Здравейте! Известно време страдах от депресия, тя тъкмо отшумя и ето че отново се върна. Кажете ми какво да правя? Преди около 4-5 години изпаднах в състояние на депресия. Сама предположих, че е такова. Просто плачех всеки ден, нищо не ми се правеше, а когато спях, в гърдите ми сякаш се рушеше някаква голяма буца лед. Въобще нямах желание да живея повече, а не знам защо, не можех да си го обясня. Ходих при личния ми лекар. Не помня какви лекарства ми е давал, но за 6-7 месеца се възстанових. След това забременях, родих и когато дъщеря ми стана на около 2 годинки, се разболя и влязохме в болница в заразно отделение. Там отново започнах да плача и като излязохме, вече бях много зле - не ми се живееше, нещо ставаше вътре в мен, но не мога да ви го опиша точно. Понякога - не знам защо - имах чувството, че всеки момент ще умра. Тогава отидох на психиатър. Той ме тества с няколко вида лекарства - първите две не ми подействаха, третото, което ми предписа, го пия до ден днешен (в продължение на 2 години). След около 7-8 месеца с много трудности се възстанових. В момента пия от лекарството четвъртинка през ден по моя преценка, защото моят доктор вече не практикува своята професия и аз нямаше при кого друг да отида. Преди 2-3 седмици разбрах че съм бременна, но това беше за кратко. Започнах да чувствам това, което чувствах, когато бях в така наречената депресия и отидох при гинеколог, с когото се консултирах и той каза, че може да пробваме една терапия с психиатър, но аз от моя голям страх от депресия предпочетох да абортирам (за което много съжалявам). Но все пак го махнах. И в момента не съм чак толкова зле, но от време на време ме навестяват лоши мисли и за това се обръщам към вас - какво да правя, при какво медицинско лице да отида на преглед? Благодаря. Севи, 24 г.

Здравей, Севи! Първото ти писмо беше телеграфно - поздрав и първите две изречения. Дали една продължителна депресия е в състояние да ограничи представите на страдащия, или може би човек, който се чувства неуверен, е склонен да остане откъснат от това, как ще го разберат по-добре другите, и може по-лесно да изпадне в депресия или в зависимост от други и им възлага очакване за всемогъщество? Дали специалистите могат да отговорят по-полезно без информация за едно конкретно страдание? Това е невъзможно. И не защото те не са гадатели. В случая е важно как човек описва своето
страдание, което е специфично, собствено, при всеки
То си има своя история - започнало е някога или скоро, било е вероятно с различна тежест през различни периоди. Може да е забелязал от какво състоянието му се е подобрявало и от какво се е влошавало...
След като предложих по-конкретни въпроси, получих останалата част от писмото ти от форма със знаците на форум за психологична помощ, откъдето си си го копирала. Може би не си имала търпението да напишеш нов отговор до мен и си предпочела веднъж разказаното в този форум само да го копираш и да ми го изпратиш. Така някои въпроси останаха неотговорени, но разбирам, че твоят проблем е бил споделян и представлява 
случай, консултиран от не един психолог в интернет
Има такава модна тенденция - човек да не се доверява на един, а да сверява препоръки. Може би си неудовлетворена от колеги, чиято помощ си ползвала, но аз не се съмнявам в професионалната им добросъвестност. Струва ми се, че е можело да ти помогнат, освен ако не си настоявала и там предимно за информация за лекар, който да те прегледа. Знам и какви могат да бъдат последствията от съобразяване с множество подходи, препоръчани от различни специалисти. Често те не знаят, че клиентът е предприел консултиране и с други. Дори и да отсееш препоръки, които съвпадат и изпълняваш само тях, това не би довело до справяне, защото те биха били откъснати от една цялостна предвидена схема. А подходът се създава според преживяваната от теб депресия.
Да си уточним разказаното
Разбираме, че депресията се е появила около завършването на средното ти училище. Почувствала си се зле и тогава за първи път като че ли желанието ти за живот е било в недостиг. Личният лекар ти е изписал лекарства, които не си спомняш, но след малко повече от половин година си се възстановила. После си забременяла и до навършването на 2 години на детенцето ти . общо около 3 години, изглежда, че си се чувствала добре. Депресията ти се е върнала с потиснатото настроение и плача ти в заразното отделение, където сте отседнали заради боледуване на детето ти. Отново с онези телесни усещания и чувството, че не ти се живее. Тогава си потърсила помощта на психиатър. От първите лекарства не е настъпило
скорошно подобрение, каквото всеки би искал
Третото ти е подействало до 7-8 месеца и вече 2 години го пиеш, като поради отсъствието на лекаря ти самостоятелно си предприела да го намалиш (вероятно си чела в интернет форумите или в листовката на лекарството, че спирането му става постепенно). Междувременно, когато преди няколко седмици си разбрала, че си бременна, се е върнал страхът ти от депресия и си предприела аборт. Съжаляваш, но, както изглежда, си по-спокойна пред риска отново да почувстваш, че всеки момент може да умреш. Ако се върнем на първото ти изречение - "Известно време страдах от депресия и тя тъкмо отшумя и ето, че отново депресия" - изниква въпросът как си се чувствала напоследък и как се чувстваш сега? Пак ли си в онази депресия или се уплаши, че тя отново може да се върне?
Депресията се появява неслучайно
Тя може да съпътства житейска загуба или да е като акт на самонаказание от чувство за отговорност по реална или по самовнушена вина, но може да е в резултат и на друго. Показва нарушен баланс и нужда човек да си обърне внимание за нещо, което например осъзнато (с някакви основания) или несъзнателно пренебрегва. Налага се да реши дали иска да се справи, като стигне до своята причина за този проблем и ако почувства готовност, да предприеме крачката. Ако лекарствата във времето са възстановили тялото от физическото изтощение, което е съпътствало твоята депресия, то хапчето не би могло да „пресрещне“ причината ти за страх от нова депресия. Когато човек няма куража да се обърне към себе си за това, той остава отчужден и от себе си, и от другите - избягва ги за същински контакт или се свързва с тях чрез депресията. Търси помощ, за да преодолее симптома - стреми се към директни препоръки, но би могъл и да потърси помощта на психолог първо в своя град. Докато направиш това, мога да ти подам
някои ориентири, върху които да поразсъждаваш
Как се измъкна от първата депресия, дали само с лекарството? Имаше ли обстоятелства, които те разведриха, на които отдаде внимание и пред които депресията беше отстъпила? Имало ли е събития, които може да са отключили първата депресия (загуба на близък, раздяла или други стресови промени в семейството), или тя те сполетя като че ли безпричинно?
Освен за детето, не споменаваш за твоите близки и не разбирам доколко близки ги чувстваш. Забелязваш ли ги? Забелязват ли те? Какви са отношенията ти с твоето родно семейство? Не разбрах дали имаш мъж или е само баща на детето ти. Ако си омъжена, това по твоя воля ли е станало, по някаква инерция ли? Чувствала ли си любов в тази връзка и ако да, дали депресията повлия на любовта ти? Някак си ми се струва, Севи, че имаш
отношение към депресията като към вирусно заболяване
Все едно "пак лепнах депресия, кажете как да се предпазвам и при кой лекар да отида на преглед". Но нека не изключваме и такава произтичаща вероятност - вместо някакво житейско препятствие, дали преди първата депресия си имала например зле протекло вирусно заболяване, което може да те е изтощило. Това е ситуация, при която отслабва имунитетът, организмът не се захранва достатъчно от веществата в кръвта, които доставят ценни елементи и за нервната система и това нарушава нервния ток, чрез който благоприятно протичат всички процеси в тялото, включително телесната и мозъчната активност.
Затормозява се способността за ориентация
човек не се чувства тонизиран за действие в ежедневните задачи. Струва му се, че изостава, не се справя. Спира да се харесва, тъгува, че вече не е същият. Ето, че продължителността на приемане на лекарства и спирането им трябва да става консултирано и контролирано от лекар, а не "по интуиция" или по подражание на други. Всеки организъм се справя и възстановява по своему. Има хора, които се хранят по-здравословно, живеят в населени места по-близо до природата и с по-малко градски стрес, повече продуктивно боравят с ръцете си, за разлика от други, които може би приемат същото лекарство, но имат различни хранителни и други битови навици и отключващата причина за депресията им е различна.
Какво загубва човек в началото на младостта? Когато завършва училище, ако не е ентусиазиран за продължаващо учене,
загубва чувството за безгрижие, с което е разполагал
в ученическия си живот. Когато пристъпва към създаване на семейство, намалява чувството му за свобода, за разполагане със себе си. Защото трябва да е на разположение на партньора си, на новите роднини. Когато детето се разболее, майката загубва спокойствието си. Загубва съня си, нарушава се ритъмът й. Загубва уюта на дома си, когато трябва да престои с детето в потискащата атмосфера на болницата. Колкото и да се старае болничният мениджмънт и персоналът, в детското отделение болните деца плачат, майките обменят информация, която може да е плашеща и потискаща, детето не оздравява мигновено, както им се иска. А какво им се иска често на млади майки, на които свободата им е в ущърб - лекарят да даде чудодеен антибиотик и с това да се приключи по-бързо.
Загубите предполагат и гняв, и тъгуване
а нещо е в недостиг за преодоляването им. Може да е липсвало търпение за продължителна усърдна грижа в лечението на детето до устойчиво оздравяване. Но минават три години и като че ли депресията може да бъде забравена и ето, че на вратата на Живота почуква новото детенце! Нечакано. Като гост, който си мисли, че ще изненада домакините приятно, но не! Ако ще поседне за няколко часа, добре. А това е дете за още един цял живот! Още една грижа! Потискащо е. Какво имаме на разположение, ако сме потиснати - депресия. Е, детенце, отивай си. Тук вече е позната депресията с познатия вече страх, Севи, да не умреш, а дали живееш като жива?
Не. Може да не е така. Не те познавам. Ако предприемеш да се довериш на специалист да те опознае, той би могъл да те води в твоето ново самоопознаване - каква беше малката Севи, порасналата и каква би искала да бъдеш утре. Без искане всеки би загубил вкуса към живота, където се намества страхът от живеенето.
Какво би правила, ако разбереш, че депресията те е напуснала завинаги?
Представи си, че тя никога повече не се появи и че ще изчезне и споменът за телесните усещания, тъгата, страхът от евентуална нова депресия? Как би изглеждал животът ти без тази мисъл, тази дума, този страх? Какво би имала куража да направиш, да си купиш, да доближиш, да споделиш с друг и да направиш за някой друг?