дошли да си кажат сбогом за последно с Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България за периода 1997-2002г., предаде репортер на БГНЕС.

Тодор Кавалджиев ни напусна след продължително боледуване на 6 февруари, а днес стотици хора се стекоха в столичния храм „Свети Седмочисленици“, за да се поклонят пред тленните му останки.

„Той беше достоен човек и достоен президент“, заяви президентът на България в периода 1997-2002 Петър Стоянов. Той припомни, че във времената на комунистическия режим, когато е било модерно да сътрудничиш на Държавна сигурност, Тодор Кавалджиев е лежал по лагерите и затворите именно, за да не измени на своите убеждения. „Той живя достойно живота си“, напомни Стоянов.

„Всички тук сме водени от желанието да склоним глава пред един велик българин, страдалец от комунистически режим“, посочи бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов. „Въпреки че беше вицепрезидент, той си остана земен и хубав човек“, подчерта той.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството от май 1997 до края 1999 г. Евгени Бакърджиев определи Тодор Кавалджиев само с две думи – почтеност и скромност. „Почтеност, на която той беше много силен изразител и скромност, каквато на голямата част от днешните политици им липсва“, смята той.

Тодор Кавалджиев е роден на 26 януари 1934 г. в село Главан, в планината Странджа-Сакар, недалеч от турската граница. Още като ученик е арестуван, защото се опитва да възстанови Младежкия земеделски съюз. Прекарва повече от 11 години по комунистическите лагери и затвори. През 1989 година е един от възстановителите на БЗНС „Никола Петков“. Избран е за народен представител във Великото народно събрание, а през 1996 година – за вицепрезидент на Петър Стоянов. Първи алармира за корупционни практики и за това, че бивши комунисти най-активно овладяват предприятия и мощности в процеса на приватизация, като често просто ги източват и унищожават.