Освен с тениски, чаши и плакати с лика му, Сърбия ще посрещне руския президент Владимир Путин и с рок звезда, която ще приеме днес, когато пристигне в страната - ключов съюзник на Москва в Европа.

Путин ще бъде посрещнат с приветствен парад, който се подготвя в столицата Белград и ще го придружи до църквата "Св. Сава", един от най-големите храмове на православното християнство.

Макар Сърбия да се стреми да се присъедини към Европейския съюз, тя поддържа тесни връзки с Русия, неин исторически "голям православен брат", чийто народ също е със славянски произход.

Но това са "по-скоро емоционални, отколкото рационални отношения", обясни сръбският икономически анализатор Биляна Степанович.

Според проучване на сръбското правителство от 2017 г. една четвърт от населението смята, че Русия е най-големият донор на тяхната страна, докато същият процент казва, че това е ЕС.

В действителност 75% от помощта идва от ЕС или от неговите държави-членки, докато Русия дори не е сред първите 9.

Западът също изпреварва Русия по отношение на преките инвестиции и търговията.

Привързаността към Москва обаче е подхранена от нейната непоколебима подкрепа по емоционалния въпрос за Косово, бившата сръбска провинция, която се откъсна след партизанската война през 1998-99 година.

Сърбия никога не е приемала разделянето и Русия също го отхвърля, като използва правото си на вето в ООН, за да осуети мечтите на Косово за присъединяване.

В замяна на това Белград отказва да се присъедини към международните търговски санкции, наложени на Русия заради анексирането на Крим през 2014 г.

Фразата "Косово е Сърбия, Крим е Русия" понякога може да бъде забелязана по сръбските улици.

- Путин търси "политически престиж" –

Съзнавайки привързаността на своя народ към Русия, сръбският президент Александър Вучич често говори за отношенията си с Путин.

В понеделник той описа подробностите от неотдавнашно посещение в Москва в интервю за проправителствената Пинк ТВ.

"Когато отидох в къщата му, за да му подаря икона (религиозна), той ме прие в 22:45 часа, бяхме сами и свиреше на пиано", разказа Вучич, като критиците го обвиниха, че е твърде авторитарен.

Но фанфарите не прикриват последните неуспехи на Русия на Балканите, където Западът се засилва.

Москва не успя да попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО през 2017 г. - цел, която в Македония също е на ръба на постигането.

Ако Македония успее, всички страни, граничещи със Сърбия - която не се стреми да се присъедини - ще бъдат в сферата на НАТО, с изключение на Босна поради ветото на сръбското й население.

Путин ще се срещне и с лидера на босненските сърби Милорад Додик.

Максим Саморуков, анализатор на Русия във фондацията за международен мир "Карнеги" заяви, че Путин посещава Сърбия главно за да търси "политически престиж" и да покаже, че има "руско влияние във всички части на света".

"Балканите като такива са от малко значение" и не представляват "приоритет на руската външна политика", добави той.

Москва обаче има известен интерес от региона.

Сърбия внася 2/3 от своя природен газ и суров нефт от Русия, а руският гигант „Газпром“ притежава сръбската петролна компания NIS.

Според анализатор Степанович, Русия "все още не е използвала "този лост", но „потенциала за влияние е налице", защото Сърбия не може да "позволи прекъсване на доставките".

В интервю за Пинк ТВ Вучич каза, че е готов да купува "евтин газ от другаде".

„Но все още не съм го видял“, добави той.