Д-р Цветелина Мирчева е завършила Медицинския университет във Варна през 1993 година. През януари 1994-а започва работа като лекар ординатор в отдел „Противоепидемичен контрол“ в Хигиенно епидемиологична инспекция-Русе. През 2001 година взема специалност „Епидемиология на заразните болести“, а пет години по-късно е назначена за директор на дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионалната здравна инспекция.


- Д-р Мирчева, в момента много русенци кихат, кашлят и имат мъчителна хрема. Това означава ли, че в града вече има грип?
- Действително в момента има много болни наши съграждани, но това не е грип, а са остри респираторни инфекции.
- Каква е заболеваемостта през миналата седмица?
- През седмицата от 05 до 11 ноември заболеваемостта е 64.53 на 10 000. Тази стойност е по-ниска от регистрираните стойности през октомври и е под средната за страната. Заболяемостта е в рамките на обичайната за периода и е далеч от епидемичните стойности.
- А кога се очаква грипът?
- Грипът се очаква в началото на януари. Това е най-тежкото заболяване от групата на острите респираторни инфекции. Официалната статистика на Световната здравна организация показва, че годишно в света се регистрират между 3 и 5 милиона болни с тежка форма на грип, а смъртните случаи са между 250 000 и 500 000. В Русе, когато заболяемостта от грип и остри респираторни заболявания достигне 250 болни на 10 000 души, се обявява грипна епидемия и се предприемат всички мерки за ограничаване на заразата. 
- Много ли са вирусите, които причиняват остри респираторни заболявания?
- Над сто са, но най-известен и разпространен е вирусът на грипа, който се среща в три типа - А, В и С. 
- Каква е епидемиологичната характеристика на тези три типа?
- Най-голямо епидемиологично значение имат грипните вируси тип А, които притежават способност да променят антигенния си състав. Това обуславя тяхната висока изменчивост. Обикновено грипните епидемии се предизвикват от разновидност на типа А, който се предава много лесно. Източник на зараза е болният. Той отделя вируса в края на инкубационния период и 3-4 дни от началото на клиничната картина. Голямо епидемично значение като източник на заразяване с грип имат болните с леки и безсимптомни форми, понеже точно при тях болният човек се надява, че ей сега ще му мине и ще изкара болестта на крак. Така той ходи на работа, пътува в обществения транспорт, киха, кашля и разпространява заразата около себе си, тъй като механизмът на предаване при грипа е въздушно-капков и основният фактор на предаване е въздухът. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Инкубационният период е от 12 до 48 часа. След преболедуване се изгражда имунитет само спрямо конкретния щам, предизвикал заболяването.
- Известно е, че грипът поваля изведнъж...
- Да, заболяването започва остро, внезапно, с втрисане, главоболие, повишена температура 38.5-40 градуса. Болният обикновено се оплаква от ставно-мускулни болки, световъртеж, силна отпадналост, болки в очните ябълки. Всичко това е резултат от интоксикацията на организма. Два-три дни по-късно вече се появяват суха кашлица и хрема. Състоянието на болните от грип е тежко. 
За потвърждение на диагнозата може да се правят лабораторни изследвания за изолиране на самия вирус по специалните вирусологични методики, за откриване в кръвта на специфични антитела към грипния вирус, за доказване наличието на вирусни антигени и на вирусната нуклеинова киселина. Ако грипът протича без усложнения, температурата продължава 2-4 дни, а заболяването - от 5 до 10 дни. Най-продължително се задържа отпадналостта, която може да се наблюдава дълго време след изчезване на всички симптоми. 
- От какво зависи колко тежко ще протече заболяването и дали ще настъпят усложнения?
- Тежестта на протичане на грипа зависи от много различни фактори: възраст, общото състояние на организма преди болестта, забавено или неправилно проведено лечение и други. Застрашени са децата и хора в напреднала възраст със съществуващи заболявания и пациенти с понижени защитни сили. Най-честите усложнения са бронхит, бронхиолит, пневмония, която може да бъде първична, вирусно-бактериална и вторична бактериална. От страна на сърдечно-съдовата система се стига до усложнения като миокардит, перикардит, сърдечно-съдова недостатъчност, ритъмни и проводни нарушения. От страна на нервната система усложненията са енцефалит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен оток, неврит, миелит. Останалите усложнения, до които води грипът, са синуит, отит, остър гломерулонефрит, пиелонефрит, имунодефицитни състояния.
- При първите симптоми на грип много хора започват сами да се лекуват, дори прибягват до антибиотици, това не е ли опасно?
- При първите симптоми на грип или друга остра респираторна инфекция болният задължително трябва да потърси лекарска помощ, за да бъде назначено адекватно лечение и да се проследи състоянието му. Антибиотици са наложителни само ако се касае за развитие на усложнение с бактериална инфекция. В никакъв случай не трябва да се прибягва до самолечение.
- Можем ли да говорим за профилактика на заболяването?
- Борбата с грипа е трудна поради високата възприемчивост на населението към него, бързината на разпространение вследствие на лесния механизъм на предаване на инфекцията и изменчивостта на грипния вирус. Най-сигурният начин да се предпазим от грип е да се ваксинираме. Ваксини се произвеждат ежегодно и са съобразени с циркулиращите грипни щамове по указание на Световната здравна организация. Ваксинацията е важна, защото предотвратява усложненията и прекратява предаването на заразата на други хора. Но трябва да се знае, че след поставяне на ваксина са необходими около 20 дни, за да може организмът да си изработи специфичните защитни антитела срещу заболяването.
За отбелязване е, че ваксината не предпазва от всеки щам грип, а е ефективна само срещу щамовете, включени в състава й. Препоръчаният от СЗО състав на четиривалентните грипни ваксини за северното полукълбо за сезон 2018/2019 г. е: A/Mичиган (H1N1), A/Сингапур (H3N2), B/Колорадо, B/Пукет. Препоръчаният от СЗО състав на тривалентните грипни ваксини включва също два щама на грипен вирус тип А - A/Mичиган (H1N1), A/Сингапур (H3N2), но само един грипен вирус В - B/Колорадо.
- За кои хора е силно препоръчително ваксинирането срещу грип?
- Имунизацията против грип се препоръчва на всички хора над 65 години, на деца над 6 месеца, на страдащи от хронични белодробни заболявания, хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, метаболитни заболявания, особено диабет, вродена и придобита имуносупресия, включително медикаментозна, носители на ХИВ и болни с клинично проявена ХИВ-инфекция, лица, които са изложени на повишен риск от заразяване с грип. И, разбира се, всички, които желаят да се предпазят от заболяване. 
- Има ли противопоказания за поставяне на противогрипна имунизация?
- Ако човек има алергия към активните вещества или към някоя от останалите съставки на съответната ваксина, включително към антибиотиците неомицин, гентамицин или полимиксин, тъй като е възможно ваксината да съдържа минимално количество от тях. Също при алергия към яйца, тъй като не може да се изключи възможността във ваксината да присъстват следи от размножителната среда на вируса. Не е препоръчително да се поставя ваксина и ако в момента хората са с фебрилитет или са болни от остри респираторни заболявания.
Имунизацията срещу грип се провежда от личните лекари или в Имунизационния кабинет на Регионалнaта здравна инспекция на ул. „Байкал“ 12, ет. 1. 
- Колко русенци се имунизираха досега в РЗИ?
- По време на настоящата имунизационна кампания през октомври в Имунизационния кабинет на РЗИ-Русе са имунизирани 37 души против грип, но в момента няма налични противогрипни ваксини.
- Как по друг начин, освен чрез ваксина, можем да се предпазим от заразяване с грип?
- Трябва да се избягва близък контакт с болни лица. Ако човек е болен от грип, трябва да стои на безопасно разстояние от другите, за да ги предпази. При заболяване хората да си остават вкъщи и да не ходят на работа или училище, както и да се въздържат от излизания по други причини. Това ще предпази другите от заразяване. Освен това заразените да избягват местата с много хора и масовите мероприятия. При кашляне или кихане устата и носът трябва да се покриват с ръка или кърпичка за еднократна употреба, която после да се  изхвърля в кофата за битов отпадък. 
Миенето на ръцете също предпазва от заразяване. За целта ръцете трябва да се измиват често и в продължение на най-малко 20 секунди със сапун и вода, особено след кашляне или кихане. При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички за ръце или дезинфекциращ гел. Да се избягва докосване на очите, носа или устата. Твърдите повърхности като дръжки на врати, телефони, дистанционни управления и други често трябва да се почистват след допир с обикновен почистващ препарат.