От известно време по скелето, опасало една от най-красивите русенски сгради, известна като Старото Музикално училище, не се мярка жива душа. Не се забелязва никакво движение - единствено няколко отворени прозореца подсказват, че все пак обектът, който от миналата есен се реставрира и ремонтира, не е изоставен. Фасадата вече е обновена в голямата си част, подменени са дограми, почистени са красивите тухлени стени и каменните елементи. 
На информационната табела, която е прибрана зад щита от гъсто строително зебло, са посочени основните параметри на обекта. Самият той, обектът, е посочен там  като „Реставрация, реконструкция, модернизация, преустройство, промяна предназначението и основен ремонт на съществуваща сграда /бивша Музикална гимназия/ в Нумизматичен музей“. Пак там е посочено, че началото на работата на обекта е 27 септември 2017 година и тя трябва да продължи 9 месеца. С други думи, ако всичко следваше публично обявените срокове, на 25 юни 2018 г. трябваше да се реже лента. 
И тъй като това не се случи през юни, а има немалко хора, на които никак не им е безразлично какво се случва с една от емблемите на града, потърсихме за повече информация човека, посочен пак на табелата като координатор на изпълнението на строежа: Ивайло Иванов. 
Как да не се работи - работи се! - отряза Иванов на въпроса на „Утро“ защо от доста време няма хора на обекта. Какво като не ги виждате, при добро желание могат да се видят, тросна се мъжът. И обясни, че в хода на работата излизали неща, които не били предвидени в първоначалния план. 
Една ябълка отвънка изглежда по един начин, а отвътре като я погледнеш, се оказва червива, подкрепи с метафора обяснението си Иванов.
На следващия въпрос - дали хората, които са изработили проекта за реставрация и са определили сроковете, не са знаели как изглежда отвътре „ябълката“, представителят на фондация „Братя Бобокови“ лаконично заяви, че проектантите са си свършили отлично работата. Но въпреки това в процеса на действие постоянно се появявали проблеми в сградата. Ние си ги решаваме проблемите, побърза да увери Иванов. И веднага след това попита: „Това интервю ли е? Защото интервюта не давам! Не съм упълномощен“. 
На въпроса кога все пак русенци могат да очакват приключването на дейностите по един от местните архитектурни бисери, отговорът също беше изразителен: „Когато успеем - тогава! Ние срокове не си поставяме“.
Може би след този разговор някой ще се сети да махне информационната табела, която за разлика от Ивайло Иванов поставя срокове. И всички, които минават покрай нея, виждат, че тези срокове са изтекли преди повече от 4 месеца.