„Когато започнах да пиша историята на Русчушкия отряд, отидох в русенската окръжна /тогава/ библиотека - в отдел „Краезнание“ намерих 9 тома история на Руско-турската война. Грамадни томове - всеки от тях колкото една внушителна енциклопедия. Да седна да ги чета в библиотеката - колко време ще отиде... Тогава в библиотеката ми направиха жест: дадоха ми томовете да ги чета у дома и да си водя бележки! Наистина голям жест - но явно оцениха задачата, която си бях поставил. Прибрах се и като седнах - чета, превеждам от руски, чета, превеждам, водя записки, проверявам, сверявам фактите. Защото всичко в една книга, която остава да се чете от поколения след теб, трябва да е точно. Не бива по никакъв начин да се подменя нито един детайл от историята! Историята е свещена - и трябва да се уважава безпрекословно!...“. 
С тези думи започва разговора си с мен един достолепен мъж от село Тръстеник, който от години се е посветил на странна наглед за съвременните хора мисия: да събира трошица по трошица миналото на своя роден край и да го завещава в печатно слово на тези, които идват след него. А може би най-удивителното в този човек е, че 
Трифон Трифонов по професия не е историк
 Завършил е руска филология с втора специалност български в Софийския университет „Климент Охридски“ /когато той се е дипломирал, през 1954 година, един от най-тачените български първокнижници още не е бил признат за „свети“/. Дипломираният историк в това сърцато семейство е съпругата Латинка, която също има две специалности от СУ, първата е география. Но и тя, която много обича и цени историята, признава: съпругът й е по-страстният следовник на фактите и сведенията отпреди десетилетия и векове, които предопределят и днешния ход на времето. 
Трифон Трифонов е роден на 30 август 1939 г. в Тръстеник. Много искал да следва руска филология. Не се отказал от това, дори и след като на два пъти не бил сред приетите в списъците. Третия път вече станал студент в Софийския университет. А след като се дипломира, се връща в родното си село и започва работа като учител в основното училище „Васил Левски“. През 1970 година Латинка му казва „Да“ и стават семейство. И двамата сме от Тръстеник, и двамата през целия си живот сме били учители все в едно и също училище, казва Латинка. Него 
очевидно не го изкушават висините на кариерата 
- защото когато го канят да отиде да преподава в Полувисшия институт за подготовка на детски учителки, той се отказва. По-важно му е било общуването с децата на Тръстеник. И явно вече си е давал сметка колко много време му е потребно, за да се отдаде на втората си страст - изследването на миналото на родния край. 
Първата книга, която подготвя, е със заглавие „Русчушкият /Източен/ руски отряд. Хроника. 1877-1878“. Книгата излиза от печат през 1992 г. като издание на Държавния архив в Русе. Сам по себе си този факт - че дипломирани историци и архивисти признават за значим, стойностен и приносен труда на филолога от Тръстеник, говори красноречиво за няколко неща. Първото, разбира се, е признаването на задълбоченото и напълно професионално изследване, което е направил Трифон Трифонов. И това буди уважение както у неговите рецензенти Веселина Антонова и Любомир Златев, така и у редактора Йордан Борисов и отговорния редактор на книгата Димитър Петков - все имена, които говорят на русенци за професионално и отговорно отношение към историческата истина. 
Книгата е плод на дългогодишни изследвания и събиране на материали. Но заедно с четенето, конспектирането, записването и аналазирането на фактите, документите и събитията, Трифон Трифонов не спира да обикаля около своето село и другите населени места, където преди дузина десетилетия са се разиграли епичните битки, предопределили хода на Руско-турската освободителна война. Той 
разгръща избуялите треви и отбелязва все още запазените очертания на войнишките окопи 
от онова далечно време. Внимателно разглежда и описва всички запазени паметници, които руската държава е поставила на места, където са загинали нейни офицери и войници. Трифонов установява и местата на няколко паметника, които по една или друга причина вече не съществуват. Работата му по паметниците и паметните места от Освободителната война в края на 19 век  продължава и до днес - и сега той вече е готов с новото си изследване, което скоро ще бъде издадено като 12-а поред книга. Темата на предстоящото издание в неговата лична книжовна сбирка са паметниците по следите на Русчушкия отряд. 
Русчушки отрядът се нарича, докато достига до Русе - след това вече той е под името Източен, уточнява Трифон Трифонов. Преживените два инсулта в последните няколко години леко затрудняват говора му, но съзнанието му е останало бистро и непокътнато. Нещо повече - сетивата му и чувството му за историчност сякаш са изострени още повече. С абсолютна точност той цитира сражения, дати, географски названия, имена на пълководци. В съзнанието му на изследовател 
още по-ярки са станали детайлите от баталните сцени, които е проучвал и описвал
Нали знаете, че Русе е предаден на русите доброволно, по споразумение, пита Трифонов. И веднага добавя: „Както е предаден и през 1810 година. И тогавашното споразумение е спазено точка по точка, буква по буква. А знаете ли, че при следващата Руско-турска война, през 1828-1829 година договорът за примирие се подписва пак в Одрин - през септември 29-а година? Както и 50 години по-късно, отново в Одрин. Тогава договорът е бил уговорен, документите изготвени, но ето че от Цариград не идва никой да го подпише. Великият княз Николай Николаевич изчаква определено време, а след като така и не пристига никой от Великата порта, тогава князът издава команда войските да поемат към Цариград. И да видиш как веднага оттам се задава делегация за подписването на Санстефанския договор... А защо това става точно на 3 март, а не на друга дата - това го знаете, нали?“, продължава да ме изпитва дългогодишният учител. Аз обаче съм се подготвила предварително и знам, че
от тази дата Александър наследява руската корона
 Моят бърз отговор изглежда удовлетворява домакина и той продължава да ми разказва други интересни факти. 
Неговите интереси в сферата на историята се задълбочават все повече. Така се раждат книгите „Укрепената позиция на Русчушкия отряд“, „Историята на Тръстеник“ в два тома, излезли на бял свят последователно и включили в страниците си паметни събития от миналото на селото, личности, факти, премеждия, политически битки и обществено значими факти. Всички архиви на БКП, ДКМС, БЗНС и още куп документи са минали през тези ръце на тази маса, казва Трифон Трифонов. Неголяма по обем книжка той е посветил и на историята на училището, където е минал целият му професионален път. В нея той посочва откъде тръгва школото, кой го е създал и кои са били първите даскали в него, като стига до най-ново време. Самият той е отдал на това училище своите най-добри и енергични десетилетия от живота си. А края на учителската си кариера обяснява лаконично: 
„Пенсионирах се - защото и там дойде една брадата демокрация...“
- и така затваря темата. 
Освен документалните четива на историческа тематика Трифон Трифонов е автор и на няколко издания, в които публикува свои сентенции, стихове, размисли, автобиографични записки. Но една от книгите, с която той особено се гордее, е създадена от него в съавторство със съпругата му Латинка. Това е фундаментален том с родословията на над 100 тръстенишки рода. Това са само родове, които водят началото си от нашето село, пояснява Латинка. За някои от фамилиите сведенията датират от 1815 г. Години наред са събирани и данните за този сборник, в който са подредени изразителни таблици на роднинските връзки поколения наред. Когато вече обработвахме основните материали, аз си 
взех нова тетрадка, която постоянно носех със себе си
разказва Латинка. Дали отива до магазина или излиза по друга работа - тетрадката е все в нея. Като срещна някого по пътя, заговаряме се и мимоходом уточняваме детайли, дописвам пропуснати неща, поправям, пояснява жената. В крайна сметка семейство Трифонови прави този прекрасен подарък на селото - едва ли има друго селище в България, където да са събрани повече от 100 местни рода с родословните дървета. 
Разбира се, там е и родословието на Трифонови, които обаче присъстват на страницата на фамилията Капитанови - по прозвището на един от предците, който е имал лодка. Това, което остава „зад кадър“, извън таблицата на родословното дърво на фамилията, е радостта на Трифон и Латинка, когато се събират всички: дъщерите, зетьовете и внуците. Така е било съвсем наскоро - за сбора на Тръстеник. Така ще бъде, дай, боже, и за следващите празници. Дъщерите Наташа и Севда са икономистки, зетьовете - също. Севда живее в Силистра, Наташа е в Русе. Русенката има две дъщери - Саша е студентка по право във Великотърновския университет, а Андреа е шестокласничка в училище „Васил Левски“. Тя много обича да си учи уроците с помощта на баба Латинка. Като му обясня на детето, като му покажа на картата кое къде се намира - някак му става по-ясно, казва дългогодишната учителка. Тя даже на шега предложила на внучката да идва следобед с междуградския автобус в Тръстеник „на бабина занималня“. 
Момчетата на Севда са големи. Траян е 11-окласник, а
най-големият внук Мартин е четвъртокурсник във Военноморското училище
„Това лято имаха учебно плаване и той ни се обади по телефона... от Рим! Разказва ни къде се намира, как изглежда Вечният град. Възможността да се чуем с него на такова разстояние наистина е голяма работа“, казва Латинка. Впрочем те с Трифон си имат два компютъра вкъщи. Ама няма как да бъде другояче - толкова информация имаме събрана, така и текстовете се подготвят по-лесно, а и повече работа може да се свърши, обяснява Латинка, която освен всичко останало е и председател на пенсионерския клуб в Тръстеник и вдъхновява самодейността на третата възраст. И на сбогуване двамата с Трифон показват един белокаменен блок, който Трифон намерил преди време и докарал до дома си. Върху камъка е издълбана розета, а от двете й страни древният художник е запечатал силуетите на две птици. Възможно е този камък да е бил паметник още от Второто българско царство, казва Трифонов, като припомня, че според преданията по тези места се е състоял един от сблъсъците на цар Иван Шишман и султан Мурад. Дали пък птиците и розетата няма да предизвикат интереса на историците? - надяват се семейство Трифонови.