Какво означава името? Какви символи носи то и защо е толкова важно за идентификацията на всеки човек? Как бихте постъпили вие днес, ако някой ви нареди да си смените името? Каква е била атмосферата по време на комунистическите репресии в България, с които е била съпроводена насилствената смяна на имената на българските турци? 
Тези въпроси бяха в центъра на открития урок, който се проведе в Средното училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, посветен на една не много популярна напоследък тема от близкото минало. Организатор на открития урок е фондация „Софийска платформа“, които подготвят издание в помощ при преподаването на темата за социализма. Учениците от 9 Б клас и техният преподавател по история и цивилизация Николай Чакъров се бяха подготвили да представят своите виждания за събитията отпреди малко повече от 30 години. 
Момичетата и момчетата бяха разпитали родители, баби и дядовци 
с молба да разкажат спомени за онова смутно и тревожно време. В часа те използваха също и документи, които хвърляха допълнителна светлина върху възродителния процес. Един от тях е извадка от стенограма на заседание на МВР от януари 1985 г., според която тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов казва: „Отцепването на 200 000 души - това създава нова обстановка, не само в Кърджали, не само в тези шест окръга, в цялата страна има нова обстановка“. И още една фраза, която за днешните тийнейджъри не говори почти нищо, но за хората, живели в реалния социализъм, значи много: „В Белене има достатъчно места“. 
Друг документ припомня, че само за 10 дни през май 1989 г. в 71 населени места на Варненска, Разградска и Хасковска област е имало 
масови демонстрации и безредици с участието на
52 700 души
А от май до септември същата година „във възстановяването и охраната на обществения ред и на важни стопански и други обекти, освен наличните сили на МВР, са участвали 9033 допълнително мобилизирани за по един месец запасни от военизираните мото милиционерски батальони и Вътрешни войски“.
Учениците от Дойче шуле добавиха и своите проучвания по тези деликатни въпроси. Един от гимназистите разказа за своя дядо, който е бил участник в протестите срещу смяната на имената и последен в своето село е сменил името си. Друг ученик сподели, че в неговото семейство по тази тема не се говори - очевидно драмата толкова силно е отекнала във фамилията, че е 
превърнала този въпрос във фамилно табу
Всички деца - и българчета, и турчета, единодушно заявиха, че не приемат подобни насилствени императиви, особено когато те се отнасят до такава чувствителна материя, каквато е личностната идентичност, един от факторите на която е името - собствено и фамилно. В същото време на въпроса „Как вие лично бихте реагирали, ако на вас сега ви наложат да смените името си?“ всички деветокласници дадоха различни отговори: някои категорични и безусловни, други в по-мека форма. Това са мненията на деца, които растат в съвършено различна реалност, те не са били изправяни пред подобни императиви, каквито бяха норма за социалистическото общество, те поначало трудно възприемат нещо да им се налага - затова може би и не възприемат в такъв въпрос някаква реална заплаха. 
През декември историкът Николай Чакъров ще участва в методическа сбирка на работна група, която ще обобщи дейностите по предстоящото издаване на помагалото на фондация „Софийска платформа“ по нейния проект „Социализмът оживява“. Едва след това ще се пристъпи към подготовката на книжното издание.