Дълги години Едуар Мане не получава признанието на критиците, но и той не спира да провокира не само тях, а и консервативното френско общество през втората половина на 19 век. През 1863 г. 31-годишният импресионист скандализира морала на парижани с картината си „Закуска на тревата“, на която гола млада жена е седнала до облечени с рединготи мъже. Но шокът е още по-голям, когато две години по-късно Мане показва своята гола „Олимпия“ в Салона на отхвърлените. Седем хиляди души влизат в изложбената зала веднага след откриването, а въоръжена стража едва удържа разярената тълпа. Критиците са безпощадни към художника и неговата „вулгарна“ картина, но от друга страна, това му носи така жадуваната слава. За разрива между пуританското френско общество и неоценения талант на един от основателите на импресионизма говори фактът, че „Олимпия“ дълго време не може да изплува от скандала - чак през 1890 г., седем години след смъртта на художника, тя е откупена за френската нация, благодарение на подписка, организирана от неговия приятел Клод Моне, а трябва да минат още 17 години, за да се престраши Лувърът да я изложи в своите зали.
Несравнимо по-щастлива е съдбата на картината на Мане „На чаша бира“, на която е изобразен литографът Емил Бело. Двамата се познават от „Cafe Guerbois“, което посещават редовно, и градската история разказва, че добродушният и пълничък Бело му позира безропотно повече от 80 пъти. Картината предизвиква истински фурор в Салона през 1873 г. и нейни репродукции се появяват на всеки ъгъл в Париж, включително в една бирария в Латинския квартал. Бело пък, вживял се в ролята на познавач на пивото, създава художествено-литературно общество „Бирената чаша“, в което всеки месец организира тържествен обяд, и става собственик и директор на вестник с името „Ехо на френските бирарии“.
Храната изобщо не е чужда на Мане - и като художник, и като човек. Кулинарните критици са на мнение, че по неговите картини може да се съди за френския гастрономичен вкус и кухня във втората половина на 19 век. Освен натюрморти, друга любима тема на художника са кафенетата, които играят роля и на клубове по онова време - след храна мъжете играят билярд или домино, а дамите пият сливов или вишнев ликьор. Освен това Мане разбира от добрата храна, роден и отгледан е в заможното семейство на висш чиновник в правосъдното министерство и дъщеря на дипломат.  
В Cafe Guerbois той често закусва с бъркани яйца, бифтек със салата от кресон, за десерт си поръчва плодове и завършва с фирмената напитка - чаша, пълна поравно с кафе и алкохол. Това е мястото, където се събира парижката бохема. В центъра на групата, в която влизат Емил Зола, Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сислей, понякога Пол Сезан и Камил Писаро, е Едуар Мане. Художникът харесва атмосферата на парижките заведения, които му дават теми за нови картини. Сред любимите му e и елегантното Cafe Tortoni, открито през далечната 1789 г., където художникът се наслаждава на знаменитото фрикасе с пиле или желирано месо, което преглъща с чаша пунш.
Мане увековечава в картина и легендарното парижко кабаре „Chez le pere Lathuille“ („При татко Латуил“), където на обяд се събират много художници. Картината е нарисувана през 1879 г. и на нея са изобразени синът на собственика Луи Готие-Латуил и актрисата Елен Андре, любим модел не само на Мане, но и на Реноар, Дега и др. Кабарето влиза в историята по време на отбраната на Париж от войските на съюзниците на 30 март 1814 г., когато Татко Латуил отваря широко вратите на заведението и раздава всичката налична храна на войниците с думите: „Яжте и пийте, деца мои, не оставяйте нищо на врага!“. Половни век по-късно кабарето привлича като магнит художници заради уникалното пилешко соте, изобретено от тогавашния му собственик.
Но освен ценител на хубавата храна, Едуар Мане е ценител и на женската хубост. Още на 18 години прави своя любовница холандката Сузана Ленхоф, която му преподава музика. Тя ражда син от него, но се женят едва когато баща му умира, защото дълги години той е против брака. Една от версиите е, че всъщност Едуар открадва неговата любовница и дори не е съвсем ясно дали синът Леон е от сина, или от бащата. Често художникът, Сузана и момчето, което от приличие е представяно за неин брат, се разхождат в модния тогава Аржантьой на Сена, където плават с лодка и си хапват пържени кротушки. Влюбените се забавляват, като ядат едновременно от двата края малката рибка и естествено целувката е неизбежна. През май и юни пък настъпва сезонът на раците, а в края на лятото - на жабите. Жабешките бутчета се пържат в масло с лук и се сервират с пилешки сос и вино от долината на Лоара. Точно там Мане открива идеалния фон за своята „Закуска на тревата“ - малка поляна, гъста гора и река.
Художникът често кани гости и в дома си, на които предлага екзотични закуски, салати с яйца и трюфели, супи, пържени ястия и сложни десерти, а чаят задължително е придружен от уханен и пухкав бриош. По това време много модерно е да се сервира диня, която е изчистена от семките, напълнена с ягоди и държана един ден на хладно. На масата винаги имало шампанско и кирш. Мъжете пък разменят нецензурни шеги, когато им поднесат стриди в лед - най-доброто средство за полова мощ според Казанова.
Мане е страстно влюбен в художничката Берта Моризо, на която рисува повече от 16 портрета, но и двамата никога не консумират връзката си. Берта се омъжва за брат му Ежен и до края любовта им с Едуар остава само платонична. С Мари Лоран, която също му позира, той има повече плътски изживявания. Кога и къде точно художникът хваща сифилис, историята почтително мълчи. Болестта го мъчи, но въпреки частичната парализа той рисува последната си картина „Барът на Фоли Бержер“, която излага през 1882 г. Една година по-късно и 11 дни след ампутация на единия му крак Мане умира.
Бонвиванът намира вечен покой в парижкото гробище Паси. 

Пиле соте „Татко Латуил“

Необходими продукти:
500 г картофи
4 пилешки бутчета
20 г масло
250 г гъби
3 стръка магданоз,
100 мл пилешки бульон
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват и се нарязват на тънки филийки. Дъното и стените на тиган с метална дръжка или подходяща тава се намазват с масло. Слагат се картофите на няколко реда, като всеки ред се посолява. Пекат се в предварително загрята на 210 градуса фурна около 30 мин, докато картофите започнат леко да порозовяват.
Пилешките бутчета се почистват от кожата и месото се нарязва на кубчета. Заедно с гъбите, нарязани на половинки, се запържва в маслото. Налива се пилешкият бульон и се готви до пълна готовност на месото и гъбите. Добавят се нарязаният магданоз, сол и черен пипер на вкус. Всичко се изсипва върху картофите и се слага във фурната за още 10 мин. Готовото ястие се обръща върху чиния така, че картофите да останат отгоре, и се сервира горещо.