В специализираната историческа литература, българска и чужда, има многобройни позовавания на документите за престоя на император Александър II в България през 1877 г. Конкретно позоваванията на източниците за неговото здравословно състояние през този период стъпват преди всичко на "Писма от България" на неговия личен лекар, лейб-медикът д-р Боткин, който го придружава като член на свитата и главната му квартира в Бяла, Русенско, а и в други селища в театъра на войната. Този източник обаче е твърде недостатъчен откъм медицинската си фактология. Затова с интерес се отнесох към представените ми за разлеждане и коментар издирените от Красимир Г.Кънчев и от негови руски колеги "Медицински дневници" на д-р Боткин и с ентусиазъм откликвам на молбата му да се произнеса за здравословното състояния на руския самодържец през този период с коментар: как то влияе върху хода на войната и вземането на жизнено важните стратегически и тактически решения.
 В отдела за ръкописи на Руската национална библиотека в Санкт Петербург се съхранява 
непубликуван ръкописен документ
- "Дневниковые записи (1877-1889)" на Сергей Петрович Боткин. Дневникът е свидетелство за най-малко изучения фрагмент от професионалната биография на автора си: дългогодишната му служба на поста лейб-медик на императорското семейство. 
Записките на С.П.Боткин представляват изключителен интерес за история на медицината, за разкриване частния живот на императорското семейство, за динамиката на държавните и обществените интереси, разглеждани през призмата на физическото здраве на управляващата династия Те дават пълната информация за кризите в здравето на императора по време на войната, благодарение на което е видима връзката между болезнените му състояния (изострянето на хроническия бронхит, дизинтерия, маларийната криза) с военните неуспехи на руската армия, особено след сраженията край Плевен.
Дневникът започва от момента, когато 45-годишният Боткин е командирован като личен лекар на Александър II на Дунавския фронт. Записките на лейб-медика за състоянието на здравето на Александър II на Дунавски фронт на Руско-турската война заемат първите 30 от 215 изписани листа на ръкописа на третата тетрадка.
От други медицински източници за императорските болежки най-общо е известно, че 
още в младежките си години Александър II страда от астматически пристъпи
които често са провокирани от емоционални вълнения. С напредване на възрастта, при живота във влажния климат на Санкт Петербург, при непрекъснато тютюнопушене  императорът развива хронически катар на бронхите, намиращ се в началото на лятото на 1877 г. в стадий на умерено изостряне. Само в дневниковите записки на лейб-медика обаче се съобщава за още едно хронично заболяване на Александър II - пулсираща, прекъсната трeска, т.е. маларийна инфекция.
Психологическите преживявания на императора, както и страданията в резултат на това заболяване позволяват да се погледне на Александър II откъм нова страна. Всяко едно от тези заболявания или здравословни неразположения хронологически е свързано с активизацията на военните действия.
Първата записка в дневника със сведения за състоянието на императорското здраве е направена на 7 юни 1877 г. (тук и по-долу всички дати са цитирани по оригинала, по стар стил - б.а.) в румънския град Плоещ. Боткин съобщава, че при прегледа на Господаря на 31 май наблюдава: 
"...кашлица, задухата е увеличена, появяват се признаци на трeска във вид на болки в краката, треперене, далакът и черния дроб са увеличени и болезнени
при перкусия (при опипване, при натиск - б.а.), апетитът е намален, вечерта на 31-во число... температурата на тялото надхвърля 38 градуса, пулс 100...". Назначеното лечение с хининова сол (хининов прах) "до 12 гран в денонощие бързо  прекрати трeскавото състояние". Избраната от лейб-медика терапия с калиев бромид с цел снижаване на повишената психическа възбуда и от комбинарани прахове с арсеник и хинин, в качеството им на тонизиращи средства и с цел профилактика срещу епидемически инфекции, позволява на императора още към 6 юни да възобнови традиционните си още от детските му години бани със студена или хладка вода.  
През следващите две седмици (20 юни-1 юли), в навечерието на дебаркирането на руската армия и главната квартира на императора отвъд Дунава, Александър II видимо изживява незначително изостряне на хронически пародонтит: "...незначителна болка и малка подутина на дясната буза и венците...". 
Вече в българските земи между 4 и 10 юли, в навечерието на първия руски щурм срещу Плевен на 8 юли, д-р Боткин отбелязва появата на "епидемически стомашно-чревен катар" (разстройство), което тревожи лекаря поради епидемическия ефект и сред други лица от императорската свита и във войската. 
Обръщам внимание на психологическия фактор, въздействащ след първото руско поражение във войната
при което са убити и ранени над 2900 руски чина. 
Нарастващото психологическо напрежение предизвиква в императора на 17 юли, вече в стоянката на квартирата в гр. Бяла остро стомашно-чревно разстройство. 
В горещите летни месеци в армията пламва и епидемия от дизентерия, която не подминава и главната квартира. В началото на август, от лагера на главната квартира в с. Горна Студена Боткин отбелязва при императора явления, които бързо оформят позната клинична картина. "...3, 4 и 5 [август] нищо особено не се забелязваше, но Негово В.[еличество] видимо бе не съвсем здрав, като се считаше че е леко настинал, още повече, че на 4-ти имаше лека кашлица... сутринта в 5 часа на 6-то число Г-[оспода]ря имаше схващания, но без всякакви болки, но пък с явно напрежение, а в 9 ч сутринта се забеляза характерния ступор със слуз и кръв и с плоски слузесто кървави маси и се появи напрежение с известни болки в корема... в течение на целия този ден тези симптоми продължиха много често, но общото състояние оставаше общо взето удовлетворително... В края на деня кръвта почти изчезна и се срещаше само в незначителни примеси, само на 7-ми при първия сутрешен напън... към вечерта на 7-мо число напъните станаха по-редки, почти без напрежение, а качеството им стана значително по-добро... характеристичността им изчезна съвършенно...".
С днешна дата Сергей Петрович може би ще формулира диагнозата си по следния начин: 
остър колит с неясна етиология
при средно тежко течение (разстройство). В една от последващите бележки той уточнява: "...при проявата на признаците за кървава диария се увеличи също така и обема на черния дроб, който с изчезването на болезнините припадъци се намали, но не се прибра в обичайния си обем...", което показва наличието на хронична маларийна инфекция. 
До 11 август на императора е предписано приетото в онова време лечение при дизентерия - "рициново масло в емулсия с незначително количество опиумна настойка...". Рецептурната препоръка на Боткин на основата на касторово масло записана на латиница във фармацевтични единици и е дословно запазена. Любопитно е, че в нея присъстват 2 противоположни по действие лечебни средства, но използвани целесъобразно и само след седмица назначената терапия довежда до забележимо подобрение в състоянието на император Александър II.
Към 20-то число на август, в навечерието на прехода на главната квартира към Чауш махала, лейб-медикът забелязва при Господаря "голяма умора от физичес[ка] и нравственна страна". Резултатът от двете чревни заболявания става постинфекционна астения, при която физическата слабост и изтощението се задълбочават от психологическите фактори.
Повторният неуспех на русите при Плевен прави стратегическата ситуация напълно прозрачна. Въпреки че е ясно, че с пряк щурм крепостта не може да бъде превзета, се приемат
съдбоносни решения за трета атака, демонстративно нарочена към забележителни дати
от лично и общоруско историческо значение. Налага се изводът, че третият плевенски щурм от 30 август е иницииран изключително от личното присъствие на Александър II на театъра на военните действия.
Плевенското фиаско съществено се отразява и върху здравословното състояние на императора. Това вижда и Боткин, който записва в края на трагическия ден 30 август: "...беше жалко да го гледаш... Единственият човек, на когото без съмнение ще се отрази тази изстрадана, невежествена кампания - това е Господаря. Скръбта му действително е искрена и гореща".
Угнетяващата фронтова обстановка се отразява в
повишената нервна раздразнителност на императора
"Той стана съвсем своенравен: ако камериерът го посъветва да облече топла дреха, той непременно ще облече нещо леко - и така постоянно за всичко, което касае здравето му. В общи линии мен той ме слуша, но рядко без да протестира". Изостреното емоционално възприемане на събитията, неколкократните инфекции в последните три месеца, при това съчетани с един сезон на разпространение на епидемически болести с настъпващата есен в крайно неблагоприятна местност и климат, значително подкопават физическите му сили и предизвикват сериозен рецидив на променящата се трeска.
Отново в Горна Студена, през първите дни на септември д-р Боткин отбелязва все още неясните симптоми с общо изтощение и леко повишена температура, а от 9 септември вече се проявява разгърнатата клинична картина: "Днес Г-[оспода]ря се събуди с хрипове, пулс в леглото над 100, тем[пература] 37,50, далакът не е увеличен, черният дроб незначително, езикът леко е обсипан с афти, при прослушване свистящи [хрипове] в умерен.[но] количество в десния [бял дроб] отпред и отзад". Лейб-медикът променя базисната лекуваща терапия, като предписва Даверов прах, състоящ се от ипекакуана, опиум и калиев сулфит и изписва нов препарат - соленокисел хинин, а също и гаргара на гърлото с разтвор на бертолетова сол. 
При пароксизма на "местна форма на треска" Боткин увеличава и без друго значителната дневна доза на хининовата сол - от 15 до 27 г. Тук трябва да отбележа, че тази фармакологична тактика се счита за "визитна картичка" на Боткин, тъй като в медицинската практика от онова време рядко са прилагани такива високи дози хинин. "Заедно с това се [предписва] емулсия от миндалово масло с отвара от ипекакуанна и отвара от опиум, както против разстройството на храносмилането, така и срещу пристъпите на все още продължаващата кашлица". Клиническата картина на силно втрисане, последвано от покачване на температурата при рязкото "набъбване" на дроба и далака, резките температурни покачвания на 10-ти и 12 септември указват на това, че 
Александър II изкарва рецидив на хронична форма на тридневна малария
Императорът остава на фронта до падането на Плевен на 28 ноември 1877 г., след което на 3 декември отпътува за Петербург. Боткин продължава да лекува и консултира своя височайш пациент и в последствие, до неговата трагична гибел на 1 март 1881 г.
По такъв начин, на основание дневниците и записките в тях на Боткин може да се очертае една картина за нарастването на физическото и нравственото изтощение на вече възрастния монарх през периода на дунавската кампания, който в много отношения косвено способства на низът от трагически събития.
Присъствието на император Александър II в българските зими и сред действащата дунавска армия довежда до сблъсъка на две основни противоречия.
Приемам, макар и с известни резерви, че императорът е движен от най-добри човешки и патриотични чувства и подбуди - да приеме със своето войнство несгодите и мъките от войната и полевите условия на живот. От друга страна стареещият монарх не притежава военен тактически и стратегически опит и разбиранията за това, че обстановката изисква не форсмажорни действия, а добре балансирана тактика за изчакване, обсади, настъпления. Връх взема личният му егоцентризъм, като в комбинация с останалите фактори той е дезориентиран в ръководството над военната ситуация, в своята роля и място на фронта, което пряко се проявява в провалите на трите плевенски сражения. 
Инфекциозните болести, прекарани през лятото на 1877 г. в нездравословния климат особено в гр. Бяла, рязко сриват и без това нестабилното психофизическо състояние на здравето на Александър II. Императорът има възможност да преустанови плевенската катастрофа, като напусне действащата армия и да не обвързва със своето присъствие Главния щаб, но обсебен от комплексите си, не го прави. От друга страна предполагам, че грубите стратегически грешки не само при Плевен биха могли и да не се случат, ако императорът би бил в цветущо здраве и адекватен при възприемането на военните реалии.
Б.р.: Материалът е съкратен вариант от самостоятелната студия на авторката в предадената за печат книга "Лейб-медикът д-р Сергей Петрович Боткин и неговите бележки за България и българите през руско-турската война 1877-1878 г."

Д-р Цветомира Пл.АВРАМОВА