Поредните тежки критики към правителството и управляващите отправи президентът Румен Радев при отчитането на втората година от встъпването си в длъжност, предаде репортер на БГНЕС.

„Това бе година на илюзорна стабилност, нарастване на беззаконието и ерозия на демократичните завоевания. Година, през която президентската институция често бе последната бариера пред лобисткото законодателство и безотговорни политически действия“, започна още в самото начало Радев. Според президента въпросът вече не е дали, а кога ще има предсрочни парламентарни избори и настоя за реформирани правила в изборния процес.

Сектор „Сигурност“ и модернизацията на Българската армия

„Оказах се лош пророк. Докато порочната комисия за изтребителите в народното събрание от 2017 г. блокира модернизацията за дълъг период, то последните решения на управляващите окончателно я опорочиха“, смята президентът. Въпреки това Радев отчете и няколко уместни, макар и недостатъчни, стъпки се преодоляване на недокомплекта в личния състав и повишаването на неговата мотивация.

„Бутафорният конкурс за изтребителя извади на международната сцена порочния стълб на управление на България“, категоричен е Радев. Под критиките на президента попаднаха и средствата за ремонт на авиационната техника.

Върнати законопроекти

През отчетения период президентът Радев е наложил вето 7 пъти, с което е върнал за повторно разглеждане в парламента 7 закона. „Ветото не е акт на противопоставяне на народното събрание, а възможност за постигане на ефективно и справедливо законодателство. Не броят на ветата, а липсата на реално обсъждане на повдигнатите с тях проблеми може да девалвира този конституционен инструмент“, подчерта президентът. Според него с всеки от един от случаите той е отстоявал конституционно признати ценности, които следва да са обединяващи за българското общество – запазване на националното богатство, защита на правата на гражданите, справедливост и ефективност.

От всички случаи, в които президентът е връщал законопроект, парламентът се е съобразил само с един – Законът за приватизацията и следприватизационен контрол.

Румен Радев акцентира и върху ниското ниво на доверие в българския парламент, а според него причината за това е практиката за промяна на важни закони в преходните и заключителни разпоредби, което води до избягването на общественото обсъждане и оценката за въздействие.

Радикална промяна на политическата среда

Президентът засегна и темата за евентуални предсрочни парламентарни избори. „Въпросът не е дали, а кога”, смята Радев, но според него те трябва да бъдат проведени при добри изборни правила, които да гарантират тяхната честност. Държавният глава обърна внимание и на необходимостта от въвеждането на машинното гласуване, видеонаблюдението, както и премахването на т.нар. втори протокол, с който често стават манипулации.

Радев не вижда база за партньорство със сегашния курс за управление и обяви още, че би подкрепил и конкретен политически проект, ако той отстоява определени ценности и настоява за модернизацията на България.

„Сривът на доверието и противоречията в коалицията блокират възможностите за конструктивни реформи. Липсата на прозрачност, отчетност и отговорност в управленските решения се разшири и като обхват, и като размер на разпределяните публични средства. Това ставаше с „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на средствата“, продължи с критиките Румен Радев.

„След като стана практика Народното събрание да прегласува своите решения по разпореждане на Министерски съвет, защо да не се прегласува и финансовата рамка от 1,8 млрд. и да платим много повече за изтребителите? Щом е възможно еднолично да се изхвърлят фирми от големи обществени поръчки, защо по същия начин да не се реши кой ще бъде изтребителят? Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни пуснат в Еврозоната, ние изхвърляме европейските участници от конкурса за нов боен самолет, в разрез с процедурата, разработена по европейски модел“, категоричен бе държавният глава.

Той призова МВР, прокуратурата и другите отговорни институции „да навлязат в старателно отбягвания периметър на властта“, както и за „безкомпромисно наказателно преследване“ срещу корупцията.

„Който иска да управлява, трябва да предложи високо образовани и компетентни хора“, смята Радев.

Съвет за стратегическо развитие на България

Недоволен от темповете на развитие в страната ни, президентът ще инициира създаването на специален Съвет за стратегическо развитие на България. В състава му ще влизат интелектуалци и специалисти в различни области, които ще имат задачата да предложат алтернатива на „институционалния блокаж“ и „икономическия и идеен застой“ на страната. Съставът на Съвета ще бъде обявен с указ в идните дни.

Президентът и Конституционния съд

Държавният глава е сезирал Конституционния съд цели 5 пъти, а в два от тях народното събрание само отменя атакуваните от него разпоредби. „Това ме кара да вярвам, че има смисъл да продължавам да реализирам поверените ми правомощия срещу противоконституционно законодателство“, аргументира се Радев.

Свободата на словото

Според държавния глава свободата на словото е обект на преследване в страната ни. „Последните критични гласове в българския ефир и изтъкнати професионалисти се притискат с инструментите на властта".

Обществен дебат

През отчетения период президентството е организирало множество форуми по различни теми, на които са участвали наши и чужди експерти, както и граждански организации. Държавният глава проведе и редица срещи с общините по проблемите на местната власт.

Външна политика

Президентът обърна специално внимание и на темата за външната политика, където ролята му е една от най-съществените. За изминалата година Радев е участвал в 19 събития извън пределите на България, а 12 държавни глави са посетили страната ни по негова покана. „Проведох десетки срещи с високопоставени чуждестранни представители. Задълбочих диалога с лидерите на всички балкански страни за укрепване на сигурността и просперитета в региона“, отчете държавният глава.

Българите в чужбина

Темата за сънародниците на зад граница засега вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея целият закон, който предвижда реда за предоставяне на българско гражданство, се нуждае от „сериозен ремонт“. „Ще очаквам Министерството на правосъдието да публикува своите предложения. Законът през годините е кърпен много. Против съм за това да се дава българско гражданство за инвестиции и бих подкрепила този текст. Но законът се нуждае и от промяна на издаване на български произход“, категорична бе Йотова.