Националката по свободна борба Биляна Дудова изпрати изключително успешен сезон. 21-годишната чаровница от клуб „Юнак“ стана вицесветовна шампионка за жени, завоюва и два златни медала от европейски първенства - при жените и състезателките до 23 години. Тя бе класирана на четвърто място в анкетата за топспортистите на България,а първото място в допитването на „Утро“ и община Русе за състезател на сезона в Русе бе черешката върху тортата за прекрасните й изяви през 2018 година.

- Биляна, честито! 
- Благодаря ви, много съм радостна от признанието на русенци! 
- Разкажи ни как мина детството ти?
- Майка ми е от Враца, а баща ми - от Нови Искър, където живеехме. Детството ми беше много интересно и весело - ковях мечове наравно с момчетата, ходех на танци - народни, спортни, модерни, занимавах се и с плуване. Моята природа е да съм в непрекъснато движение. Оттогава исках да съм първа във всичко - от игрите на гоненица, на криеница, че до тепиха. 
В продължение на година тренирах карате, но разбрах бързо, че това не е моят спорт
Бях в 7 клас, когато чичо ми ме заведе в залата по борба при треньора Емил Будинов, при когото записах 5-6 тренировки. Веднага усетих, че моето място е на тепиха. Будинов обаче е бивш състезател в класическия стил, затова и се нуждаех от наставник в свободната борба. Така започнах подготовка при Бюлент Бехчет и се прехвърлих в спортното училище на "Левски". Честно казано, това училище не ми допадаше. Тренирах при Бехчет в продължение на година. После, на 25 декември, се случи нещо, което ме разтърси дълбоко - през нощта майка ми почина в ръцете ми. Точно по Коледа! Беше ужасно изживяване. Отказах се от тренировките, от всичко. Така 
минаха месеци, докато се съвзема
На следващата година пак чичо ми ме свърза с треньора Асен Куманов. Вече се бях върнала в Нови Искър. Куманов обаче замина на работа в Норвегия. Човекът искаше да изкара повече пари. Чухме се, а той ми каза, че ако желая да опитам в тази страна, да му пратя клип. 
- И замина за Норвегия?
- Заминах! Като стандарт на живот тази страна е на изключително високо ниво, но обстановката беше потискаща - студено време, още по-студени и негостоприемни хора. През лятото се връщах в България, където всичко беше много по-различно. Останах в Норвегия две години, учех, бях напреднала с норвежкия език. 
Станах шампионка на Северна Норвегия, но България ми липсваше много
Върнах се и понеже исках да продължа в борбата, станах ученичка в Спортното училище на Самоков. Заради този период мнозина ме смятат за самоковлийка. 
- После?
- После бяха лагери, лагери и пак лагери с националните отбори. Тренирах при Серафим Бързаков. 
- Помниш ли първата си схватка?
- Още тренирах при Бехчет, който ме заведе на турнир в Самоков. Смешното бе, че състезателките в моята категория бяхме общо 3. Загубих двете схватки и получих... бронзов медал! Наистина беше смешно. После участвах в национално първенство. Надвиха ме и на него.
Тогава усетих как спортната ми злоба се пробужда
Казах си, че ще направя всичко, ще работя до припадък, но ще побеждавам. Станах държавна шампионка, спечелих бронзов медал на европейското за кадетки, класирах се 7-а на световно първенство. Първата ми изява на големия тепих при девойките не се получи, защото в навечерието на европейското първенство трябваше да бъда оперирана по спешност. Така пропуснах една година. На следващия девически европейски шампионат спечелих бронз. Пробивът ми при жените беше с трето място на европейското за жени в Румъния. Бях на 19 години, когато станах европейска шампионка за жени в Нови Сад. Повторих титлата през 2018 година, станах първа и на континенталното първенство за състезателки до 23 години в Истанбул. 
- Среброто от световното ли е върхът в твоята кариера?
- Аз не си давах сметка какво съм направила. Бях и много ядосана, че съдиите ме прецакаха във финалната схватка /тогава при резултат 3:3 срещу китайката Ронг съдиите присъдиха титлата на съперничката й заради измислено предупреждение в първата част - б.а./. Не искам да обвинявам никого, аз съм си виновна. Поуките си остават за мен. Радвам се, че спечелените медали през 2018 година бяха факт, когато вече бях състезателка на "Юнак" /Русе/. Срещнах страхотна подкрепа от ръководството на клуба и лично от Валентин Йорданов.
Обградиха ме с внимание, дадоха ми възможност да тренирам при прекрасни условия
Направиха така, че от мене се иска да мисля само за едно - за борба. Имам възможност да се готвя спокойно. С една дума много се радвам, че преминах в "Юнак" и чистосърдечно мога да кажа, че съм доволна за отплатата си до този момент с медалите на световното и европейското. 
- Какви са впечатленията ти от Русе и русенци?
- В общината и Спортното училище преди време ме посрещнаха много топло, като своя. Почувствах се като у дома си. Всички бяха много мили.  
- Имаш ли идол в борбата?
- Без уговорки - 
Валентин Йорданов! Той е уникален човек. Уникален спортист не само в рамките на България, но и по целия свят
Винаги ще му бъда благодарна за подкрепата. Той е емблема на нашия спорт. Разбира се, впечатлявала съм се и от техниките на някои други борци. Човек, ако не иска да стои на едно място, трябва да се учи непрекъснато. 
- Ако теглиш чертата, кой треньор има най-големи заслуги за твоето израстване?
- Работила съм с Емил Будинов, Бюлент Бехчет, Асен Куманов, Димитър Магаев, Серафим Бързаков, Стоян Петков, Мариян Недков, Петър Касабов, Камелия Крумова, Валентин Савов, с личния ми наставник в "Юнак" Валентин Ангелов. Всеки има принос да съм това, което съм сега. 
- Разкажи ни малко повече за семейството?
- Имам две по-големи сестри. Едната живее в чужбина, а другата - в Бургас. Не се занимават със спорт, но като характер си приличаме много. 
Ние сме смели момичета. Аз съм израснала и на село във Врачанско, вършила съм тежка физическа работа
Въпреки че съм много млада, знам какво е да се бориш с живота.
- Какъв човек е Биляна Дудова извън тепиха?
- Много обичам да се занимавам с домакинство. Обичам да ми е чисто, подредено. Така ме научи сестрата на дядо ми. Това е жената, което ме отгледа. С нея имаме много силна връзка. Като млад човек ми харесва да излизам, да се забавлявам, да танцувам. танцът е моята стихия. Всъщност, всичко, което правя, е подчинено на едно и то се нарича адреналин /смее се/.  
- Разбрахме, че си студентка.
- Да, карам трета година в Благоевградския университет, треньорски профил. Може би един ден ще стана и добра треньорка.
- От новия сезон за "Юнак" ще се борят бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио Елица Янкова и други момичета. Как ще коментираш този факт?
- Сигурна съм, че клубът ни ще повтори и през този сезон държавната отборна титла.  
- Излишно е да питаме какви са целите ти.
- Точно така. 
Искам да спечеля световната титла. Тя ми се изплъзна нелепо през 2018 година, но чакам с нетърпение часа на реванша!
Разбира се, голямата мечта на всеки спортист е да направи нещо велико на олимпийски игри. Затова първо трябва да спечеля квота за Токио, а там, ако всичко върви наред, да зарадвам България със златен медал.
- Пожелаваме ти го от сърце!
- Благодаря!