"Класна, тук е нощ и всички спят! Искам да ви кажа нещо, вие сте първата, която ще го знае: ще се женя!". Това съобщение получава във фейсбук Петя Михайлова - то е от бившия й ученик Кристиян, който е в САЩ. 
Наскоро пък в осем без десет сутринта светва зеленото кръгче до името на друга нейна ученичка, Деби, която е студентка в Англия. Съобщението гласи простичко: "Класна, обичам ви!". Малка подробност: в Англия по това време е шест без десет, още е тъмно и денят на Албиона още не се е задвижил...
За Петя Михайлова това не са само реплики на нейни ученици. Това са пулсиращи послания, които зареждат с енергия и обич деня й, седмицата, учебния срок... Зареждат цялото й съществувание. И постоянно й напомнят колко ценен подарък й е направила съдбата, когато преди малко повече от двайсетина години е попречила на Петя да влезе в мечтаната специалност "Право" в Софийския университет. Тогава момичето се почувствало несправедливо обидено, че не е прието в единствения в България Юридически факултет. Но сега не съжалява за това ни най-малко. 
Е, преди няколко години преподавателката по история и география в най-многолюдното русенско средно училище "Васил Левски" става съдебен заседател. 
"Когато седнах в съдебната зала, си казах: "Най-после!"
Но истината е, че сега знам, че далеч по-комфортно и на място се чувствам с моите ученици. Още повече, че в съдебната зала понякога трудно удържам сълзите си, докато изслушвам човешките трагедии. А истината е, че именно учителската ми професия ме отведе и до правото - и като съдебен заседател, и като педагог в полицията, когато съм участвала в разпити на малолетни и непълнолетни", разказва русенката. 
Но пък като юристка едва ли би изпитала онова неповторимо чувство на удовлетворение и на осъзнат смисъл от усилията си - каквото е изпитала преди малко повече от месец. Тогава на церемонията по връчването на наградите на общинската фондация "Русе - град на свободния дух" Петя Михайлова бе една от петимата отличени с приза "Посланик на свободния дух в моето училище", като номинациите са не от институции и началници, а от саите ученици! 
"Наистина беше много вълнуващо - предложението за мен беше с видеоесе от Велислава, която беше моя ученичка само за една година в 7 клас, тогава с нея ходихме на национална олимпиада по история. След това обаче продължихме да се занимаваме заедно - сега тя е в 12 клас и според мен 
ние двете сме модел на съвременна двойка учител-ученик
Дори по-скоро аз не съм й учител - а ментор. На нея й трябва насочване към теми и проблеми, след това тя сама ги разработва, анализира, обсъждаме ги заедно...  Затова за мен беше изключително приятна изненада нейното есе, с което ме номинира - такова вълнуващо признание за всичко, което правя!", казва Петя Михайлова. 
И тя като останалите учители-призьори в общинския конкурс не е знаела предварително резултата.
"За номинацията научих, когато в училище дойде поканата за церемонията, но преди това същия ден имах друга работа. С моите ученици бяхме подготвили специално за Деня на народните будители флашмоб "Четящ автобус". Качвахме се с децата в тролеите, сядахме, а в един момент някой от тях ставаше и започваше да рецитира "О, неразумни и юроде..." или стихове на Ботев или Вазов. Голяма тръпка беше, децата се притесняваха как ще реагират пътниците. А хората ръкопляскаха, викаха "Браво!". Беше страхотно. След това с моя клас отидохме да хапнем на китайски ресторант и после всички дружно отидохме в зала "Европа". А там се оказа, че печеля наградата...", усмихва се преподавателката.
Всъщност, тя работи това май откакто се помни. Дали е искала да стане учителка? Ами най-вероятно - да! Щом като 
родителите й от екскурзия в Съветския съюз й носят подарък показалка и карта
а тя след това вечер ги чака да се приберат от работа, за да строи по-малкия си брат "да излезе пред дъската" и да разкаже на каката-"учителка" урок по география или история. 
След това в Руската гимназия Петя вече знае, че историята е нейната стихия. Това го знаят и съучениците й. И всеки път преди часа по история с Николай Василев настояват пред Петя: "Задай му някой въпрос! Задай му въпрос!". Работата е там, че когато Петя попита нещо историка, той започва да й обяснява надълго и нашироко - и накрая не остава време да изпитва другите от класа! 
А след като Петя изживява шока от това, че не е приета "Право" в СУ, тръгва на работа до следващото кандидатстване в училището в село Екзарх Йосиф. Става учителка по история и география. Каквато е и сега в русенското училище. 
В Екзарх Йосиф 17-годишната все още учителка е класна на пети клас - в него има петима ученици! Беше си направо като в частно училище, засмива се на спомена Петя. Тя 
и досега поддържа връзка с петимата си първи ученици
- от тях има и в Америка, а има и един баща на сегашен ученик на Михайлова. 
В селото ненавършилата 18 Петя среща човека, с когото свързва живота си - Любомир тогава служи в Гвардейската рота и като се върне в Екзарх Йосиф с униформата, напет, строен, хубавец! - не е нужно много въображение, за да си представи човек какъв е бил ефектът от появата му сред местните девойки. Той обаче си харесва русенската учителка. И четири години по-късно, малко преди Петя да се дипломира във Великотърновския университет по специалността "История и география", двамата се женят. А когато дъщеричката им Кристина е едва на 6 месеца, Любомир заминава да работи в Русия за немска фирма. Годината е 1992-ра и всички, които си спомнят онези начални за демокрацията времена, помнят и мизеруването и оскъдицата. Любо започнал като мебелист /завършил е прославения русенски техникум по дървообработване/, сега той работи вече в Германия, но за друга фирма - гордостта на Бавария "БМВ". Всъщност, две трети от семейството ми е там - в град Амберг. Криси е завършила журналистика в Ансбах, има един стаж за една от телевизиите в Мюнхен, после направила стаж и за една българска телевизия, но след това си заминала за Германия. В момента преподава немски на чужденци в център към университета в Амберг. 
А заради учителстването Петя пропуска първия рожден ден на детето си. 
Криси стана на годинка в края на септември, аз тъкмо бях назначена в училище "Никола Обретенов"
баща й беше на работа в Русия - така че празникът на Криси беше с баба и дядо, разказва русенката. 
След 12 години в "Н.Обретенов" Петя Михайлова отива да замества колежка във "Васил Левски". И остава там - вече 13 години. Започнала само с география, а сега предава география от 5 до 7 клас и история от 8 до 12-и. Вече 25 години ставам всяка сутрин и по около четири часа си подготвям уроците, усмихва се тя. "Имала съм дни, когато излизам от час по география и влизам в час по история. За щастие, и двете дисциплини имат много общо помежду си, свързани са, и при двете има много логически закономерности. А моят мозък е като гъба - попива всичко, което е свързано с тях. Може да се случи да пропусна някой рожден ден на приятел, но да забравя историческа дата или географски данни - това е изключено!", обяснява преп одавателката. 
Самата тя най-много харесва периода на Третата българска държава и най-новата история. 
Харесват ми периодите с повече полемика и дискусия
казва Михайлова и добавя, че на тези елементи тя държи и по време на своите часове. Затова и в нейната стая в училище чиновете са подредени така, че тя и учениците да са очи в очи. Това прави контакта по-добър, дискусиите стават по-оживени, а често се правят и семинарни занятия с обсъждания и дебати между отделни класове.  
За Петя Михайлова общуването с учениците не приключва с биенето на звънеца. Както флашмобът за Деня на будителите е само една от проявите на патриотизъм и гражданска позиция, така общуването и нестандартните уроци продължават и в почивните дни, и през ваканциите. Почти всяка събота ходим някъде на излети или на поход, казва русенката. И винаги и при всяка възможност тя без да натрапва и назидава, показва на своите млади приятели колко е важно човек да има своя позиция и да не се притеснява да я заяви. Постоянно им казва: "Реагирайте! Не бъдете мъртви души!".  
Един такъв индиректен урок тя им преподава със своята собствена гражданска позиция. Снимките с ужасния смог, похлупил Русе при пожара на сметището неотдавна, които бяха публикувани едни от първите в социалните мрежи, а след това се завъртяха и по Нова телевизия, бяха на Петя Михайлова. 
Аз писах и до Нова, и до Би Ти Ви, и до омбудсмана
обадих се и на Министерството на околната среда, разказва учителката. И след кратък размисъл добавя замислено: "Настоявам и децата да бъдат активни, призовавам ги да не мълчат, изтъквам им патриотичното и героичното в нашата история - но понякога се питам: "А когато видим, че нищо не се случва след нашата реакция, не се обезкуражаваме още повече?".
Петя Михайлова очаква задаващите се празници с радост - ще си дойдат Криси и племенниците й, заедно ще отпразнуват златната сватба на родителите й. През януари пък тя ще пътува за Германия - там ще празнуват 50-ата годишнина на Любомир. Все пак, Петя намира позитив и във факта, че съпругът и дъщерята не са в България: това е повод Петя да се отдава на любимите си пътешествия. Много пъти съм ходила в Германия, а и не само там, разказва преподавателката. Благодарение на училищното ръководство на "Васил Левски" през 2008 г. представя в Япония българската географска общност на обучение за учители. Така посетила Токио, Хирошима, Киото, Фуджи. Обожавам да пътувам, правя го винаги, когато имам възможност, казва Петя. И издава, че мечтата й е да отиде в Перу и в Боливия - на другия край на света. Може пък и да стане, не губи надежда преподавателката.