На 24 ноември 1859 година английският учен, естествоизпитател и пътешественик Чарлз Дарвин публикува своята монография, озаглавена „Произходът на видовете“. Пълното название на труда му е „On The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life“.
Веднага след излизането си книгата става една от най-известните в историята. Нещо повече - според резултати от гласуване във Великобритания за най-влиятелна научна книга, публикувана някога, на първо място е точно „Произход на видовете“. Трудът на Дарвин изпреварва 19 книги в списъка съставен от експерти и представен за публично гласуване.
Томът, формулирал и аргументирал теорията на еволюцията на британския учен, печели прозвището „Книгата, която промени начина, по който възприемаш всичко около теб“ и спечели 26% от гласовете в анкетата. Според професор Андрю Прескот от университета в Глазгоу „Всеки изследовател, без значение дали той е написал книга, създал е цифров продукт или предмет на изкуството, се стреми да остане в историята с нещо толкова значимо, колкото „Произход на видовете“ .
Следващи по гласове са „Манифест на комунистическата партия“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, „Събрани съчинения“ от Уилям Шекспир, „Държавата“ на Платон и „Критика на чистия разум“ на Кант.
Теорията за еволюцията и произхода на видовете днес се изучава в часовете по биология. И въпреки това с името на Дарвин и неговия труд са свързани не една неточност и митове.
Мит номер едно - Дарвин „измисля“ теорията за еволюцията
Всъщност, първата еволюционна теория разработва в началото на XIX век Жан-Батист Ламарк. Негово е предположението, че придобитите признаци се наследяват. Например, ако животно се храни с листата по високите клони на дърветата, вратът му ще се удължава и с всяко следващо поколение ще е по-дълъг, отколкото у предците му. Така според Ламарк са се появили жирафите.
Чарлз Дарвин усъвършенства тази теория и въвежда в нея понятието „естествен подбор“. Според теорията му, по-големи шансове за продължение на рода имат онези индивиди, които притежават признаците и качествата, позволяващи им да оживеят в конкурентната среда. 
Вторият мит - Дарвин твърди, че човек е произлязъл от маймуната
Ученият никога не е казвал подобно нещо. Дарвин предполага, че човекът и маймуните имат общ, маймуноподобен предшественик. На база на сравнително-анатомичния анализ, както и на ембрионалното развитие, той демонстрира, че анатомично, физиологично и онтогенетично характеристиките на човека са сходни с тези на редица примати. Така се ражда симиалната (т.е. „маймунската“) теория за антропогенезата. 
Между другото, на същата дата - 24 ноември, но през 1974 година, са открити останките на австралопитека, наречен Люси. Изследванията на скелета на това същество, живяло преди около 3,2 милиона години, също са част от доказателствата, че теорията на Дарвин е повече от вярна. Люси дълго време държи рекорда за открити най-древни останки от свързващото звено в еволюцията на човека от приматите, докато през 2009 година в Африка не е открит скелетът на друг австралопитек - Арди. Арди е с около милион години „по-възрастна“ от Люси, но останките и на двете сочат правотата на Дарвин в предположението, че съвременният човек и маймуните имат общ прародител.
Преди Дарвин учените изобщо не са свързвали човека и приматите. Това е трети мит, свързан с еволюционната теория на англичанина. В действителност сходството между човека и маймуните е „документирано“ още в края на 18 век век. Френският натурал-философ Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон предполага, че хората са потомци на маймуните, а шведският учен Карл Линей причислява човека към разреда на приматите, където и до днес си „съжителстваме“ с маймуните.
Четвъртият мит, може би най-неверният, 
е, че според теорията за еволюцията на Дарвин оцелява най-силният. Тази заблуда се ражда от неправилното тълкуване на термина „естествен подбор“. Според Дарвин не оцелява най-силният, а най-приспособеният. Много са примерите, в които простите организми са „по-жизнени“, отколкото по-висшите. Това обяснява защо силните и могъщи динозаври са измрели, а едноклетъчните организми са преживели не един и два грандиозни катаклизма, сполетели планетата ни.
Някои се опитват да дискредитират Дарвин, като твърдят, че в края на живота си ученият се отрича от теорията си. Това не е нищо повече от поредната градска легенда. 
Митът за отричането 
му се появява 33 години след смъртта му. През 1915 година в баптистко издание се появява историята, как Дарвин малко преди смъртта си се отказва от еволюционните си схващания. За това обаче няма налични никакви фактологично подкрепени доказателства.
Както няма доказателства и за мита, че теорията се ражда в следствие на масонски заговор. Любителите на конспиративните теории твърдят, че Дарвин и повечето от роднините му са масони. Масоните са участници в тайни религиозни общности, които масово се появяват в 18 век из цяла Европа. Членовете на масонските ложи са предимно знатни хора, на които често се приписва задкулисното управление на световните дела.
Историците не могат да потвърдят с факти твърдението, че Дарвин, или някой от роднините му, някога са членували в подобни тайни общности. Напротив, ученият дълго време отлага публикуването на своята теория. Работи по нея над 20 години, преди да се реши да „скандализира“ консервативния свят на научните среди, в които всяка нова теория се приема по условие на нож.
Днес, 159 години след публикацията на „Произходът на видовете“ науката е единодушна – теорията на Чарлз Дарвин е вярна и правилна. Еволюцията на организмите е факт и за да бъде оспорена тази теория, ще е нужно нещо повече от упование във вярата. 

Естествоизпитателят от кораба „Бийгъл“

Чарлз Робърт Дарвин е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.
Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж. 
По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология и естествоизпитател. Наблюденията, които прави и теориите, които изказва, подкрепят идеите на Чарлз Лайъл за униформизма. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г. Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.
В книгата си „Произход на видовете“ (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“. В книги публикува изследванията си за растенията, а в последната проучва земните червеи и влиянието им върху почвата.