Така се подреждат нещата в моя живот, че честичко ми дават повод да си мисля каква изключителна късметлийка съм. С това признание започва разговорът ми с най-новото попълнение на русенската театрална трупа - Кристиана Ценкова, която от началото на септември вече е част от състава на театър "Сава Огнянов". Зрителите вече я видяха в първата за сезона постановка на "Двама съвсем голи мъже" под режисурата на Николай Урумов и със звездния Михаил Билалов. В момента Кристиана репетира в следващата постановка, където именитият Теди Москов в обичайния си режисьорски режим вади всичко възможно и невъзможно от русенската трупа, за да направи това, което иска в нова русенска интерпретация на известен италиански филм.  
"Страхотно е и е свръхразлично от всичко, което съм играла до момента. Нещата на Теди Москов не можеш да ги сбъркаш, нито пък да ги предвидиш. А и самата работа по спектакъла е много забавна и можеш да научиш страхотно много неща. А за мен 
да работя с Теди Москов и Мая Новоселска е една сбъдната мечта
Има няколко спектакъла, които съм гледала безброй пъти - това са "Албена" и моноспектаклите на Мая Новоселска "Едно малко радио" и на Мариус Куркински "Български разкази". Вдъхновяват ме до умопомрачение, след тях не мога да спя. Но да работя заедно с Мая Новоселска е направо невероятно", казва Кристиана. 
Това очевидно е част от късметлийската парадигма, в която младата русенка живее. В нея се вписват много събития - като това, че когато се явява на кастинг, за да получи място във Варненския театър /тогава Кристиана е студентка 4 курс/, режисьорът Красимир Спасов, който е в изпитната комисия, я харесва и й предлага ролята на Лиса в спектакъла "Откраднати разкази" на Доналд Маргулис в Театъра на Армията. Предложението е от тези, които човек не може да откаже. А Лиса носи на Кристиана несравнимия с нищо опит и радост от работата и с режисьора, и с голямата българска актриса Меглена Караламбова. И още нещо - ролята извежда младата актриса до първото й голямо отличие: 
25-годишна тя получава своя "Икар" за дебют
като приза си оспорват не три, както е обичайно, номинации, а цели пет! 
А всъщност всичко започва още когато Кристиана е на шест години. Тогава тя за първи път излиза на голяма сцена - на фестивала "Червената шапчица" в Русе, където момиченцето печели първа награда за стихотворението на Дора Габе "Баба" и за ролята на Лиско Бизнесмена. Помня, че тогава този, който връчваше наградата, ми каза "Честито, колега!" - а аз някак приех това не като шега, а като самата истина, засмива се русенката. 
Но все пак трябвало да мине доста време, преди момичето да избистри за себе си желанието да се занимава именно с театър. Тя е танцувала народни танци, спортни, модерен балет - накрая формацията "Мираж" на Наталия Томова я задържа за 4 години! Танците на "Мираж" са много артистични, често развиват сюжет, който се разгръща от началото до поантата и това привлича Кристиана. До момента, в който научила за тетралната студия към русенския театър. Разбрах, че са обявили кастинг, явих се и станах част от студията. Ръководеше я Венцислав Петков и двамата заедно с Кадри Хабил правеха една абсолютна малка театрална академия, разказва младата актриса. По това време тя е в 10 клас в Професионалната гимназия по туризъм. 
"Родителите ми никога не са ми натрапвали какво точно да уча. Макар че и мама, която е счетоводителка, и татко, който се занимава с агробизнес, не скриваха, че предпочитат да имам някаква професия. Така се озовах в паралелката по организация на хотелиерството в ПГТ, а там пък попаднах в една чудесна атмосфера и при преподаватели, които ни даваха отлична подготовка не само по специалните, а и по общообразователните дисциплини. Освен това в самата гимназия също имаше театрална формация. И така в един момент се оказа, че аз освен в студията към театъра играя в още три: в моето училище, в Дойче шуле и в студентския театър "Пирон", продължава актрисата. В студията бяхме не просто хора, които харесват театъра - 
бяхме направо пристрастени към тази магия 
казва тя. И добавя, че немалко от известните днес имена са вдишали театъра и са станали подвластни на тази магия именно там, увлечени от страстта и отдадеността на Венци и Кадри. Сред тези имена са младите русенци Йоланда Михайлова /възпитаничка на Дойче шуле/, Стелиан Радев /от Математическата/, Юлиан Петров /Икономическата гимназия/, когото днес тв зрителите дебнат какво ще направи в следващата серия на "Скъпи наследници". 
Така когато завършва средно образование, тя вече има сериозна сценична биография: "Голият крал", поставен от Венци Петков, "Синята птица", режисирана от Кадри Хабил, а също и по-малки роли в състава на "големия" русенски театър в "Ромео и Жулиета" и "По-големият син" в постановки на Богдан Петканин и "Хотел между този и онзи свят" на Александър Беров.
С "Ромео и Жулиета" театърът имаше гастрол на сцената на Народния театър - усещането да стъпя там беше неописуемо, помня го до днес - казва Кристиана. Междувременно в школата на Венци Петков тя и нейните млади колеги от студията преминават през Чехов, Шекспир, през множество етюди, които следват програмата на Театралната академия. Може би затова когато русенката решава да кандидатства в НАТФИЗ точно в годината, в която клас сформира Ивайло Христов, тя е приета от раз. И така нейната лична закана 
"Ако не стане отведнъж, няма да кандидатствам повече" 
просто се изличава. 
Четири години в НАТФИЗ с най-любимите ми преподаватели и с един необикновено задружен клас - това също си беше луд късмет, казва Кристиана. За това говори и фактът, че след завършването целият клас прави сдружение, което наричат "КЛАС" и заедно правят "Мизантроп" с Петър Денчев, "Сън в лятна нощ", "Плешивата певица"... 
След "Икар" и работата по различни артистични проекти Кристиана започва работа в театъра в Габрово. След като гледала "Ромео и Жулиета" на Петринел Гочев с габровската трупа, си казала, че й се иска да работи с тези хора, които са толкова запалени. А когато отива в Габрово, става ясно, че Гочев започва работа там по нова постановка: "Жана Д'Арк". Така отново късметът спохожда русенското момиче, което продължава да трупа опит и да се радва на работа с едни от най-впечатляващите съвременни български режисьори. Към тях трябва непременно да прибавим и Веселка Кунчева, с която Кристиана влиза в спектакъла "Момо" на Младежкия театър в София. Романът на Михаел Енде е един от най-любимите на русенката. В него има толкова мъдрост, която е отправена едновременно и към децата, и към възрастните, казва тя. 
Така постепенно стигаме до това, което връща Кристиана Ценкова в родния й град. Реших, че е време вече да си имам детенце - а истината е, че 
винаги съм си представяла, че отглеждам детето си тук, в Русе
а не някъде другаде, обяснява актрисата. Двамата с бащата на малкия Данаил, който преди месец навърши две години, са били единодушни, че София не е най-доброто място за отглеждане на дете. Макар че напоследък започват да се притесняват заради честите замърсявания на въздуха тук. И се надяват да не се върнат онези кошмарни времена, когато хората са напускали града, за да могат децата им да дишат. 
Засега такива мисли не се задържат често в главите им, а Данаил стоически приема, че сутрин трябва да отиде в детската ясла и там да изчака мама да си го прибере. Но пък часовете, в които двамата могат да си бъбрят, както и когато мама чете на Дани любимите си приказни истории или и двамата гледат също тъй любимите си филмчета - тези моменти са наистина безценни. 
Впрочем, точно когато очаквала да се появи на бял свят Данаил, нейната майка й разказала историята на нейното име. Преди момиченцето да се роди, майката сънувала странен сън - присънил й се мъж с черно наметало и широкопола шапка, който я уверил, че ще бди над детето й. Въпреки че мама не е от хората, които вярват на подобни мистични истории, тя се разровила и узнала, че този човек е католически светец, казва се Кристофър и е покровител на пътниците - така дошло и моето име, казва актрисата. Едва след като научила това, самата тя потърсила още информация и се оказало, че 
свети Кристофър е покровител най-вече на... пътуващите артисти!   
А малкият Данаил сбъднал още една мечта на Кристиана: да се върне в русенския театър. Там, откъдето е тръгнала към голямата сцена преди не чак толкова много време. То си беше като едно завръщане вкъщи - и колегите в трупата ме приеха топло и сърдечно, радваха ми се точно така, както се радват на човек, който си идва у дома, казва актрисата. Тя се радва на дружелюбието, на енергичния ритъм, който в момента държи екипа на новия спектакъл. И си мечтае за ролите, които се надява, че й предстоят: Жана Д'Арк, Султана, отново и по-различно да изиграе Елена Андреевна в Чеховия "Горски дух", да влезе в кожата на Йовковата Албена, която засега все й се разминава... 
Но като начало - да мине успешно премиерата на Тедимосковата постановка на 16 октомври!