Плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот. Това гласят част от заключенията на доклада "Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България", който беше представен днес, 31 октомври, от КТ Подкрепа. 
Докладът е разработен от Колектив за обществени интервенции (КОИ) и сдружение "Солидарна България".

Докладът предлага конкретни финансова обосновани модели за данъчна реформа, залягащи върху изместването на данъчната тежест от средната класа и бедните към богатите и корпорациите.

Предложенията от доклада за въвеждане на прогресивен данък представи Ваня Григорова - синдикалист, икономист и председател на сдружение "Солидарна България". Предложенията за въвеждането на прогресивен данък са залегнали и в официалното становище на КТ Подкрепа за Бюджет 2019.

Изчисленията сочат, че от премахването на максималния осигурителен доход в бюджета ще постъпят 710 млн. лв., от добавка "Солидарност" (20% ДДФЛ над 5000 лв.) - 267 млн. лв., от 12% корпоративен данък - 415 млн. лв.

Резултатите от доклада показват, че разликата между доходите на най-богатите и най-бедните (20%) е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС.

Близо 40% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване, което е два пъти над средноевропейското ниво.

ЕК определя ситуацията с неравенството и бедността в България като "критична", което се дължи на "ниските разходи за социална защита", породени отчасти и от "липсата на прогресивност в данъчната система", пише в прессъобщението на КТ Подкрепа относно доклада.

Ето защо в страната има нужда да се осъществи прогресивна данъчна реформа, която би намалила неравенството и насърчила икономическия растеж през засиленото потребление. "Необлагаемият минимум пък ще гарантира, че огромната част от работещите с месечен доход до 3 000 лв. (над 95% от заетите) ще плащат по-ниски данъци", пише още в писмото.

Огнян Касабов от КОИ подчерта как в глобален мащаб плоският данък поставя България в компанията на други недемократични държави като Унгария и територии като Абхазия и Приднестровието. Според него неравенствата и обезвластяването на хората могат в крайна сметка да намерят израз в размирици и бунтове.

Темата коментира и журналистът Ивайло Атанасов, който тълкува, че в страната с най-високи нива на неравенство и риск от бедност в ЕС данъчната система е на практика регресивна и задълбочава тези вече критични проблеми.

Икономистът Боян Захариев пък определи доклада като най-пълно аргументирания и научно издържан документ от този род, появявал се досега у нас. Захариев потвърди, че няма доказателства плоският данък да увеличава чуждестранните инвестиции и да свива сивата икономика.