Определено успешна беше 2018 година за Дунавската задруга на майсторите на народните художествени занаяти, обобщава нейната председателка Татяна Колева. Пълна със събития, с реализирани малки и големи проекти, с колективни и индивидуални изяви я изпратиха майсторите. Съвсем неотдавна - буквално по декемврийските празници, приключи традиционната им коледна изложба, на която те отново зарадваха ценителите на истински красивото и на непреходната българска хубост и сръчност. Прекрасни произведения на изкуството от дърво, мед, метал, както и икони, бродерии, кукли и още много изящества подредиха те във фоайето на Пленарната зала. И въпреки че мястото не беше най-подходящото за такава стилна изложба, въпреки че заради конкурса за паметник на Левски се наложи майсторите да се сбутат само в една част на фоайето, въпреки че самото фоайе почти всеки ден беше преход, откъдето минаваха стотици деца за градските тържества, това не помрачи настроението на майсторите. 
Дали защото не са разглезени 
с кой знае какво внимание или просто защото за тях далеч по-важно е това, което правят, а и умеят да ценят всяко постижение - но ето че дунавските пазители на традициите и занаятите са може би едни от немногобройните българи и русенци в частност, които не се жалят, а определят отминалата година като спорна и успешна. 
Членовете на Дунавската задруга са се увеличили близо два пъти в сравнение с бройката отпреди пет години, когато я създадохме, казва Татяна Колева. Учредителите бяха 13, а сега списъкът е вече с 25 човека. При това очевидно притежаваме някаква едва ли не магическа притегателна сила, защото към нас се присъединяват все повече колеги от други градове, обяснява председателката. Истина е - даже вече се пускат и шегички, че 
нямало да мине много време и Дунавската задруга щяла да стане национална
„Чак за национална не знам дали и кога ще станем, но се радваме, че от нашата, Русенската община, вече ни забелязват все по-често и ни канят за участие в представителни форуми. През 2018 година за втори път получихме покана да вземем участие в туристическото изложение „Експо“ в София, бяхме и на изложението във Велико Търново. На 15 и 16 ноември пък взехме участие в международния конгрес за древни цивилизации и нематариалното историческо наследство. Участвахме и във фестивала „България - Македония: една любов“, през юни в София и през септември в Русе. Участията ни в изложението „Уикенд туризъм“, фестивала „Златната гъдулка“ и Римския пазар вече са станали нещо обичайно в нашия календар“, разказва Таня Колева.
За Дунавската задруга 2018 година ще бъде белязана от три особено важни събития: двете са реализирани отдавнашни мечти, а другото - първа стъпка в територията на по-мащабните международни проекти. 
„От години си мечтаем да посрещаме автобуси с туристи от чужбина, които са слезли от корабите в Русе. И ето че миналото лято посрещнахме първите си гости, които специално ни посетиха и разгледаха ателиетата. Първата група дойде през юни. Толкова бяхме притеснени - другата сграда в двора, която се ремонтира за център на изкуствата, още беше в силно работна фаза. Пясъци, асфалт - абе, направо Бейрут отпреди години... Когато обаче автобусите пристигнаха и 
туристите само като чуха чукчето на майстор Митко медникаря, забравиха пясъците и ремонтите
Поканихме ги да разгледат ателиетата, да погледат как работят колегите, някои от гостите пожелаха сами да опитат да повторят движенията на майсторите... На следващия ден ми се обадиха от туристическата агенция и казаха, че още 6 автобуса ще ни посетят. Хубаво е, че сега, след като общината направи паркинга до Задругата, има къде да спрат автобусите на туристите. За тази година още отсега имаме график с предстоящите визити на чужденците. Ще бъдат 13-14 групи, започват да идват през април и това ще продължи през всички летни месеци“, разказва Татяна Колева. 
Другата сбъдната мечта е работилничката за ученици от русенски училища, която миналото лято Дунавската задруга отвори. Голяма болка ни е фактът, че повечето от нас няма на кого да предадат занаята, припомня председателката. Ателиетата, с които работилничката стартира, бяха по иконопис с Петя Антонова, по дърворезба с Ангел Митрофанов и дървостругарство с Йордан Петров. Децата се увличат, харесва им, интересно им е, а когато видят какво са измайсторили сами, гордостта им няма граници, казва Таня Колева и обяснява, че още от началото на 2019-а започва по-широка разгласа в русенските училища за 
второто издание на работилничката за русенски ученици
Доказателство, че са на прав път, е и фактът, че двудневните демонстрации на Ангел Митрофанов и Йордан Петров пред Гимназията по дървообработване и вътрешна архитектура са привлекли страшно много ученици. 
Вълнуващо и всяващо много оптимизъм беше за Дунавската задруга едно друго събитие от изминалата година. За първи път сдружението пристъпи и осъществи един мащабен проект, който освен че включваше доста хора, премина държавната граница и обхвана и една много чувствителна територия: потомци на българи, които живеят в украинския град Болград, които тачат занаятите и традициите на своите предци и отдавна мечтаят да споделят всичко това с българи в историческата си родина. 
За Дунавската задруга контактите с чужбина не са нито новост, нито неизследван континент. Многократно майсторите са имали своите изяви и колективно в Румъния, Турция и другаде, обменяли са мнения и на форуми в други български градове. Но самостоятелно да изработят международен проект, в който да са водещият партньор, и да организират пристигането в Русе на голяма група хора от чужбина, да подредят перфектно цялата програма - с посрещането, настаняването, храненето, придвижването на групата - и да разположат различните събития за няколкото дни по време на срещата - това откъдето и да го погледнеш, си беше 
сто процента дебютно събитие за русенските майстори!
Честно да си призная, не бях много убедена дали ще успеем да се справим с всички подробности, всяка от които е важна, казва Таня Колева. Да помислиш и да огледаш всеки детайл от посрещането, през настаняването, цялостната програма до финалното събиране накрая, което беше толкова вълнуващо - всичко това ни отне доста време, за да се подготвим както трябва, обяснява председателката на Дунавската задруга. Всъщност, идеята за този проект е на преподавателя в Одеския университет Михаил Брошков, той предлага бесарабските и русенските българи да се срещнат и да обменят умения и майсторлък. 
„Идеята ни хареса и като помислихме малко, откликнахме, така нещата се задвижиха, кандидатствахме  пред общинската фондация „Русе - град на свободния дух“, а в един момент се замислих: „Ами че ние този човек дори не го знаем със сигурност как изглежда! Нито пък другите хора, които очакваме да дойдат. Не сме виждали какви са, какво изработват, дали ще намерим контакт...“, казва днес с усмивка Таня Колева. Важното е, че в мига, в който посрещат гостите си на Дунав мост, русенци забравят всички съмнения и колебания. 
Делегацията, която пристига, включва както майстори от различни изконно български занаяти, съхранили ги на хиляди километри и на стотици години от родината, така и студентки от Одеския университет, които се занимават с приложни изкуства, наследени от българските им предци. Сред тях най-възрастният бил 78-годишният чичо Вася, който за първи път вижда България, а 
най-младият - Александър Полибзя, и тъкач, и кожар, и предач
„Като дойде тук, Александър каза, че много искал да има оригинална българска хурка. Нашият майстор Митко му подари една стара хурка, а радостта на момчето нямаше граници. То сподели с нас, че в дома си има цял етнографски музей. А мечтата му била да си купи друга къща, която да превърне в истински музей с оригинални експонати, използвани в реалния живот от някогашните българи-преселници - кърпи, носии, ризи, различни старинни предмети“, разказва Таня Колева. Много емоции донесли заниманията на гостите и на домакините с русенски ученици от Училището по изкуствата и от Професионалната гимназия по дървообработване. Още повече били емоциите по време на срещите, на обиколките в Къщата на Калиопа, в Екомузея, по време на приятелските разговори. 
Иска ни се да продължим контактите си с тези чудесни хора и сигурно ще го направим - трябва само да измислим как, обяснява Колева, като има предвид, че майсторите от Болград нямат възможност да направят аналогичен проект, тъй като Украйна не е член на Евросъюза. Но вероятно все на някого ще му хрумне подходяща идея как и къде да стане следващата творческа среща. 
А при нас годината беше хубава и с това, че имахме и много индивидуални изяви и участия на наши майстори на различни артистични форуми, продължава председателката на задругата. Дърворезбарят Иван Чешмеджиев е направил самостоятелна изложба в Букурещ, майсторът на художествено леене Боян Мицов е участвал в изложение във Верона, плетачката на дантели Мария Браткова е показала майсторлък в Словакия и в Балчик, Маргарита Бонева и Кремена Димитрова са участвали в празника на калоферската дантела, Севим Ганева, Мария Браткова и Ваня Петрова бяха специално поканени на Празника на шевицата в Белослав, Антон Антонов зае второ място със своите гъдулки на събора на майсторите на музикални инструменти в Котел. 
Задругата има изяви и в две от най-мащабните международни изложения на художествени занаяти
- във фестивала в квартал „Бююкчекмедже“ в Истанбул и фестивала в град Шиле, участват четирима майстори от русенската задруга: Севим Ганева, Боряна Мочева, Красимир Сивов и Веселин Фесчиев. Към всичко това ще добавим и участията на Дунавската задруга в изложения в София, Велико Търново, Русе, както и техните вече традиционни изложби-базари по Великден и Коледа. 
Дано и новата 2019 година да бъде не по-малко успешна и колоритна, надява се Татяна Колева. И мимоходом отбелязва, че към обединението на русенските майстори проявяват интерес все повече автори от други градове. В списъка на творците вече има автори от Горна Оряховица, Костенец, Варна, трима от Велико Търново. Вече чуваме подхвърляния, че май скоро ще станем национална, а не само Дунавска задруга - но за нас е важното хората да се чувстват добре, за да правят това, което идва от сърцата им, а пък интересът към нас говори само за това, че сме наистина ЗАДРУГА - общност на хора, които се чувстват дружни и единни, обобщава тя.