Тази вечер от 18 ч в зала "Русе" на Историческия музей ще бъде официално представен един стилно изработен и с огромна стойност - историческа, познавателна и емоционална, албум. Неговото заглавие е "Гласове от Русе за Добруджа", а авторите, съставили и подредили това чудесно издание, са историчката Мариана Димитрова и директорът на музея проф.Николай Ненов. За изданието ще говори доц.Любомир Златев от Русенския университет "Ангел Кънчев".
Темата на албума е Добруджа - при това не само онази Добруджа, която по-голямата част от нашите съвременници познават само като "златна" и най-вече от прекрасната проза на Йордан Йовков /и от някои филми, главно по негови разкази/. Защото и до днес темата за Добруджа и за нейната географска принадлежност - предопределила и нейната драматична съдба, продължава да бъде ако не тайна и табу, то във всички случаи 
кълбо от малко известни на широката публика факти
Една значителна част от това почти тайнствено кълбо разплита този албум. И неговите автори припомнят съдбоносни събития с давност само от век, през които Южна Добруджа със Силистра, Добрич и Тутракан преминават във владение на Румъния, а след това в резултат на енергични и самоотвержени борби се връщат отново в границите на България. За това, че белезите от раните още не са зараснали напълно, говорят много днешни факти. Въпреки че в последните години официално се чества годишнината от Тутраканската епопея, като във възстановките на боевете вземат участие и румънски войници, а на официалната трибуна заемаха почетни места последователно и президентите на България Георги Първанов и Петър Стоянов - и въпреки това 
темата за Добруджа очевидно остава достатъчно болезнена
или поне деликатна. 
За това говори в своето експозе в албума и Николай Ненов, който посочва: "Все още болката и страданията от режим на открит терор са живи, поради което "румънският" период /в Южна Добруджа - б.а./ се оценява изцяло негативно, тъй като формира травматична памет. Историята, която показват музеите по двата бряга на Долен Дунав е твърде различна, защото е съобразена с националните музейни наративи. У нас се представя римското и старобългарското минало - в Тутракан, Силистра, а в срещуположните им градове Олтеница и Кълъраш - основно праистория... Остава въпросът къде е Добруджа в музейните послания". 
Ето, едно такова послание, при това стопроцентово "музейно" - тъй като албумът е издание именно на русенския регионален Исторически музей, е "Гласове от Русе за Добруджа". В него е събрана 
визуалната памет за този изконно български край
като са документирани места, личности, събития и документи, които раздиплят на страниците на албума историята в лица и емблематични гледки. Една значителна част от прекрасно запазените фотографии в албума са от личния архив на русенеца Иван Хаджииванов, чийто дядо, носещ същото име и фамилия, е един от създателите и първите ръководители на Вътрешната добруджанска революционна организация /ВДРО/. Богатата колекция от стари снимки Хаджииванов е дарил на музея, а писмовната част от документация, кореспонденция и други ценни свидетелства - на Държавния архив в Русе. В изданието са използвани също така и снимки от фондовете на музея и архива, ползван е и порталът e-bridge като достъпен онлайн източник на информация и материали за историческо и културно наследство. 
Авторите са проучили етнографски изследвания, мемоари на добруджански дейци и преселници, научни публикации по темата за ВДРО. Така те 
открояват доказаната роля на Русе в борбата на ВДРО за връщането на Южна Добруджа
Те съставят един интригуващ обзор по темата за Добруджа, който със сигурност ще представлява интерес не само за специалистите, а и за широк кръг читатели. 
И вероятно мнозина ще бъдат изненади да научат, че емблема на освободителното движение за Добруджа е бил не друг, а войводата Стефан Караджа. Караджата от мнозина се е възприемал като добруджанец - той е роден през 1840 г. в град Тулча, който е в Северна Добруджа, и един от неговите прякори е бил Стефан Тулчанлията. Както посочва Николай Ненов, черепът на войводата, запазен от легендарната Баба Тонка, е включван в публични празници на добруджанските организации и може да се види на снимки, той присъства и върху печата на ВДРО заедно с възрожденския девиз "Свобода или смърт", а на знамето на организацията е избродирана фигурата на Караджата в цял ръст. 
В изданието читателите ще видят запечатани важни исторически моменти - като 
влизането на румънските войски в Силистра през 1913 г. 
при първата загуба на Добруджа, карикатури на Райко Алексиев, пленено румънско оръжие след падането на Тутраканската крепост през 1916 г., арката в Тулча в чест на освобождението, колоездачна рота на Северния фронт при река Серет през 1917 г.. Успоредно с това много снимки показват някогашния Русе - кораби на Дунавската флотилия в устието на Русенски Лом, понтонния мост през Първата световна война, Дунавската полицейска служба, зимовището на кораби. Любопитни са фотографиите, които свидетелстват за бита в населените места в този край - влашко семейство, власи пастири, татарски колиби, пазарища в различни градове и села, но също и румънски табели върху банки и магазини в Силистра и Добрич.
Специално място е отделено на ролята на Русе като център на борбата за освобождаване на Южна Добруджа.  Както посочва Мариана Димитрова, единият ръководен център на освободителното движение е в София, където легално се изявява добруджанска емиграция, а другият е оперативната база в Русе, която ръководи нелегалната дейност във вътрешността на Добруджа. Адвокатът Иван Хаджииванов е председател на русенската организация. Няколко страници в албума го представят като адвокат, като офицер по времето на войните, с 
фамилни фотографии от важни семейни празници 
и лични моменти.
Албумът припомня и кои са русенските "посланици на Добруджа". Един от тях е Доростолският и Червенски митрополит Михаил, за когото съвременниците свидетелстват, че никога не е имал други доходи освен заплатата си, която пък използвал за благотворителни цели. Други видни пламенни защитници на добруджанската кауза са академик Михаил Арнаудов, писателят Добри Немиров, генерал Пантелей Киселов, белетристът и поет Змей Горянин, швейцарецът, приел България за втора родина Луи Айер, големият театрален актьор Сава Огнянов, видната общественичка Екатерина Каравелова, учителят Нико Просеничков и много други. За всички тях, както и за много други личности и събития, свързани с болката и мисията "Добруджа", ще стане дума тази вечер в Историческия музей.