Проникновен литературен и театрален критик, съзидател на литературата, театъра, образованието и библиотечното дело в България, администратор с ясен поглед за задачите си и волята да ги изпълнява, един от големите български хуманитари - това е Божан Ангелов, известен далеч от родния край и малко познат в него.
Божан Ангелов е роден на 1 ноември 1873 г. в Русе. Негови учители в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ са Ив.Немец, В.Емлер, В.Шпулах, В.Колар, Н.Бобчев, Ст.Михайловски и др., а директор - Димитър Маринов. Той е от първия випуск, учил в новопостроената сграда на училището. Завършва го през 1891 година и постъпва студент в специалността „Славянска филология“ във Висшето училище (днес Софийския университет). След дипломирането си през 1894 година за кратко време учителства в Свищов и Видин. Този период съвпада с отпечатването на неговите първи статии в „Мисъл“ и „Литературни записки“ - Свищов (1895). Последват публикации в „Звезда“, „Училищен преглед“ и др. Използва псевдонимите Б.А-в (от Б[ожан] А[нгело]в), А. (от А[нгелов]), Б. (от Б[ожан]), БАН (от Б[ожан] Ан[гелов])... 
„[Инициалите Б.А.] прикриваха 
млад, но широко ерудиран литературовед
рецензиите на когото правеха силно впечатление с дълбокия си анализ“, припомня си след време Димо Казасов. От множеството негови публикувани текстове ще посоча заглавията на няколко, свързани именно с професията на младия учител - „Учителят по български език трябва да ръководи своите ученици през целия курс на средното училище“, „Историята на българската литература като учебен предмет“, „Единството на българския език в неговите наречия“...
Следва русенският период от неговата учителска кариера.
В продължение на 6 години Божан Ангелов е учител в гимназията, чийто възпитаник е. Независимо че зад себе си вече има педагогически опит, макар и неголям, той е охарактеризиран от своите ученици по такъв начин „беше един колкото стеснителен, толкова и скромен човек“ (Димо Казасов). 
Все пак нека акцентувам точно върху тези две качества. Някак не ми се „връзва“ стеснителността на учителя с активната общественополезна дейност, която развива. Архивите го разкриват като лектор. Пред учителското дружество той изнася сказките „Същността на романтизма“, „Правописният въпрос и отношението на нашата интелигенция към него“, „Ролята на театъра у нас до Освобождението“ и др. 
Също така Божан Ангелов става 
един от инициаторите за основаването на читалище „Свети Георги“
(днес „Ангел Кънчев“) в махала Чукур чифлик. На 5 ноември 1901 г. той е избран за негов председател, а на 27 октомври 1902 г. е преизбран на този пост. На 2 февруари 1903 г. обаче се солидаризира с членовете на настоятелството, подали оставки, и заявява, че след като той няма как „да служи като елемент, около който да се групират новите членове на настоятелството“, остава да сдаде заемания пост. 
Допускам, че именно в Русе Божан Ангелов замисля и започва работа по двата учебника, отпечатани през 1906 и 1907 г. - „Теория на прозата и поезията. Учебник за V клас на мъжките и девическите гимназии“ (Пловдив, 1906) и „Стилистика. Учебник за IV клас на мъжките и девическите гимназии“ (Пловдив, 1907) [под IV и V клас разбираме съвременните Х и ХI класове]. Тук, независимо от нарушаването на хронологията, ще посоча, че „Теория на прозата и поезията“ има общо 9 издания - 1906, 1907, 1909, 1912, 1915, 1919, 1920, 1922, 1924 г., а „Стилистиката“ му е с осем - 1907, 1911, 1919, 1920, 1922, 1923, 1924 г. Преиздаванията свидетелстват за търсенето на учебниците и за високата оценка за тях като за помагала в помощ на младото учещо поколение на Княжество/Царство България.
Изкушавам се да обърна внимание на един факт, който открих сред документите. И понеже той и ме шокира, и потвърди старата максима, че никой не е пророк в родното си село, ще посоча и точния „адрес“, където може да се открие: Държавен архив-Русе, ф. 75 к, оп. 2, а.е. 12, л. 18. Става въпрос за това, че педагогическите състави в отделните училища решавали дали да се ползват или не предлаганите учебни помагала. 
В Мъжката гимназия в Русе предложението е... отклонено
А всъщност пособието е дело на техен доскорошен колега!!! 
В началото на 1907 година столицата ни преживява несрещано дотогава явление: при откриването на Народния театър на 3 януари княз Фердинанд е освиркан от група студенти. В резултат на това Софийският университет е затворен, студентите в него търсят възможност да продължат образованието си в чужбина, професорско-преподавателският състав е уволнен, а правителството се опитва да разреши университетската криза с разкриването на ново висше училище - т.нар.“Апостоловски университет“. По най-бърза процедура за преподаватели са поканени учители, на които моментално е присъдена титлата „професор“. Между поканените е и Божан Ангелов, който от 1906 година е в София. Най-вероятно е оценена стойността на неговите публикации, за да му се предложи професорското място. Той обаче отказва - може би един от малцината, ако не и единственият учител, който 
не се поблазня да се накичи с фалшиво научно звание
Божан Ангелов е назначен за Главен инспектор по български език в Министерството на народното просвещение (1908-1909), а след това - за учител във Втора мъжка гимназия. Издава „Съчинението на нашите средни училища (Теория, образци, скици, планове и теми“ (София, 1912), „Христоматия за IV клас“ (1915), „Средновековна литература“ (Пловдив, 1914), т.е. методическа и учебно-педагогическа литература. Успоредно с това пише и театрална критика за драмите „Към пропаст“ на Иван Вазов, „Мадам Сан Жен“ на Викториен Сарду и Ежезип Моро, „Смешните фантазьорки“ от Жан-Батист Молиер, „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син, „Севилският берберин“ от Пиер Огюстен Карол дьо Бомарше, „На морския бряг“ от Константин Величков, „Щурецът при мравките“ от Еужен Лабиш, „Една нощ в Карлщейн“ от Ярослав Връхлицки, „Мещане“ на М.Горки и много други. 
Подбрал съм заглавия на негови рецензии, публикувани през 1907-1908 г. в „Демократичен преглед“, а постановките са реализирани в Народния театър. И двете уточнения са необходими, защото на Божан Ангелов трикратно е предложено да оглави театъра, а за да се достигне до кандидатурата му, най вероятно се имало предвид афишираният интерес към театралното изкуство.
На два пъти Божан Ангелов е директор на Народния театър
Първият обхваща периода 28 април 1909 г. - 5 април 1911 г., а вторият е от 1 август 1918 г. до 12 август 1920 г. Любопитен факт е, че след като Ст.Л.Костов подава оставка министърът на народното просвещение Никола Найденов предлага на Божан Ангелов да заеме за трети път поста на театрален директор. (Той отказва, след него това прави и Андрей Протич, а за директор на Народния театър е назначен П.К.Стойчев - дотогава директор на Народната опера.) 
Двата „театрални периода“, в които Божан Ангелов директорства, са време на избуяване на таланта на колоси като Адриана Будевска, Атанас Кирчев, Борис Борозанов, Васил Гендов, Васил Кирков, Вера Игнатиева, Гено Киров, Георги Стаматов, Екатерина Златарева, Елена Снежина, Златина Недева, Кръстю Сарафов, Марта Попова, Никола Икономов, Сава Огнянов, Стефан Киров, Стоян Бъчваров, Тачо Танев, Теодорина Стойчева, на режисьор-постановчици като Гео Милев, Георги А. Стаматов, Иван Дуван-Торцов, Павел Ивановски, Пейо К. Яворов и др. 
На сцената са поставени „Живият труп“ и „Силата на мрака“ от Л. Н. Толстой, „Кендида“ от Бърнард Шоу, „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд (превод на Б. Ангелов), „Под старото небе“ от Цанко Церковски и др.
Божан Ангелов превежда редица творби - „Пипа танцува“ от Герхард Хауптман, „Смърт на една къща“ от Елиза Ожешкова, „Песен за Сокола“ от Горки, „Малката актриса“ от С. Милович и др. 
В знаковото за българската литература списание „Мисъл“ той се представя с литературно-научни статии
в „Демократия“ (1921-1923 г.) пише по литературни. Той е добре приет автор и на „Демократичен преглед“, „Звезда“ (Търново), „Литературен глас“, „Литературни записки“, „Обществена обнова“, „Политика“, „Пряпорец“, „Родна реч“, „Развигор“, „Славянски глас“, „Слово“, „Съвременен преглед“ (Русе), „Съвременна мисъл“, „Училищен преглед“, „Хиперион“, „Художествена литература“, „Читалище“... Божан Ангелов проследява творческото дело на около 30 автори. Той е първият, който оценява „Идилии“ на П.Ю.Тодоров; първият, който пише за декадентството на Ив.Ст.Андрейчин в неговите „Песни“ и пр., и пр. Неслучайно и Иван Богданов отбелязва, че при тази своя пионерска дейност Божан Ангелов пише при липсата на каквато и да е било литература, „на която да се облегне“.
Божан Ангелов е 
един от творците, подписали поканата за учредяване на  Съюза на българските писатели
през 1913 година. Нещо повече - предлагат му да го оглави, но той отклонява, вследствие на което е издигната кандидатурата на Иван Андрейчин, който и става първи председател на съюза (до 1915 г., когато заминава в Швейцария). При тези обстоятелства от 14 януари 1915 г. Б.Ангелов застава начело на обединението на българските писатели (до 1919). 
От 15 октомври 1923 г. до 8 март 1928 г. той заема поста директор на Народната библиотека в София. Нека определя неговото директорстване като „епохата Б.Ангелов“.
Точно тогава се възстановява топографският каталог; завършва се систематичният каталог (започнат е през 1915 г., но 3/4 от работата по него е извършена в годините 1924-1927); възобновява се отпечатването на библиографии за книгите (до 1908) и за периодиката (до 1911); публикуван е Библиографически бюлетин на Народната библиотека 1919-1927 с данни за 10 000 издания и е подготвен за печат материалът, отнасящ се до предходния период 1909-1918; обособен е Исторически архив като Архивен отдел на Народната библиотека; от юли 1924 г.
библиотеката отговаря за къщата музей „Иван Вазов“, а нейният завеждащ Елин Пелин е определен от директора Б. Ангелов...
По проблемите на библиотечното дело той отпечатва статиите: „Близката задача на Народната библиотека“; „Общият български книгопис и Народната библиотека“; „Каталогът на Народната библиотека във връзка с нейните задачи“; „Народната библиотека и българската книгопис. Библиографският бюлетин на Народната библиотека в София“ и пр.
През 1928 г. Божан Ангелов се принуждава да напусне държавната служба и да се пенсионира, тъй като зрението му прогресивно отслабва и през 1944 година го губи напълно.
Въпреки това в периода между двете световни войни и малко след Втората световна война той преиздава втора част от „Исторически очерк на новата българска литература от Отец Паисий до днес“ (1933); съвместно с Христо Вакарелски отпечатва „Сенки изневиделица. Книга за българската народна балада“ (1936) и „Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марко до Караджата и Хаджи Димитър с фолклорни, истор., ез. и др. бележки, показалец и речник“ (1939) и „Книга на народната лирика“ (1946).
Божан Ангелов е и добър редактор. През 1943 г. той запознава съвременниците си с повестта „Ганчо Косерката“ на позабравения Цани Гинчев. После редактира и други негови произведения - „Зинала стена“, „Женитба“, „Златна Панега“... и през 1955 година представя писателя в целия му блясък. А за да бъде разбираем от днешния четящ българин, вмъква множество уточнявания, пояснения на турски думи и пр.
Божан Ангелов почива на 2 юли 1958 г. Погребан е в София. На погребението му присъстват малцина, а между тях са трима негови ученици от някогашната Русенска мъжка гимназия - проф.Димитър Баларев, инж.Георги Рашев и Димо Казасов.
Името на Божан Ангелов е върху обща паметна плоча, поставена в русенското средно училище „Христо Ботев“. В софийския жилищен комплекс „Младост 4“ има улица, носеща името му, но в родния му град Русе такава няма.