Откакто съм се родил, за мен не е имало проблеми в семейството до 16-годишната ми възраст. Тогава майка ми замина да работи и живее в чужбина. И започнаха проблемите с баща ми (показа си истинската същност). Седял съм по 3-4 дена гладен, защото него не го интересува какво ще ям. Ако получех някоя слаба оценка, се вдигаха големи скандали, а когато получавах шестици - едно негативно и съвсем без отношение „Браво“. Веднъж ме помоли да направя диск за негов приятел, аз му отказах в момента, защото трябваше да излизам и казах, че по-късно може... Тогава баща ми почна да ми вика (не ме е бил). Имал съм много подобни случки и от тогава разбрах, че той е по-загрижен за неговите приятели, отколкото за мен. Споделях с баба ми за това, но тя не ми вярваше, защото всеки мисли баща ми за добър човек. Той е такъв тип, който гледа да направи добро впечатление на хората. И съм сигурен, че пред очите на неговите приятели той е добър баща, а аз - лошият син. Никога не е бил доволен от мен. Всяка учебна година ми говореше, че ще повтарям, но никога не съм оставал на поправителен изпит. Този човек ме подценява изключително много. Един път миналата година му казах, че цяла вечер няма да се прибирам, но изникна нещо и трябваше да мина през нас. Бях с един приятел. Гледаме - прозорецът на неговата стая свети. Казах: „Там ще има някоя жена“. Качихме се и щом влязох, видях женски чехли. От тогава вече знам защо съм седял гладен. Всичко е отивало за тази жена. Отдавна не го чувствам като баща, а като паразит, който не го интересува семейството. Разбирам че изневярата е вродена във всеки човек, но това кой ще се изкуши, е друго. Той е човек и има собствено право на живот! Според мен все пак ми е баща и трябва да е загрижен за мен, независимо дали изневерява. Със сигурност би дал всичко за нея, но не и за мен. Проблем имам с това, че постоянно ме изнервя и ме ядосва. Скоро си поръчахме нова печка и трябваше да я докарат пред блока. Този „баща“ ми каза: „Аз сега ще заминавам за риба, че съм се разбрал. Нали ще изчакаш и ще вкараш печката в нас“. Вбесих се и му казах: „Няма да стане да я нося сам, поне двамата трябва да сме!“. Накрая не се занимавах с него и си я пренесох с триста зора, щом я докараха. Притеснявам се, че този човек ще ми докара някаква болест, която ще ми се отрази след години (не дай си Боже да стана някой психопат). Аз го мразя и неговото присъствие в нас ме побърква. Майка ми и баща ми не са разведени, но занапред майка мисли да го стори. Хах, наистина е смешно, когато постигнеш нещо важно в живота си и се радваш и искаш да го споделиш с най-близкия човек, той да каже „Става“, а ти да се надяваш поне да ти каже „Наистина много добре!“. Аз съм художник и за мен е голяма обида някой да ми каже „Той не може да рисува“ - това говори баща ми пред неговите приятели, въпреки че пред него бях похвален от директора, че съм един от тримата, които най-добре рисуват в училището. Може ли този садист да ми докара проблеми с психичното здраве (аз вече чувствам, че не съм много добре с психиката)? 
Миро, 19 г.

Здравей, Миро! В твоето писмо си споделил много гняв. Казваш, че проблемът се е появил, откакто майка ти е заминала за чужбина, като си станал на 16 години. Опитвам се да си представя възрастта на твоите родители и допускам, че е възможно всички да преживявате свои трудни моменти, а може би и своя възрастова криза, която е закономерна във всеки човешки живот.
Към момента обект на твоето критично фокусиране са склонностите на баща ти, чието поведение изглежда, че те вълнува повече, отколкото други младежки неща, или гневът ти към него прави всички твои други занимания незначителни.
За тийнейджърството са характерни по-голямата критичност към личността на родителите и чувствителността към техните слабости, които за определен период от време като че ли стават разочароващи спрямо идеалния образ, на който детето юноша иска родителят да съответства. При успешно преживяване на тази Криза на израстването във възрастта, на която си ти,
човек узрява до мъдростта, че родителите не са идеални
а реални хора със свои слабости, но имат и някои добри качества и че оттук нататък погледът към живота трябва да е насочен не толкова „късогледо“ - само какво ни гневи и радва у дома, а какво искаме от себе си и от контактите си навън, как да постигаме целите си и да устроим живота си.
Да не би да ти става навик да се гневиш и да си на война с баща ти?
Детето си има двама родители, които са му дали живот, и ако гледа негативно на единия от тях, то това означава, че ежедневно несъзнавано отрича половината от същността си, чрез която е носител на живот от този родител. Понеже питаш дали отношенията с баща ти могат да те разболеят, честно ти съобщавам, че
гневът и омразата към родител биха могли да разболяват 
ако човек не съумее да надмогне тези чувства и те завладеят душата му, а умът му бъде обсебен само от мисли за несправедливостите, които е преживял и които продължава да "предъвква" ("Отдавна не го чувствам като баща, а като паразит, който не го интересува семейството. ... Проблем имам с това, че постоянно ме изнервя и ме ядосва. ... Аз го мразя и неговото присъствие в нас ме побърква. ... Може ли този садист да ми докара проблеми с психичното здраве").
Да обърнем внимание за какви неща се обръща баща ти към теб - да запишеш диск, да пренесеш доставената нова печка от входа до апартамента. Струва ми се, че ако беше в добри отношения с него, щеше да разтълкуваш по друг начин тези задачи - че ти поверява справянето, защото не се съмнява в теб и цени твоите умения да оперираш със съвременната техника и твоята съобразителност, младежката сила и ентусиазъм в тази възраст човек да изпитва мъжкото напрягане на ума и мускулите си и уменията си да потърси помощ от приятел и двамата да се почувстват яки заедно. А може би това е неговият малко неуверен
начин да контактува с теб чрез молба за услуга
защото вероятно те счита за добър човек, а не за лош син, както си склонен да го подозираш.
Личи, че не харесваш близките си, с които се е наложило да живееш през последните три години. Може би считаш, че са виновни за това, че майка ти отсъства от живота ти? Но какво казваш за нея - "майка ми замина да работи и живее в чужбина". Ако беше казал само "да работи", някак щеше да е по-разбираемо разочарованието от изневярата на баща ти. Но "да работи и живее" значи нещо друго и ми се струва лекичко несправедливо към него. А може би у теб стоят преплетени няколко проблема - на справянето с тъгата по детството ти, което си е отишло на 16 години, същевременно на мълчанието за избора, който е направила майка ти да работи и живее далече от теб (други деца биха го преживели като изоставяне) и от недостатъчно справедливото присъждане на отговорност само към баща ти за това. Като че ли не отнасяш думата "изневяра" към майка ти? На мен ми звучи повече като болка от изневяра към теб и твоя ревност заради приятелите и приятелката на баща ти.
За да не залитнеш с тези негативни чувства и мисли към разболяване
струва ми се, че ще е добре да поговориш с баща ти и да му споделиш, че имаш нужда от неговата подкрепа за твоята насока към изкуството. Макар че, Миро, оттук нататък би било добре човек да се радва на похвалите и да търси оценката на външни спрямо семейството авторитети като директора на училището ти и особено на специалисти в дадената област.
Предлагам ти да си спомниш и хубавите моменти, които по-рано са ти доставяли радост в общуването с баща ти (те също трябва да влязат в "сметката", за да е честно). От тези, които са те напрягали, помисли за кои е излишно вече да се мисли и е издребняващо да се говори, т.е. били са обикновени житейски "искри". Така ще бъдеш готов за добър мъжки разговор, от който може да бъдете удовлетворени и двамата, а ако не се стигне до такъв, ще означава, че тази твоя "ревизия" е успокоила душата ти.
Коментираш възможната перспектива майка ти и баща ти да се разведат.
Съпружеските отношения и решенията за брака са територия за големите
а не за децата им, които да оценяват и да ги съдят. Дори и да се разведат, те продължават да бъдат твои родители и както виждаш, най-вероятно всеки от тях ще устрои по нов начин живота си, очаквайки и ти да направиш същото с твоя, защото вече си голям. Лека-полека може да създадеш свой дом, а е най-добре да се чувстваш у дома си и при двамата и отношенията да са такива, че да преглътнеш тъгата, че баща ти не разбира достатъчно от изкуство и да можете понякога заедно да отидете за риба. Иначе омразата към родител може да стане причина за твои неуспехи в партньорството и брака.
Не ми пишеш дали си имаш приятелка. Приятелство с момиче (без значение дали е интимна връзка или просто приятелство) би представлявало добра възможност за поддържане на
чувството, че не си сам
Поздравявам те за успехите ти в рисуването. И аз съм от рисуващата част на човечеството и на твоята възраст рисувах най-активно. Не станах художник, но, развивайки се и чрез рисуването, това ми е помагало, както и до днес, във всичко, което правя.
Заниманията с изкуства, със спорт или увлеченията в някаква наука са добро средство за преобразуване на натрупващото се напрежение в градивна сила и развитие. Предпазват от разболяване, за каквото се безпокоиш. Затова бих ти препоръчала, когато се чувстваш зле, по-добре рисувай гнева си, както намериш за добре. После с нарисуваното можеш да направиш това, от което имаш нужда - да го сложиш в рамка и от него да стане картина или да се откажеш от вложеното настроение, като го скъсаш и изхвърлиш, ако това ще ти помогне да се освободиш от него. А може да си го прибереш в някоя папка и след години, като я отвориш, с умиление порасналият Миро да подкрепи ядосания по-малък Миро от своето минало.
И разсъждавайки така за силата на изкуството, нека приемем, че
и живеенето е изкуство
което, ако човек овладее, ще бъде повече в мир със себе си заедно с личните си слабости - ще бъде не техен роб, а господар и няма да се остави като удавник в техния водовъртеж. Нарисувай, Миро, смелия плувец в живота, който би могъл да станеш, ако издишаш негативизма и вдишаш свободата от чувството, че приемаш слабостите на близките ти. И така - добре дошъл в света на големите!