Русенската икономика расте с по-бързо темпо от националната
Русенската икономика отчита ръст от почти 5 на сто през 2017 година, показват обявените преди дни данни на националната статистика. Брутният вътрешен продукт /БВП/ на областта достига 2,48 млрд. лева, което е с 4,95% повече отколкото през 2016 г. Брутната добавена стойност /БДС/ на предприятията достига 2,151 млрд. лева, с 5,5% над предходната година. А производителността на труда е нараснала с 6 на сто. Данните за 2018 година още не са обработени, но предварителните очаквания са тенденцията да се запази.
Реален растеж има дори с отчитане на инфлацията, тъй като БВП и БДС се отчитат по пазарни цени. За 2017 г. поскъпването е само 2,1%, така че ръстът идва най-вече от увеличеното производство на стоки и услуги.
Още по-съществен изглежда растежът на русенската икономика за четирите години 2013-2017 г., в който инфлацията е дори отрицателна. За този период обаче БВП на областта се покачва с 21,9%, БДС - с 20,7%, а производителността на труда /БВП на човек/ - с 25,2 на сто. Последният индикатор се смята за най-важната предпоставка за увеличаване на доходите и е очевидно, че дори при намаляваща работна ръка предприятията от областта успяват да увеличат производството и продажбите си - чрез нови, по-съвременни технологии или по-добра организация на работа, позволяващи с по-малък персонал да се постигат по-добри резултати. Това е позволило и за същите тези четири години средната брутна заплата в Русенско да нарасне с 35 на сто.
По БВП на човек Русе заема девето място в страната. Номер едно, разбира се, е София с 30 295 лв. на човек. Следват Стара Загора със 17 550 лв. на човек, София област, Варна, Бургас, Пловдив, Габрово и Враца. Във всички тези области средната заплата е по-голяма отколкото в Русе. Което за пореден път доказва, че колкото и синдикатите да твърдят обратното, ръст на доходите може да има само ако производителността на труда расте.
В структурата на БДС в Русенско най-голям дял имат услугите с 1,198 млрд. лева. Индустрията е на второ място с 800 млн. лева, а аграрният сектор дава едва 153 млн. лева /7,1%/. Тези съотношения в последните години не търпят съществени промени.