Може ли едно фалирало преди 22 години предприятие да продължава да извършва дейност, да печели от тази си дейност, но въпреки това да увеличава задълженията си? Да притежава активи на стойност 2-3 пъти повече отколкото са дълговете му, но тези активи 22 години да не могат да се продадат? Вероятно 99,99% от хората по света биха отговорили с „не“. И само запознати със състоянието на бившия консервен комбинат „Дунавия“ в Русе биха казали „да“.
На 11 декември ще се навършат 22 години, откакто някогашният гигант на хранителната ни промишленост се намира в несъстоятелност. Той отдавна не прави консерви, но отдава помещения под наем. И отчита печалби от тази си дейност. Според финансовия отчет за миналата година - 10 хиляди лева, формирани от 34 000 лева приходи, от които разходите са 24 000. Начислени са обаче и разходи за ликвидацията в размер на 194 хил. В резултат задълженията на фалиралия комбинат нарастват от 1,322 на 1,509 млн. лева. 
Въпреки увеличението с почти 200 хил. лева, задълженията на „Дунавия“ все още са 2-3 пъти по-малко отколкото дълготрайните й материални активи - според последната оценка те са на стойност 4,015 млн. лева. Така че ако се продадат, могат да покрият всички дългове двойно и да остане. Но не могат да се продадат вече 22 години. 
Основните задължения на „Дунавия“ са към държавата, която ги събира без бързане от 1996 г. Най-хубавото за продажба време вероятно бе златният период 2005-2008 г., когато цените на имотите вървяха нагоре заради еуфорията от влизането на страната в Европейския съюз. Но този момент бе изтърван. Тази година настоящият синдик на дружеството Димитър Богданов направи четири опита да пласира собствеността, все неуспешни. Цените бяха намалявани няколко пъти, но кандидат-купувачи не се появиха. В сегашната ситуация, когато инвеститорите в родната икономика са вече някакъв изчезващ вид, а на тезгяха за продан са стотици индустриални имоти в града, задачата наистина е трудна.