В Чарлстън, Южна Каролина, на Нова година задължително на масата се слага едно странно за нашите представи за празнична трапеза ястие, наречено Hoppin‘John. Името е не по-малко обвито в неизвестност от самото ястие, макар че за него се предполага, че е дошло от Африка заедно с робите оттам. Най-общо казано, ястието представлява смес от боб и ориз и се консумира на празника за късмет.
Първата писмена рецепта за Hoppin‘John е от 1847 г., публикувана е в „The Carolina Housewife“ на Сара Рътлидж. „Един килограм бекон, един килограм червен грах, един килограм ориз“, пише в рецептата в книгата. Сара Ротлидж, която е дъщеря на Едуард Рътлидж, един от подписалите Декларацията за независимостта, е известна като „дамата на Чарлстън“ и дълго време остава като анонимния автор на готварската книга. Въпреки че в рецептата се говори за червен грах, традиционно ястието се приготвя с грах „черно око“. Всъщност това е бобово растение и у нас е известно като боб „черно око“. Той е с по-дребни зърна от традиционния български бял боб и има едно черно петънце, откъдето идва и името му. Продава се в магазините за натурални и био храни. Този вид боб е отглеждан предимно в Западна Африка и според кулинарните историци робите са го взели със себе си в Америка и са го засадили в новата земя, за да им напомня ястието от него за изгубените им домове. Чарлстън е разположен при вливането на реките Ашли и Купър в Атлантическия океан и белите фермери в Южна Каролина след дълго търсене на зърнена култура, която да издържа на влажното време там, започват да отглеждат ориз и през 17 и 18 век докарват много африкански роби за оризовите си плантации.
Така оризът среща боба, но как точно тази комбинация се настанява на празничната маса и защо се свързва с късмет, не е известно. Между Коледа и Нова година за робите нямало много работа и се предполага, че тогава единствено са можели да си приготвят някакво по-сносно ястие и да го посветят на празника.
Hoppin‘John се сервирал със зелени листни зеленчуци и царевичен хляб. Вярвало се, че зърната са символ на плодородието и че богатството ще набъбне, както те набъбват при варене. Всяко зърно било монета в чинията, зелените листни зеленчуци - символ на зелените пари /доларите/, а жълтият цвят на царевичния хляб символизирал златото. Всичко това, разбира се, като поверие се родило и развило, когато ястието прекрачило прага на робските колиби и влязло в кухнята на богатите фермери заедно с черните им готвачи. Появила се и традиция под чинията с Hoppin‘John да се поставя монета, която да умножи имането на дома.
„В Съединените щати малко храни са свързани с афроамериканците и с Юга, но без граха „черно око“, който пътува от Африка до Новия свят, просто не е Нова година - или поне не е щастлива“, пише в „Ню Йорк Таймс“ Джесика Б. Харис, учен изследовател на хранителните традиции на африканската диаспора в Щатите. Но грахът или бобът „черно око“ има малко известна древна история като традиция за късмет, която не е започнала в Африка. В еврейския Талмуд има списък с пет храни, които да се ядат на Рош Хашана /Нова година/. Сред тях са семената от сминдух, но не и грахът „черно око“, обяснява историкът Гил Маркс в „Енциклопедия на еврейската храна“. Според него сефарадските евреи заместват семената от сминдух с боб „черно око“, който също набъбва, каквато роля всъщност е отредена на семената от сминдух. Според някои историци именно сефарадските евреи донасят в Америка традицията на Нова година да се готви боб „черно око“.
По отношение на името Hoppin‘John същестуват две версии, като нито една от тях не е безсп орно доказана. Според едната един стар мъж на име Хопин станал известен с продажбата на боб и ориз по улиците на Чарлстън и ястието напомняло на него, та затова било наречено така. Ако свободно го преведем като Подскачащия Джон, това би обяснило другата версия -  че децата на робите обикаляли и подскачали около масата в нетърпеливо очакване на ястието. Повечето кулинарни историци обаче застъпват тезата, че името произлиза от френския термин за сушен грах pois pigeons /?!/.
Дълги години Hoppin‘John се е приготвял като бобът и оризът са се варяли заедно. След това двата продукта са разделени и се приготвят поотделно. Съвременните варианти пък избягват бекона, като го заместват с пуешко месо - от една страна, пуйката е по-новата коледно-новогодишна традиция, от друга - месото й съдържа по-малко мазнина. Прибавят се и чушки халапеньо за повече пикантност.
Ако решите да опитате, помнете, че всяко зрънце означава богатство - нека набъбва в дома ви през цялата нова 2019 година!

Hoppin‘John

Необходими продукти:
300 г бекон
2 с.л. масло
1 стебло целина, нарязано на кубчета
1 малка глава лук, нарязана на кубчета
1 малка зелена чушка, нарязана на кубчета
2 скилидки чесън, накълцани
500 г боб „Черно око“
2 ч.ч. дългозърнест ориз
1 дафинов лист
2 с.л. суха мащерка
1 ч.л. подправка каджун /смес от сол, червен пипер, резене, босилек, черен пипер, чесън, лук, лют червен пипер, кимион и синап, продава се в био магазините/
сол
зелен лук за гарнитура
Начин на приготвяне:
Беконът се нарязва на малки парчета и се запържва до хрупкавост. Добавят се целината, лукът и зелената чушка и се готви 4-5 мин. Последно се слага чесънът, разбърква се и се готви още 1-2 мин. Прибавят се бобът, дафиновият лист, мащерката, каджун подправката и се наливат 4 ч.ч. вода. Оставя се да къкри под капак 1 час или по-дълго, докато се свари бобът. През това време отделно се сварява оризът в подсолена вода.
Когато бобът се сготви, дафиновият лист се изважда и излишната вода се излива. При необходимост се посолява на вкус.
В чиния се прави подложка от ориза, отгоре се сипва боб и се гарнира с нарязан зелен лук. Друг начин на сервиране е като оризът и бобът се смесят. Сервира се със зелени зеленчуци, зеле, цвекло или ряпа.