Животът на Джоузеф Януци (1931-2015) по прякор Джо Кучето е разделен на две половини - в първата е мафиот от клана Гамбино, а във втората е автор на кулинарни книги. Но и в двете обича да готви, което може и да му е генетично предадено, тъй като баща му Джоузеф Януци старши бил първи братовчед с Осуалдо Карпанзано, собственик на отличния италиански ресторант „Алфредо“ на Бойнтън бийч, Флорида. Старши бил и прочут букмейкър и вероятно затова кланът Гамбино възлага на Януци младши да се грижи за приходите от залагания на конни надбягвани, както и на кучешки състезания, откъдето печели прозвището си Джо Кучето.
Когато майка му Моли и баща му се развеждат, хлапакът за първи път се сблъсква с живота на улицата. Той става член на банда „Нощни бунтовници“, бяга от родния Ню Йорк в Холивуд, спи в паркирани коли или на пейки в паркове. След това се записва в армията и дори воюва в Корейската война, където е ранен два пъти и е награден с Пурпурно сърце. Като войник тренира бокс и се присъединява към армейския отбор, но заради едно сбиване е уволнен и отново се оказва на улицата.
През трите си воински години Януци младши се понаучава да готви и затова започва да търси работа в ресторант. Той предизвиква искрения смях на главния готвач на ресторант в Кливланд, като му казва, че има кулинарен опит от армията. Джои, ако обещаеш да забравиш всичко, което си научил за приготвянето на храна, ще те взема на работа, казал му шефът и така Януци става помощник готвач в престижен ресторант. Там получава първите си професионални познания за приготвянето на деликатесни супи и сосове, усвоява сложни италиански и френски рецепти, експериментира с добавянето на коняк и различни вина в ястия и десерти. След половин година Джоузеф решава, че вече знае достатъчно и се връща в Ню Йорк. Работи в различни ресторанти, докато един ден получава предложение, на което не може да откаже. Канят го „майките и бащите на италианската асоциация“, т.е. мафията.
Така през 1975 г. той става член на клана Гамбино - един от петте, контролиращи организираната престъпност в Голямата ябълка и други щати чак до Калифорния. Покрай готвенето за „колегите“ Джо ръководи от името на семейство Гамбино манипулирането на букмейкърски и лихварски операции, участва в ограбвания и кражби с взлом, търговия с наркотици, рекет. В престъпния бизнес негов наставник е Томас Агро (1931-1987), войник на фамилията, който контролира приходите от Флорида. Заради престъпната им дейност често се налага да се крият в конспиративни квартири в други градове. Януци се научава да готви „с едното око в печката, с другото - в прозореца“. За да гледа дали не идва полиция, или  мъже с автомати от друг клан.
Сърдечен удар изпраща Джо в болница и там по време на посещение на съпругата и дъщеря си научава, че ФБР се интересува от него. Той напуска Флорида и се крие в Чикаго. Когато след време се връща, е пребит почти до смърт с бейзболна бухалка от Томас Агро, защото при бягството му у него останали 22 000 неотчетени долара. Това е преломният момент в живота на Януци, от който започва втората му половина.
Той става информатор на ФБР и след убийството  на боса на фамилия Гамбино - Пол Кастелано, през 1985 г. играе ценна роля в процеса срещу мафията. Влиза в програма за защита на свидетели и живее под друго име във Флорида, където отваря магазин. През 1993 г. Януци издава автобиографията си „Joe Dogs: The Life and Crimes of a Mobster“ и първата си кулинарна книга „The Mafia Cookbook“, която обединява историите на мафиота със знанията на експерта по италианска кухня в Америка. За ужас на ФБР двете книги предизвикват истински фурор и агенцията му забранява всякакви публични прояви. Но чашата на търпението му прелива, когато го спират от участие във вечерното шоу на Летерман. Тогава Джо се отказва от федерална защита.
„The Mafia Cookbook“ става една от най-търсените книги и през 2001 г. излиза второ преработено и допълнено издание. В него всички рецепти са придружени от кратки истории за мафията, поукрасени с чувство за хумор от автора. „Отмъщението, както и моята салата Cicoria Insalata е най-добре да се ядат студени“, коментира той случая с пребиването си от Томас Агро, заради който всъщност издава на ФБР колегите си мафиоти. Всеки разказ е свързан с ястие, което Джо е готвил някога, а рецептите са такива, че могат да се приготвят по всяко време и на всяко място. Защото мафиотите по всяко време са готови да изоставят всичко и да побегнат при поява на опасност. Януци признава, че при тия бягства му се е налагало да оставя съдове, ножове и други готварски прибори, за които му е било най-мъчно. Не се бави, Джо, ще ти купим други, дърпали го навън другите.
Заради тези изненадващи бягства от закона или от отмъщението Януци прави и най-големия си грях към италианската кухня, като готви прочутия сос Маринара с консервирани, а не с пресни домати, и понякога заменя чесъна и горчицата със съответните продукти на прах. Готвачът на мафията трябва да разчита на запаси от консерви, за да не се появява излишно в магазините, обяснява Джо и твърди, че колкото и да е странно, но дори и в тези случаи сосът Маринара може да се приготви възхитително. В рецептата си той пише: „Първо в горещия зехтин се слага чесънът. Когато той се разтвори в маслото, смело наливайте консервираните домати, а след тях и другите съставки, включително сух босилек и чаща пилешки бульон. Цялата процедура отнема не повече от половин час“.
По думите на Януци мафиотите много обичали макарони и месо в различни съчетания. Което, разбира се, се отразявало на техните фигури, но безжалостните мъже се шегували, че е по-добре да ги убие холестеролът, отколкото куршум. В книгите си Джо пише и за изобретената от него рецепта за месо с гъби и аспержи - ястие, което той нарича флорентински бифтек по нюйоркски. Флорентинският и нюйоркският бифтек са най-големите в кулинарния свят. А събрани двата на едно място представляват нещо наистина огромно. За приготвянето на това чудовищно ястие Януци препоръчва да се купят пет 300-грамови парчета месо, 1 кг гъби и да се сготвят за гладните гангстери в най-големия тиган, защото в среден просто няма да се поберат.
Понякога Джо си позволява да променя традиционни сицилиански рецепти, при това с риск за живота си, защото „мафиотите са консервативни и не приветстват модерни експерименти с храната“. Точно заради това никога предварително не казва това и чак когато гангстерите изяждат стека Au Poivre или печеното свинско с мандарини и доволно избърсват мазните си ръце, Януци разкрива тайната си. А това, че е оцелял, е най-неопровержимото доказателство за кулинарното му майсторство.
През 2010 г. Януци издава втората си кулинарна книга „Cooking on the Lam“, а пет години по-късно умира от рак на костите в болница за ветерани в Кервил, Тексас.

Спагети с шунка и маслини по рецепта на Джо Януци

Необходими продукти:
3/4 ч.ч. зехтин
2 средни глави лук
4 скилидки чесън
250 г шунка
2 парчета бекон
300 г маслини без костилки
1/2 ч.ч. пълномаслена сметана
700 г спагети
1 ч.ч. настърган пармезан
пресен босилек
Начин на приготвяне:
Зехтинът се загрява в голям тиган. Добавят се нарязаният на кубчета лук и наситненият чесън и се пържат до полупрозрачност. Прибавят се нарязаните на кубчета шунка и бекон и се запържват. Когато беконът стане хрупкав, се изважда. Маслините се нарязват на колелца, прибавят се в тигана и се готвят на бавен огън около 10 мин, като се бъркат постоянно. Налива се сметаната и се готви още 1-2 мин.
Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. Сипват се в чиния, посипват се с настърган пармезан и се заливат със сметановия сос. Украсява се с листенца босилек.
Запърженият бекон не се връща при спагетите и според Джо Януци трябва да се изхвърли.