Когато през 1797 г. първият президент на щатите Джордж Вашингтон се отказва от трети мандат и се връща в имението Маунт Върнън, съпругата му Марта прави за коледните празници прочутата си плодова торта, известна като Голямата торта. Тя много прилича на италианското Панетоне, но е по-плътна и с повече плодове и подправки. А наистина е голяма - според оригиналната рецепта, написана от внучката й Марта Парке Кутис Петер (Патси), за направата й се използват 40 яйца, 4 килограма масло, 5 кг брашно, 3 кг захар, 5 килограма френско грозде, индийско орехче, вино и бренди. Последните вероятно са се слагали на вкус, защото не са посочени количества. Тортата се пече цели 5 часа и половина. Представете си как се приготвя такова нещо в кухня от 18 век без съвременните удобства. Разбира се, в имението има роби готвачи, така че на лейди Марта не се налага да бие 40 яйца на ръка. 
Семейство Вашингтон посреща хиляди гости в Маунт Върнън. Те са известни със своето безгранично гостоприемство, чести и запомнящи се партита, както и с предлаганото голямо кулинарно разнообразие, като по този начин помагат за установяването на кулинарните вкусове на младата американска нация. „Тук винаги има чаша вино и малко овнешко и който иска да ги опита, винаги е добре дошъл“, пише Бащата на нацията, както наричат Джордж Вашингтон, до свой приятел. Всъщност в имението семейството продължава традицията, която първата Първа дама на Щатите въвежда още през първия празидентски мандат на съпруга си. Всяка седмица в петък вечер тя организира събирания, на които идва всеки, който желае - членове на Конгреса, дори и политически противници, видни семейства, мъже и жени. След като я поздравят, като повечето се обръщат към домакинята с „лейди Вашингтон“, но някои я наричат „Дамата на президента“, гостите се смесват и се забавляват. Критиците по онова време се оплакват, че тези събирания са имитация на ритуалите и модата на дискредитираната британска корона. Но Марта не се отказва, още повече че отварянето на дома на президента не само за високопоставени членове на американското общество, а и за обикновени граждани, е знак, че новото правителство е близо до хората и отговаря на техните нужди. Като Първа дама Марта Вашингтон става „обект на уважение“, според думите на Абигейл Адамс, съпруга на вицепрезидента Джон Адамс. Впрочем точно както Джордж Вашингтон осъзнава, че неговите действия могат да създадат прецедент за бъдещите му наследници на поста, така и Марта си дава сметка, че поведението й като Първа дама ще стане модел за съпругите на следващите президенти.
След края на двата мандата семейство Вашингтон се връща в имението Маунт Върнън близо до град Александрия. То е наречено на името на британския адмирал Едуард Върнън от големия брат на Джордж Вашингтон, а бъдещият президент го наследява през 1751 г. След брака си с Марта през 1759 г., богата 27-годишна вдовица на плантатор с две деца, той я завежда именно там, като и двамата мечтаят за спокоен фермерски живот. И след двата президентски мандата действително могат да осъществят мечтата си. Имението е голямо, градинар и трима роби се грижат за градините, които осигуряват плодове, билки, марули, ряпа, лук, моркови, боб, зеле, карфиол, праз, пащърнак, цвекло, целина, аспержи и артишок, които често се сервират на трапезата. Собствено производства са месото, млякото и млечните продукти. Екзотични храни идват от Средиземноморието, Западна Индия и Азия.
Вечерята в имението се сервира в малката или голямата трапезария в зависимост от присъстващите. На масата има хляб, супа, две месни ястия от овнешко, говеждо или дивеч, задушени, печени или варени зеленчуци, черешов или ябълков пай, пудинги и други сладкиши, вино и кафе. Понякога за десерт се поднася сладолед, приготвен от лед, взет през зимата от близката река Потомак и съхраняван в сух кладенец. Риба, също от Потомак, се сервира почти всеки ден, като един от робите е натоварен с нейното осигуряване. Всеки ден се вари и шунка, свидетелства внукът на Марта Вашингтон - Джордж Вашингтон Парке Къртис. 
Днес имението Маунт Върнън е музей на Джордж Вашингтон и в него кухнята е възстановена в автентичния й вид. Описът на съдържащото се в нея, направен след смъртта на президента през 1799 г., е от цели 3 страници и в него има над 200 прибора, посуда и уреди. Марта Вашингтон е имала доста готварски книги, но копието на най-ценната от тях - „Изкуството на готвенето“ („The art of cooking“), е част от специална колекция във Вашингтонската библиотека. Оригиналът се пази в Националната библиотека „Фред У. Смит“ - това всъщност е президентската библиотека на Джордж Вашингтон, построена от Асоциацията на жените в Маунт Върнън през 2013 г.
С книгата „The art of cooking“, която за първи път е публикувана през 1747 г. и преминала през много преиздавания, е свързана една загадка. Като автор е посочен Hannah Glasse, но такъв човек просто няма. Смята се, но не е доказано, че истинският автор на „Изкуството на готвенето“ е д-р Джон Хил от Лондон, а написаното име на корицата е негов псевдоним. Книгата съдържа рецепти от 16 и 17 век, съвети за домакинството и календар на сезонните храни. Оригиналният екземпляр  от 1765 г. Марта Вашингтон наследява от първата си свекърва. Традицията е такива книги със събрани рецепти да се предават от майка на дъщеря. Марта добавя в нея още 50 години, след което я подарява на внучката си Нели Парке Кустис. Книгата е интересна с това, от едната страна започва с „The art of cooking“, а от другата съдържа собственоръчно написани рецепти и съвети от Марта Вашингтон. Тази книга отдавна е уникат, а факсимилни копия на няколко действителни страници от единствения оригинален ръкопис се появяват от време на време на цени, достъпни само за ценители. 

Голямата коледна торта на Марта Вашингтон

Необходими продукти:
1 1/2 ч.ч. френско грозде
1/3 ч.ч. захаросани портокалови корички
1/3 ч.ч. захаросани лимонови корички
1/3 ч.ч. нарязан захаросан лимон
3/4 ч.ч. ликьорно вино Мадейра
1/4 ч.ч. френско бренди
3 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. нарязани бадеми
1/2 ч.л. смляно индийско орехче
3/4 ч.ч. несолено меко масло
1 1/2 ч.ч. захар
3 яйца
за глазурата:
3 белтъка
1 1/2 ч.ч. захар
2 с.л. розова или портокалова вода
Начин на приготвяне:
В купа се смесват френското грозде, захаросаните корички и лимон. Добавя се 1/2 ч.ч. Мадейра, разбърква се, покрива се с фолио и се оставя за поне 3 часа, а най-добре за цяла нощ. Останалата част от Мадейрата се смесва с брендито и се оставя настрана.
Плодовете се прецеждат добре и отделената Мадейра се прибавя към брендито. Плодовете се смесват с 1/4 ч.ч. брашно и бадемите. Към останалото брашно се слага индийското орехче.
Маслото се разбива, докато стане леко и пухкаво. Добавя се захарта и отново се разбива. Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци и жълтъците се изсипват в сместа и тя се разбива, докато стане гладка и пухкава. Постепенно се добавя брашното и след като се поеме, се наливат брендито и Мадейрата. Отделно се разбиват белтъците до твърд сняг и внимателно с помощта на шпатула се прибавят към тестото. Последно се добавят плодовете и отново внимателно се разбърква.
Тестото се изсипва в подходяща тава и се пече час и половина в предварително загрята на 170 градуса фурна или докато клечка излезе суха от центъра на тортата.
Оставя се да изстине, като през това време се приготвя глазурата. Белтъците се разбиват, като постепенно се добавя захарта. като се образуват меки върхове, се добавя розовата вода и биенето продължава до образуване на твърди върхове. Глазурата се слага щедро отгоре и отстрани на тортата. слага се в изключена топла фурна и се оставя там най-малко 3 часа, докато глазурата се втвърди.