Авантюрист? Мечтател? Луда глава? Учен? Изследовател? Писател? От всичко по малко - това е норвежецът Тур Хейердал, който се покрива със световна слава покрай експедицията си със сала „Кон-Тики“ през 1947 година, когато пропътува около 8000 км за 101 дни от Южна Америка до островите Туамоту. И това е началото на делото на живота му. Скандинавецът остава в историята с лодките, които построява, и с вниманието, което обръща на културния обмен. Днес се навършват 104 години от неговото рождение.
Тур Хейердал идва на белия свят в град Ларвик в Южна Норвегия, недалеч от Осло. Още като малък проявява интерес към природата. Вдъхновен от майка си, която работи като уредник на местен музей, Тур започва да се интересува от зоология. Докато е още в началното училище, той организира зоологически музей в стая в дома си. През 1933 година се записва в университета в Осло, където изучава зоология и география, докато не тръгва на първата си експедиция до Полинезия през 1937-38 година.
Пристигайки в Полинезия, 
младият студент Хейердал и съпругата му Лив са приети от Терииероо, полинезийския вожд на Таити 
през 1937-а. След като живеят според полинезийските обичаи и начин на живот, семейство Хейердал отива да прекара една година на самотния остров Фатухива от групата на Маркизките острови. Докато проучва трансокеанския произход на фауната на острова, Тур следва полинезийските традиции. По това време естественикът започва да размишлява над тогавашните теории относно това как жителите на южния Пасифик са достигнали островите. Борейки се с източните ветрове и течения при излизане в морето на риболов с полинезийските си приятели, Хейердал отхвърля хипотезите в учебниците, според които островите са открити и заселени от все още неидентифицирани хора от Югоизточна Азия от каменната ера. Според Хейердал е невъзможно тези хора да са пропътували над 15 000 км, борейки се срещу силните течения. Вместо това на него му хрумва идеята, че хората са пристигнали с океанските течения от запад - така, както са дошли и флората и фауната. Например той забелязал сладък картоф, чиято родина е Южна Америка.
Хейердал 
изоставя зоологията и започва интензивно да изпробва своята теория за произхода на полинезийците
Той изказва предположението, че миграцията към Полинезия е последвала естествения пренос в северния Пасифик, и така се насочва към Британска Колумбия и Перу. Докато работи в Музея в Британска Колумбия, Хейердал публикува в Интернешънъл Сайънс през 1941 теорията си, че в Полинезия пристигат две последователни вълни от хора. Според него първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи. Векове по-късно втора етническа група достига Хавайските острови с големи двойни канута от Британска Колумбия. Резултатите от изследванията на Хейердал са през 1952 година публикувани в труда „Американски индианци в Тихия океан“.
Избухването на Втората световна война връща Хейердал в Норвегия, където се записва в Норвежките свободни сили. Преминава специална подготовка като радист-диверсант и служи като парашутист във Финмарк. Удостоен е с награда за храброст.
След войната Хейердал 
продължава своите изследвания, но учените се отнасят скептично 
спрямо революционните му теории. За да докаже на практика своята хипотеза, Хейердал решава да построи копие на използвания в древността сал от балсови трупи, който нарича „Кон-Тики“. През 1947 година изследователят и още петима негови спътници отплават от Каляо, Перу. И стават световно известни, след като за 101 дни изминават 8000 км, докато стигнат до Туамоту в Полинезия на 7 август 1947 година. Единствената съвременна технология, която използват, са комуникационната апаратура. Хранили се с улов от морето. По време на експедицията са заснети стотици метри кинолента с ежедневието на екипажа, които са превърнати в документален филм за експедицията, а той е отличен с „Оскар“ през 1952 година. Книгата „Пътешествие на Кон-Тики“ пък е преведена на 67 езика и има голям успех.
Въпреки скептичното отношение, 
салът се оказва способен да издържи на такъв голям преход 
и показва, че древните перуанци биха могли да достигнат Полинезия по този начин.
След успеха на експедицията с „Кон-Тики“ Хейердал организира и ръководи Норвежката археологическа експедиция до островите Галапагос. Екипът проучва предколумбовите селища и намира инкска флейта и чирепи от над 130 керамични предмети, които по-късно са определени като прединкски. 
Островите Галапагос се намират на около 1000 км западно от Еквадор и така южноамериканската археология е разширена за пръв път до открития Тихи океан. Успоредно с тази експедиция Хейердал работи с експерти, за да преоткрие изгубеното изкуство на гуара - вид първобитен подвижен кил, използван за мореплаване от индианците в Перу и Еквадор. С това откритие, неизползвано на „Кон-Тики“, 
става ясно, че южноамериканците са имали всичко необходимо, за да пропътуват големи разстояния в Тихия океан
След успеха си Хейердал е насърчен да ръководи голяма археологическа експедиция до най-усамотения остров в Тихия океан - Великденския остров. Екип от 23 души достига острова и извършва първите археологически разкопки. Те скоро откриват, че на Великденския остров някога е имало гора, която е изсечена от местните жители и е заменена с тръстика и други южноамерикански растения.
Радиовъглеродното датиране показва, че островът е бил населен от около 380 г. от н.е., или хиляда години по-рано от хипотезите на тогавашните учени. Разкопките разкриват, че някои от древните каменни издълбавания на острова са сходни с древните традиции в Перу.
Според някои от жителите на Великденския остров, те пристигнали от далечните земи на изток.
Резултатите от труда на Хейердал са представени и дискутирани обстойно на Десетия тихоокеански научен конгрес в Хонолулу през 1961 година, където те са подкрепени от единодушното заявление, че „Югоизточна Азия и близките острови представляват една важна част от народите и културите в островите в Тихия океан и Южна Америка“. Така теорията на Хейердал за миграциите от изток получават солидно признание.
Тур Хейердал продължава своите изследвания върху древното мореплаване, но вече 
насочва вниманието си към древните тръстикови лодки, направени от папирус
Тези лодки са били смятани за неспособни за преминаване през Атлантическия океан, тъй като се смятало, че тръстиковите лодки ще се напълнят с вода след по-малко от две седмици във вода. Хейердал обаче е сигурен, че съвременната наука подценява древните плавателни съдове и се опитва да им докаже своето предположение нагледно. През 1969 купува 12 тона папирус и заедно с експерти построява плавателен съд по древен стил. Резултатът е 15-метрова лодка, която е спусната в древното финикийско пристанище Сафи в Мароко. В духа на сътрудничеството Хейердал тръгва под флага на ООН заедно със седем човека от седем държави. Папирусовата лодка „Ра“ изминава 5000 км за 56 дена, докато не е изоставена поради бурите и недостатъците в конструкцията. Само една седмица оставала до пристигането в Барбадос.
Десет месеца по-късно Хейердал повтаря експеримента, но този път с 12-метровата „Ра II“, с която прекосява най-широката част (6100 км) на Атлантика за 57 дена - от Сафи до Барбадос. Така още веднъж доказва, че съвременната наука е подценила дълбоко забравените първобитни техники.
Теорията, че средиземноморските плавателни съдове, построени преди Колумб, не биха могли да прекосят Атлантика, е разбита 
Хейердал доказва също така, че древните египтяни биха могли да комуникират с Южна и Северна Америка. Всичко това дава основание да бъде наречен Адвокатът на древните хора.
В последвалите години Хейердал води много други експедиции, включително по река Тигър (1977). Лодката му се казва „Тигрис“ и с нея той трябва да покаже, че цивилизацията от индуската долина в Индия би могла да е имала търговски/миграционни връзки с Месопотамия.
„Тигрис“ е изгорена от Хейердал в Джибути на 3 април 1978 в знак на протест срещу войните около Червено море и Африканския рог. 
Води експедиция и в Малдивите (1982, 1983 и 1984).
Завръща се на Великденския остров през 1986-1988 година.
През 1989 година се завръща в Перу, където открива цяла долина с древни пирамиди и остава там до 1994-а.
В Тенерифе е през 1991, 1999 и 2000 година.
През 1993 година пристига на Канарските острови, където разкопава няколко хълма и намира пирамиди, построени от гуанчите - древен народ, избит от испанците през 15 век.
През 2001 води археологическа експедиция в Русия, за
да докаже хипотезата, че прадедите на съвременните норвежци са пристигнали от бреговете на Азовско море
След като разбира, че страда от рак на мозъка, Хейердал се отказва от медицинска помощ и се прибира в дома си в село Кола Микари в околностите на италианския град Андора, провинция Савона на регион Лигурия. Там умира в съня си на 18 април 2002 на 87-годишна възраст.