Хачик ЛЕБИКЯН 
Надписът, за който става дума по-долу, не може да се причисли към графитите. Последните се пишат на стени и фасади на латиница и не значат нищо за непосветените. Този текст е на кирилица и е предназначен за масово възприемане и внушения.
Сива душа задава глупав въпрос, идентифицира целия град със себе си. Склонността към мазохизъм е психически проблем на личността, който някои се опитват да лекуват с драсканици на закътани публични места. Хем да се вижда, но не съвсем, за да не го заличат.
От близо година забелязвам този въпрос, изписан с разкривени главни букви на един трафопост в задния двор на търговски център „Дунав“. „ХАРЕСВА ЛИ ВИ ДА СТЕ ПОРЕДНИТЕ СИВИ ДУШИ В ТОЗИ СИВ ГРАД?“
Въпросът, който се поставя, е със затворен отговор. Каквото и да кажеш, попадаш в капана на задаващия го. Дори да е „не“, значи се съгласяваш с неговата констатация, която той не я поставя под никакво съмнение.
Не може някакъв комплексар, под носа на общината, да нарича и града, и всички в него, без да ги познава, сиви. Ако Русе не му харесва, да го напусне, да си намери друг, „цветен“ град с „цветни“ души, а не да се вайка анонимно по кьошетата. 
Много неща не са в ред в нашия град. Вина имаме всички в различна степен - от кмета и градската управа до обикновените граждани и клошари. Последните са сред хората, които най-много замърсяват публичните места, които постоянно обитават. Но нали ние избираме (или не избираме) кой да управлява този град и как да живеем в него.
Много неща в Русе не са наред... Но така зададен въпросът е белег за безсилие и заразно примирение. С аристократично високомерие да наричаш хората на града „сиви души“ е странно. А неговата душа каква е? Защото точно този драскач някой би могъл да го охарактеризира като такъв.
Ако лъвът на Арналдо Цоки, който е в непосредствена близост, можеше да прочете този въпрос, сериозно би се разсърдил, че напразно пази свободата на нашите „сиви“ души. Русе не е сив град. Русе винаги е бил със свободен дух и свободни хора. Той е направил крачка към Европа още в една тъмна епоха и много неща в България за първи път се появяват в нашия град. За това е говорено много. Днес само добавяме - този град никога не е бил сив! Освен при хлорните обгазявания, но и тогава мъглата беше разпръсната по невиждан в социалистическа България начин.