Д-р Венцислав Георгиев е завършил Медицинския университет в Плевен през 1996 година. Веднага след това започва работа във Втора хирургия в Многопрофилна болница-Русе, а през 2001 година придобива специалност хирургия. Шест години по-късно вече има и специалност урология и започва работа в отделението по урология в същата болница. От 2014 година е назначен за негов началник.
За професионалния празник на лекарите на 21 октомври д-р Венцислав Георгиев бе избран от пациенти, техните близки и колеги за лекар на годината, което се случи за втора поредна година.

- Д-р Георгиев, много хора се оплакват от често уриниране, но след преглед се оказва, че причината не е простатит или цистит. На какво се дължат тези проблеми?
- В урологията има социално значими заболявания, каквито са болести на простатата, бъбречно-каменна болест, онкологични заболявания, но не бива да пренебрегваме и наглед дребни проблеми, които нарушават нормалното ежедневие на хиляди хора. Един от тях е свръхактивният пикочен мехур /СПМ/, който води до често уриниране, но няма нищо общо с простатата при мъжете или с цистита при жените, защото се дължи на повишена активност на мускула на пикочния мехур или нестабилност на сфинктера.
По своята честота това заболяване изпреварва захарния диабет и бронхиалната астма, като само в Европа от него страдат над 22 милиона души, а в света СПМ засяга над 400 млн. човека, защото е най-честата причина за инконтиненция при възрастните. Съгласете се, че е много досадно да определяш излизането от вкъщи с маршрут, по който има тоалетни, или да се притесняваш за предстоящо пътуване. Накратко казано, засегнатите пациенти се отказват от физически и социални дейности, защото симптомите на СПМ могат да ги накарат да се чувстват неудобно и да се страхуват от подмокряне на публични места.
- Това болест ли е или временно неразположение?
- Свръхактивният пикочен мехур не е заболяване, а клиничен синдром, който понякога може да бъде лекуван с години. Затова спокойно можем да кажем, че това е временно неразположение, което обаче води до притеснения за засегнатите пациенти.
- Какви са симптомите?
- Този синдром се характеризира с триада от симптоми. Водещ сред тях е неудържимият позив за уриниране. Останалите са чести позиви за ходене по малка нужда и изпускане на урина.
- Опишете клиничната картина...
- Клиничната картина на свръхактивния пикочен мехур включва внезапна, неотложна нужда за уриниране, повишена честота за ходене до тоалетна, което понякога се случва по 7-8 пъти на ден, повече от един път уриниране нощно време и невъзможност на пациента да задържи урината, преди да успее до стигне до тоалетната. 
- На каква възраст са пациентите, засегнати от СПМ?
- Този проблем засяга хора от всяка възраст, без винаги да е ясна причината, която го провокира. С напредване на възрастта рискът от появата на симптомите се увеличава както при мъжете, които имат проблеми с простатата, така и при жените в менопауза. Пациенти с неврологични заболявания - инсулт, множествена склероза и болест на Паркинсон, имат висок риск от СПМ. 
Важно е да отбележа, че понякога симптомите могат да заблуждават пациентите, че имат цистит или простатит. По-възрастните мъже смятат, че това е проблем на простатата. Освен това много често пациентите приемат, че проблемът е нерешим и трябва да живеят с него. Затова трябва да успокоя русенци, че този проблем е лечим, стига да отидат на преглед при уролог, който да направи точните изследвания.
- Как се диагностицира този синдром?
- Диагностицирането става чрез подробна анамнеза за потвърждаване на симптомите. За целта пациентите трябва да попълнят въпросник, който специалистът ще им даде, и да си водят записки за часовете на уриниране. За поставяне на точната диагноза е необходимо още да се изключат други заболявания като тумори на пикочния мехур, камъни в него, уроинфекции, диабет, рак на простатата, неврологични проблеми, психични отклонения.
Още нещо много важно - спешната уринарна инконтиненция се различава от стрес уринарната инконтиненция, при която внезапното, неволно изпускане на урина е свързано с кихане или кашлица. Смесената уринарна инконтиненция пък съчетава характеристики и на двете разстройства.
- Какво е лечението на свръхактивния пикочен мехур?
- Лечението включва поведенческа терапия, тоест промяна в начина на живот, избягване на употребата на кофеин, трениране на пикочния мехур чрез постепенно удължаване на периодите между уриниране, физически упражнения за тренировка на мускулите на тазовото дъно, за подпомагане на сфинктерите и предотвратяване на инконтиненцията.
Медикаментозното лечение обикновено се прилага в комбинация с поведенческата терапия и има за цел да постигне фармакологичен контрол на мускулната свръхактивност чрез инхибиране на рецептори в пикочния мехур.       
Други методи за лечение на СПМ са електростимулация на нервните влакна в сакралната област с имплантируемо устройство, което е невромодулация на сакралния и на периферен тибиален нерв. При него първо се стимулират коренчетата, които инервират пикочен мехур. Второ, имплантира се невромодулатор /мехурен пейсмейкър/. Стимулацията може да се извършва на нивото на кръста или на глезена.
Другият метод се състои в инжектиране на ботулинов токсин /ботокс/ в стената на пикочен мехур, който отпуска мускулатурата на пикочния мехур.
Накрая пак искам да кажа, че пациентите не трябва да се стряскат от този проблем, защото той е решим, но само ако го споделят със семейния си лекар или да се обърнат към специалист уролог за диагностика и лечение.