Симеон Тодоров е дългогодишен психолог, а от 12 години е супервайзор и обучител, като провежда и тиймбилдинг програми с различна насоченост, сред които работа в екип, сплотяване на екипи. Той е роден в София, но от десет години живее в Ловеч, където работи в центрове за настаняване от семеен тип. Всичките дейности на Тодоров са свързани с хора, заети в социалната сфера. Той е част от проекта „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция“ на русенското сдружение БРТИМ. 


- Г-н Тодоров, какъв е поводът за посещението ви в Русе?
- Предложиха ми да работя по проекта „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция“, като съм изпълнявал сходна програма и в ловешката община Летница. Целта на проекта е децата отрано да влязат в обществото като равни посредством училищната интеграция, а в тази връзка те трябва да са подготвени още в детската градина. Затова фокусните групи бяха в учебни заведения. В качеството на партньори са общините Русе и Ветово, детските градини „Червената шапчица“, „Ралица“, „Пинокио“, „Роза“ в Ново село, училище „Никола Обретенов“, детско заведение „Щастливо детство“ във Ветово, „Звънче“ в Смирненски и училище „П.Р.Славейков“. Сегашното ми посещение включва последен обход на детските градини, в които сме работили, за да се видим с деца, а колегите с родители. Имаме и заключителен форум, в който да обсъдим с учителите от детските градини подходите при децата, които се нуждаят от повече и допълнителна подготовка, за да се получи това социализиране. Предварително ние бяхме пуснали тестове за учлищна готовност, обследвахме децата, видяхме резултатите и сега там, където резултатите са добри, имаме само похвали.
Но има и деца, които имат своите особености
Някои имат дефицити в развитието си - чисто индивидуално като някаква форма на леко изоставане. Други, за съжаление, имат доста сериозни социални проблеми - има деца, които са неглижирани, за тях не се полагат никакви грижи, дори не им се говори на български и тогава тези деца са в много изостанала позиция спрямо другите. Приемайки тази информация, учителите биха могли да обсъдят за кое дете с ниски показатели какво може да се направи през последната учебна година, за да могат идната, когато ще са първи клас, разликите да се редуцират колкото може. Същевременно трябва да се говори с родителите какво да се прави за детето в тези посоки, за да може то да е готово, например колко да се наблегне на българския, тъй като някои деца не могат да общуват заради това, че не знаят български и не познават предметите като име. 
- Вие предоставяте психологическа подкрепа на деца от етническите малцинства в образователната система. Разкажете в какво се изразява тази подкрепа, какви са основните техники за работа?
- Основно това, което правих по време на проекта, е групова работа с тези деца, които имат известни трудности с влизането в група или понятийно нямат представа какво е добро и лошо. Има деца, които
проявяват много остра агресия поради лоши взаимоотношения вкъщи
като ги стоварват върху връстниците си. В тези случaи сме работили в група, за да избегнем или да намалим това с методи, които децата могат да разбират - под форма на игра. Децата лесно се включват, когато ги караш да правят добро.
Работя и индивидуално с тези деца, които са показали наистина големи затруднения. С колеги сме общували с родителите, насочвал съм ги към детски специалисти в София, за да направят едно просторно и професионално обследване какви точно и къде са дефицитите, защото те са комплексни. Когато имаме дете с характеристики, които наподобяват диагноза, например има аутистично поведение, то трябва да бъде диагностицирано наистина професионално. Когато родителите получат тези професионални оценки, се разбира, че всъщност има изоставане. Ако се налага, се прави и изследване, за да се види дали трябва да се приложи медикаментозна терапия. Това представлява индивидуалната работа. При нея се вижда какво могат да развият децата чрез рисуване, разказчета. В една детска рисунка изключително много неща могат да се научат, защото децата не могат да го обяснят, но с рисунките могат да подскажат какво се случва. 
- А може ли да посочим на какъв процент от децата в  детските градини сте помогнали?
- На много голяма група е направена диагностика, но
по-малко от 1/3 са децата с проблеми, като тези проблеми обаче са сериозни
Самите учители си ги знаят и дори те ги посочват, защото са различни от останалите като поведение, като невъзможност да разбират или помнят. 
- От къде и кога започват проблемите при децата?
- Ако проблемите са чисто здравословни - свързани с някакъв вид забавяне на развитието поради телесни дефицити или свързани със здравето на тялото, те са вродени. Децата, които са неглижирани, могат да имат дефицити в няколко аспекта. Емоционалните дефицити се отразяват много тежко на психиката и оттам на цялостното развитие. Впоследствие може да има девиантно поведение, защото има липса на усещане за партниране от възрастен, от когото се създава базисното доверие. Освен емоционални, може да има чисто когнитивни забавяния в развитието поради това, че никой не се грижи за тях. Например родителите са в Испания, гледат го бабата и дядото, а детето си е в негов свят и няма кой да го развива. Това означава, че детето ще има трудности в обучителната степен от 1 до 4 клас, не защото му има нещо, а защото не са се погрижили за него. Има обаче и трети вариант, освен първите два, при който
родители са несръчни в гледането или отсъстват
За съжаление, при този вариант хората са в много тежка социална ситуация, в която има употреба на алкохол, най-вероятно и на наркотици, има побоища и разправии. В тези ситуации, колкото и здраво да е дошло детето на този свят, впоследствие то ще демонстрира някакви дефицити, като започне да се социализира. Затова, ако може да се действа, докато са малки, с всички ресурси на обществото, има по-голям шанс тези негативни развития да са по-малко. 
- По какви специфични случаи работите в Русе?
- Моята професия изисква конфиденциалност и няма как да бъда конкретен. Имахме случай с едно дете, за което учителките казаха, че е много отслабнало и беше свързано с наша тревога, че детето не е гледано и има опасност за живота му поради недохранване или някаква болест. Оказа се, че няма заболяване, а има известна небрежност от страна на родителите. Помогнахме и се задейства цялата система. Детето беше многократно изследвано, като специалисти отхвърлиха съмнението за тежка болест.
В дома на детето бяха занесени хранителни продукти, то започна да се храни и се стабилизира 
Част от случаите бяха свързани с това родителите да разпознаят нуждата от намеса на специалисти. Това е важно, защото ако детето не проговори до 2-3 годинки, трябва да се потърси причината за това и съответния специалист. Имал съм външни случаи, при които за детето се казва, че му има нещо, но след това се разбира, че то просто не чува. Съответно като му се сложи апаратче, то бързо настига останалите и наваксва изоставането. Ако децата имат някакво изоставане, родителите много дълго време се съпротивляват да си го признаят, защото чувството за вина е много мощно. Тези деца са техен продукт, значи те са виновни и така се губи точният момент, в който е добре да се намесят специалисти.    Едно от нещата, което правихме с колегите, е когато специфичните изследвания дойдат от София, да разясним на родителите описанието. Тогава те разпознават по академичността на справката, която са получили, нуждата от това да се намесят специалисти и децата да успеят да наваксат някои дефицити и липси. 
- Какви трудности и предизвикателства срещате в работата си, как се справяте с тях?
- Прави ми впечатление, че има места, където има учители, които вече са се уморили от професията си, държат висок тон, употребяват много некоректни думи към малките деца. Струва ми се, че това е голяма пречка. За съжаление, в детските градини има малко учители, повечето пред пенсия, големи групи с деца и те не могат да смогнат и да намалят разликите между поколенията.
Учителките непрекъснато си мислят, че всички деца трябва да са еднакви
а сегашните някак си са по-различни. Изглежда, че демонстрират неподчиняемост, а те просто имат друг свят, в който общуват с телефона и таблета. Тези техни компетентности са толкова високи и толкова отсъстващи при госпожите, че разликата е много голяма и учителите не могат да ги догонят и се опитват да ги спрат. 
- Как подрастващите деца от различните етноси да бъдат задържани ефективно в учебната система, какъв трябва да е подходът?
- Много е важно образователната система да допусне различието в по-голяма степен, защото големи групи от хора са различни. Ако ние не признаем тяхната различност, те престават да имат доверие в системата и дори не си пускат децата на училище. Оттук настават тези големи отпадания и разделяния в обществото, защото за да може да функционира образователната система пълноценно, към всяко дете трябва да има индивидуално отношение и всяко различие да бъде съобразено.
Децата от ромски произход си имат специфика и не може да искаме невъзможни неща
Добре е системата да се адаптира към тях. Те са по-свободолюбиви, те ще научат много повече неща, ако в началото бъдат заведени на една поляна, където да учат азбуката, да рисуват, отколкото ако са в класната стая. Ако ние следваме тяхната различност, ще се създаде връзка между учителката и децата и тогава те ще я следват, а в началото това се губи - системата доминира върху личността, което е пропуск. Така е с всяка общност, която има свои характеристики, фолклор, приказки, празници. Ако сме близо до тях, и те ще дойдат близо. Образователната система има нужда от всякакъв вид реформи, включително и да се приема различието и да се работи индивидуално. 
- Как може да се преодолее проблемът със създаването на негативни нагласи към процеса на социализация на деца от различните етноси?
- Трудно. Би могло да се преодолее това отношение да не е такова, ако обществото ни се развива и се учи на социалност и толерантност. Толерантността е много висок клас култура, много голяма част от българите я нямат. Те
реагират на първо и на много ниско ниво, при което нямаме поле за диалог
нямаме поле за приемане. Факт е, че има голям процент престъпност в тези групи, но този процент е поради това, че отпадат от образователната система и са неграмотни. Освен това са с нисък социален статус, нямат социални умения. Освен че нямат образование, имат голяма липса на ценности, които слагат филтър на поведението им. Когато нямат цензура на поведението, лесно лъжат, лесно крадат. Различността тревожи и българите се тревожат. Все повече съм песимист по отношение на това дали двете общности ще могат да се колаборират, и едните, и другите ценности да бъдат уеднаквени - ние да приемаме тяхната различност и те да приемат част от ценностите.