Вече седмица въздухът в Русе е мръсен и концентрациите на фини прахови частици са далеч в червената скала, показват данните от измервателната станция в квартал "Възраждане. Пикът за PM2.5 - прахови частици с големина до 2.5 микрона, в сряда вечерта удариха 100 микрограма на куб.м, което е 4 пъти над установените в ЕС допустими норми. И така е от 30 ноември. Над границата е и концентрацията на по-големите прахови частици до 10 микрона. По отношение на качеството на въздуха вече всеки ден четем, че е много лошо. И това е дори без наличието на тези толкова дразнещи ни миризми, срещу които русенци протестират и чийто източник институциите все не могат безспорно да установят. 

Много лош е бил въздухът в Русе в 14 от последните 100 дни, в 26 дни е само лош, в 24 - умерено замърсен и само в една трета от времето е влизал в нормите. Добър въздух сме дишали веднъж през последните три месеца и половина.
Влошаването на показателите съвпадна с рязкото застудяване на времето, така че най-вероятно изглежда наистина да се дължи на засиленото използване на твърди горива (дърва, въглища, пелети и др.). Според някои експерти една печка на дърва, дори да е сертифицирана по европейските стандарти, замърсява въздуха колкото 18 дизелови автомобила. Засега обаче като че ли няма общо съгласие да се предприемат някакви драстични мерки срещу бълващите дим кюмбета в градовете. А и те трябва да са съпроводени с някакви социални компенсации, защото се използват предимно от по-бедните домакинства. 
Вчера Управляващият орган на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ обяви, че 7 общини ще получат над 111 милиона лева за подобряване качеството на атмосферния въздух, като целта е главно да се заменят печките на твърдо гориво с алтернативни форми на отопление на газ, електричество, пелети или свързване към топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Русе обаче не е в списъка, там са Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и (как иначе) Столична община. Изборът на някои от тях изглежда странен, защото в сравнение с нашия там въздухът е кристален, поне така показват данните от последните дни.
Всъщност едва ли концентрацията на прахови частици притеснява най-много русенци, повечето от които помнят как преди години първият сняг ставаше черен само за ден заради саждите от многото комини. Много по-тревожни за всички нас са невидимите индустриални отпадъци в атмосферата - аерозоли на тежки метали, които се отлагат в костите ни, ароматни въглеводороди, амоняк, арсен и др. Които мнозина русенци свързват с прословутите миризми. И докато тези смрадливи атаки не престанат, едва ли някой ще ги убеди, че наличието на подобни опасни субстанции се измерва достатъчно прецизно и такива липсват.