Д-р Марияна Бранкованова е завършила Медицинския университет във Варна през 1994 година. След това постъпва на работа като лекар ординатор в Центъра за психично здраве и през 1999 година придобива специалност психиатрия. През 2006 година завършва магистратура по здравен мениджмънт към Великотърновския университет, след което минава психотерапевтични обучения по когнитивна-поведенческа психотерапия и психодрама.
От 2000 година има сключен договор със здравната каса и работи в собствена амбулаторна психиатрична практика в ДКЦ 1 като психиатър-психотерапевт.

- Д-р Бранкованова, известно е, че хората изпадат в депресия най-често през есента и пролетта. На какво се дължи това?
- Депресията е често срещано състояние, което се свързва с множество психически и физически симптоми, които влошават качеството на живот на човека. Към голямата група афективни разстройства се отнася и така наречената сезонна депресия. Тя се проявява в началото на зимата и се свързва с намаленото слънчево греене през есента и намалената синтеза на серотонин /неврохимията, която е отговорна за удоволствието на хората в живота/. През пролетта депресията е свързана с повишаване на тревожността и безпокойствието, което води до промяна на настроението на пациентите. По принцип диагнозата рецидивираща депресия със сезонен характер се поставя в случаите, когато човек е преживял най-малко два депресивни епизода с цикличен сезонен характер. 
- От какво най-често се оплакват пациентите, изпаднали в депресивни състояния?
- Често пациентите, които страдат от депресия, се оплакват от апатия и меланхолия. Те губят контрол върху собствените си мисли и емоции. Настроението им е тъжно и мрачно. Имат понижена работоспособност и концентрация на вниманието. Вследствие на тези симптоми се променя ефективността им на работното място, не могат да продължат образованието си и да поддържат адекватни социални и семейни контакти.
- Какво провокира това състояние у хората?
- Депресията може да бъде провокирана от различни фактори - биологични, семейни, социални, икономически и други, като смърт на близък, развод, загуба на работа и финансово неблагополучие. Възможно е също така депресията да се отключи без външна провокация, като чисто химична дисфункция на мозъка.
Важно е да се знае, че това състояние у хората е широко разпространено заболяване в световен мащаб. От депресия страдат около 10% от населението на планетата. Засяга хора от всички възрастови и социални групи. Дебютът на депресивното разстройство обикновено е при хора на възраст между 22 и 25 години. Сред заболелите процентно преобладават жените, докато при мъжете процентното съотношение е сравнително по-ниско. При тях обаче често депресивните епизоди са замаскирани с прояви на алкохолна злоупотреба, употреба на психоактивни вещества или от социално по-приемливата склонност към работохолизъм.
Статистическите проучвания сочат висок процент на заболеваемост при хора в старческа възраст. При тях депресията често корелира с множество други соматични и неврологични страдания като хипертонична болест, захарен диабет, Паркинсонова болест и други. От съществено значение при възрастните хора са също фактори като самота и финансова бедност.
- Каква е клиничната картина на депресията?
- Преобладаващи в клиничната картина на това заболяване са чувство на душевна болка, тъга, апатия и меланхолия, бърза уморяемост, понижена себеоценка. Преобладават неудоволствени и виновностни изживявания. Липсва радост и удоволствие от малките неща. Когато човек страда от депресия, качеството му на живот се понижава.
- Кои са симптомите на заболяването? И защо такива пациенти често посягат на живота си?
- Големи симптоми на депресията са нарушенията на съня, апетита, емоционалната нивелираност и анестезията. Понякога депресивното разстройство може да бъде съпроводено с високо ниво на тревожност и раздразнителност. Често при пациентите с депресия се наблюдава и така наречената соматизирана депресия /депресивно разстройство, което е замаскирано с неспецифични телесни оплаквания - болка, тежест в гърдите, стягане, мравучкане и т.н./.
Намалената концентрация на вниманието е друг голям симптом на депресията, който нарушава тежко цялостното функциониране на личността и влошава допълнително картината на депресивната болест. Депресивните пациенти са често измъчвани от чувство на вина, защото те смятат, че са в тежест на близките си и изискват прекалено голямо внимание от тях. 
Освен това тези пациенти не виждат смисъл да продължат да живеят и често предпочитат смъртта като начин за избавление от това състояние и посягат на живота си. Статистиката сочи, че 10-15% от нелекуваните пациенти с депресия, които имат суицидни мисли, правят опити за самоубийство. От съществено значение е тези хора да получат навременна и адекватна специализирана помощ. Те често споделят тези си намерения с близките си, раздават ценни вещи на близки хора, за да оставят добър спомен от тях. Именно това са важните сигнали за повишен суициден риск и замислени самоубийства, което налага близките им да пътърсят спешно специализирана медицинска и психологична помощ.
Много е важно хората, които страдат от депресия, да потърсят професионална помощ. Те имат нужда от подкрепа и разбиране и колкото по-рано се диагностицира разстройството и се вземат адекватни мерки, толкова по-бързо хората се връщат към нормалния си ритъм на живот.
- Какво лечение се прилага на депресираните пациенти?
- Първо трябва да кажа, че лечението на депресията има висок процент на ефективност. Проучванията сочат 80% успеваемост при адекватен лечебен подход.
Диагнозата се поставя от лекар, който разпитва за състоянието, семейния и професионален живот на пациента, търси данни за фамилна обремененост. Специалистът прави цялостна оценка на психическото и физическо състояние, за да изключи евентуално друго заболяване. След поставяне на адекватна диагноза е важно пациенът да бъде мотивиран за лечение, включващо медикаментозно повлияване, психологическа и социална подкрепа, упражнения и техники за самопомощ.
Не на последно място по важност са и подкрепата и разбирането от страна на семейството и приятелското обкръжение.
- Колко пациенти с психични проблеми минават на ден през кабинета ви?
- Средно около 22-ма.
- Тази бройка не е ли голяма за град като Русе? 
- Има много болни от психична дисфункция, тъй като живеем във времена на динамични промени, има разминаване във философските позиции на поколенията, при които възрастните хора не могат да насмогнат да навлязат в темпото на съвременното общество, много от тях живеят сами, защото децата им са в чужбина, а много млади хора са поставени в предизвикателствата за постигане целите на новото време. Другият период на покачване на болестността са хората в средна възраст, на които децата са пораснали, предстои им образование, липсват обаче пари и настава една вътрешна динамика, която води до отключване на тревожните депресивни разстройства.
На въпроса ви дали тези 22 пациенти дневно с психични проблеми, които са близо 110 на седмица, не е голяма за Русе, трябва да се знае, че между тази бройка има много стари болни, които от 25 години ежемесечно се явяват при мен на контролни прегледи за шизофренната болест и психоларната психоза, имам и много пациенти с деменция и с всички провеждам терапия. В психиатрията обаче има една аксиома - човек преди да се погрижи за психическото си състояние, трябва да се погрижи за душата си.