"Колекционер на любовни изречения" и "Малката светица и портокалите". Какво си представяте, като видите тези две заглавия? Ярки живописни платна на някой латиноамерикански художник? Или енигматичните лица със загадъчни полуусмивки на Малките холандци? А може би имате асоциации с музика? Например как гледате на едно прозрачно-тъжно дъждовно адажио? Или едно романтично, но закачливо пицикато върху един от гърбавите мостове във Флоренция или в Дубровник? 
При всички случаи и в двете заглавия има толкова много притаена поезия с обещание за страсти и загадки, че със сигурност ще посегнете към двете изящни томчета - и ще го направите веднага, щом разберете, че "Колекционер на любовни изречния" и "Малката светица и портокалите" са белетристични книги. 
Разбира се, аз съм сигурна, че част от читателите на "Утро" отдавна са записали тези две заглавия в графата "Любими", тъй като и двете книги на пловдивчанина Александър Секулов са издадени за първи път през 2007 и 2008 г. Сега имат своите нови издания, при това издателство "Хермес", с което писателят е започнал дългосрочно партньорство, се е погрижило не само оформлението им да е стилно /на което държи и самият автор/, но и недвусмислено да подсказва, че двете книги са различни части на една, в която
разказът за Наско Х. и неговите странствания в трите измерения се преплита с канеления дъх на косите на Грейс Симич
Едва ли някой се съмнява, че и "Гравьор на сънища" ще се впише естетски и ще постави точката в тази метафорична троица - какъвто е и замисълът на автора. 
Неговата среща с русенските читатели бе поредна и всъщност финална за турнето на писателя, което също е част от политиката на пловдивското издателство "Хермес". Отново самият собственик на издателската къща Стойо Вартоломеев пътува с автора, за да представи книгите му и да прокара моста между автора и неговите почитатели. И докато за Стойо Вартоломеев това е поредна среща в Русе, която се провежда в книжарница "Хермес", за Александър Секулов се оказа, че срещата е едва втора. 
Срещите с читателите - като тази в Русе, не само добавят нюанси и приятни емоции, но те би трябвало да създават едно ядро от хора, които вече познавайки лично определен автор, с по-голям интерес ще следят следващите му книги, убеден е пловдивчанинът. 
"Русе за мен е много скъп град - по много лични причини. Като погледна площада на центъра, направо ми се обръща сърцето...", призна Александър Секулов час преди почитателите на творчеството му да дойдат в книжарницата.
Този път обаче 
към свидните му преживявания, свързани с Русе, се прибави още едно
Тъкмо тук половин час преди срещата с читатели той видя за първи път корицата на най-новия си поетичен сборник, който предстои да излезе от печат на 4 декември. Издателят Стойо Вартоломеев почти като фокусник, който вади от магическия цилиндър зайче, внезапно застана до Секулов и му показа корицата на бъдещото издание. Заглавието на сборника е "Хроники и Химни", а корицата е стилна - "пипната", както обичат да казват хората от книжния бранш. 
Тази книга е малко опасна за мен, замислено казва Александър Секулов. Тя излиза две години след предишния поетичен сборник "Море на живите", който спечели много национални награди. И винаги след подобен успех е много отговорно и тръпно да издадеш следваща книга - защото не ти се иска тя да отстъпи по успех на предишната...  
Колкото и Русе да му е скъп и свиден, писателят все пак рядко идва в този важен за него град. Някой трябва да ме покани - отбелязва лаконично пловдивчанинът.  
Наистина е много важно това, което сега прави "Хермес" за своите автори, казва писателят. "Грижи се не само за издаването на книгите, но и за самите автори. Всъщност, така 
издателство "Хермес" създава истински автори
Никой друг не го прави в България. А това е изключително важно и издава специално отношение и към читателя, и към писателя. Знаете ли, сега аз погледнах с други очи на това, което правя, на писането. За първи път работя с издателство, което има дългосрочна стратегия, а не само чисто продуктова. "Хермес" е наясно с това как да изгради лице на своите автори. И това показва уважението на издателя към писателския занаят. Заедно с това показва уважение и към читателя. И в крайна сметка ти самият започваш да се чувстваш по-различно - може би точно така, както би трябвало да се чувства един писател", казва Александър Секулов. 
Самият той на няколко пъти е стъпвал в писането. Правил го е като юноша - макар че самият той не е придавал специално значение на това, тъй като по онова време следва твърдо своето намерение - готвел се да бъде човек на театъра. В това навярно няма нищо изненадващо - Александър Секулов е син на пловдивския актьор Илия Секулов, така че очевидно е вдишал театър още преди да напише първото си стихотворение. А неговата гимназия е Средното специално училище за сценични кадри в Пловдив. 
"След това забравих за малко за писането, а като студент се върнах отново към него - и през 1988 година излезе от печат дебютната ми стихосбирка "Седмо небе".
Бях на 22 години - в онези времена толкова млад автор да издаде първа книга беше прецедент
А след това отново зарязах писането. Защото беше дошло време да се спасява кожа - времето, когато демокрацията рухна върху нас. Дълго време не посягах към писането. После пак се върнах към това за една-две години. След това направих една пауза от 12 години...  през 2006, а най-вече през 2007 година дойде истинското ми завръщане към писането. Вероятно е трябвало да стане точно така - да стане тогава, когато съм бил готов за него. След такава голяма пауза и толкова късно, но за мен тогава писането вече беше осъзнат професионален труд. Всъщност, върнах се към писането, когато се роди синът ми Александър. За мен между тези две неща има много здрава връзка", разказва Александър Секулов. 
"Колекционерът на любовни изречения" тръгнал от приятеля на Секулов, художника Атанас Хранов. 
"Почнах да пиша едни истории за него - едни напълно безотговорни истории, постепенно те взеха да се множат и в един момент се оказа, че се е събрала цяла книга. А той, Наско, разбира се, се хареса и като герой на книга. Да не говорим за това, че всъщност 
книгите с главен герой Наско Х. донесоха не на автора, а на героя кохорти почитателки
та чак в един момент си мислех дали да не започна да ревнувам", шегува се Александър Секулов. 
И разказва, че на много от местата, които описва в книгите си, е бил. "Не съм ходил обаче във Валпараисо. Но бих отишъл с голямо удоволствие. Може ли да не се влюбиш в град с такова име - чуйте само: Валпараисо!", усмихва се Секулов. 
Е, докато все още не му се е отворил път към Латинска Америка, към Чили и към града, името на който означава "Райска долина" - Valle Paraiso, Александър Секулов си има едно любимо място, където обича да пише. Това е неголямото селце Афитос на брега на Егейско море. Малка /но съществена!/ подробност: майката на Александър е гъркиня. Така че за него Гърция не е чужбина. Та в това селце той обича да засяда в един бар на име "Фортуна" на хълм, откъдето гледката е сюрреалистична, а писателят се чувства като в летеж между небето и земята. 
"Често ходя там, макар и не толкова често, колкото ми се иска. Бих искал да живея там, но засега това не се очертава", казва писателят. 
А по принцип 
сега се чувствам идеално - като акула във вода съм
защото съм си точно на мястото и правя това, което ми харесва, категоричен е писателят. От десет години е и драматург на драматичния театър в Пловдив. Той е човекът, благодарение на когото едни от най-впечатляващите напоследък литературни произведения на съвременни български автори се превръщат в сценични представления. Секулов прави пиеса от "Възвишение" на Милен Русков, от "Трънски разкази" на Петър Делчев. Пак той е автор на пиесата със заглавие "Дебелянов и ангелите", която се играе с успех на пловдивска сцена. А друга негова драматургична работа с интригуващото заглавие "Няма ток за електрическия стол", която през 2015 г. поставя в Пловдив Лилия Абаджиева, а ролите се изпълняват от Калин Врачански и Красимир Доков, от 21 октомври вече се играе в "Трап доор тиътър" в Чикаго. Режисьор е Златомир Молдовански, а спектакълът е включен в афиша на "Трап доор тиътър", с който трупата отбелязва 25-ия си творчески сезон. 
Следващата му белетристична книга вече е намислена. Имам и вътрешен срок - до другото лято - да я направя, казва Секулов. И уточнява, че обикновено пише през лятото. През останалото време върши куп други неща и, разбира се, чете. Чете предимно историческа литература, документалистика, мемоари. И обяснява: "Любопитствам най-вече за събитията от първите 30 години след Освобождението. Периодът на Възраждането е направо опоскан като литература, възпяхме всеки чобанин, а на строителите на съвременна България така и не обръщаме внимание. В нашата народопсихология някак не е прието да се уважават трудът и богатството, не се радват на почит хората, които много работят и които печелят - на тях им се лепват определенията "изедници" и "скъперници". А пропускаме истината, че всъщност бедният не може да пести. И че едни достойни хора са изградили цяла религия върху предприемачеството...".