Д-р Никола Щерев е завършил Медицинския университет във Варна през 2000 година. Веднага след това започва работа като лекар в Спешна помощ в Русе. От 2004 година е назначен в неонатологията на АГ комплекса към Университетска болница „Канев“. През 2010 година придобива специалност по детски болести във Варненския медицински университет, а седем години по-късно и специалност по неонатология в Медицинския университет в Плевен. От април 2017 година д-р Щерев работи в новоизграденото отделение по акушерство със сектор неонатология в УМБАЛ „Медика“.

- Д-р Щерев, започна есента, времето рязко застудя и децата започват по-често да боледуват. Какво представляват настинките?
- Тъй наречените настинки са инфекции на горните дихателни пътища и всъщност са заразни заболявания, причинени от различни вируси. Известните от тях са повече от 200, но непрекъснато се появяват нови и организмът никога не успява да изгради имунитет срещу тях. Това е причината настинките да представляват такъв голям проблем. Децата в ранна детска възраст боледуват между 6 и 12 пъти годишно, а в училищна възраст от 2 до 4 пъти. През есенно-зимния сезон децата прекарват по-голямата част от времето в затворени пространства, в близък контакт едни с други, което благоприятства разпространението на вирусите, тъй като вирусната инфекция се пренася по въздушно-капков път, тоест чрез микрокапчици, които се разпръскват при кихане, кашляне и говорене от заразен човек. Тези микрокапчици могат да попаднат и върху повърхността на бюра, клавиатури, маси, книги, химикали, където могат да останат жизнеспособни за няколко часа. Така, дори и при липса на пряк контакт с катарално болен, е възможно заразяване при докосване на прясно намокрени от капчици предмети. 
- Кога се появяват първите симптоми?
- Обикновено симптомите се развиват два-три дни след контакт с катарално болен. Те варират според типа вирус, но най-често включват болка и гъделичкане в гърлото, запушен или хремав нос, кихане, сърбеж, кашлица, главоболие, повишена температура, отпадналост, разкършеност. За малките деца е характерен и понижен апетит. Тези симптоми продължават от 4 до 14 дни, като в повечето случаи подобрение настъпва в рамките на една седмица.
- В кои случаи се налага преглед от педиатър?
- Преглед от педиатър се налага, когато към описаните по-горе симптоми се добавят още промяна в характера на кашлицата, тоест тя стане дълбока и влажна и започнат да се отделят оцветени храчки. Болките в ухото са друг симптом на усложнение на настинката с отит. Признак за заболяването може да бъде и болка в челото, особено при навеждане. Тогава вече говорим за симптом на начален синузит. Задържаща се висока температура и влошаване на общото състояние на детето вече показват, че те имат здравословен проблем.
Тук е моментът да подчертая, че бебетата и децата до 3 години рядко боледуват от настинка, но често се разболяват от остри респираторни инфекции и грип. Лечението за тези две заболявания включва покой, поемане на много течности, витамин С. 
- За колко време минават вирусните инфекции при децата?
- Обичайните, неусложнени вирусни инфекции през есента преминават за около 7 дни. В ранна детска възраст имунната система функционира на по-ниско ниво. Тя съзрява до 7-годишна възраст, когато започва да работи на ниво, близо до това на възрастните. Вирусите, причиняващи инфекциите на горните дихателни пътища, са изключително много, разнообразни и непрекъснато променящи се, което затруднява организма да изгради траен имунитет срещу тях. 
- Закаляването на децата помага ли да се борят с вирусите?
- Закаляването е добър подход за предпазването от инфекции. Общоизвестен принцип на закаляването е редуването на топли и студени процедури. Класически примери са престоят на морския бряг, хладните обливания или сауните при по-големите деца в училищна възраст. Балансираният двигателен режим и здравословното хранене също са фактори в борбата с настинките. Най-ефективният начин за профилактика е да избягваме заразените хора, което невинаги е възможно. Носенето на предпазни маски, честото измиване на ръцете, избягването на употребата на общи съдове и прибори са най-честите и ефективни мерки за ограничаване разпространението на вируси.
- От бабите си знаем, че приемането на витамини е добра профилактика срещу вирусите. Доколко е вярно това?
- Приемането на витамини профилактично за предпазване от инфекции на горните дихателни пътища не се препоръчва. Здравословното, балансирано хранене осигурява необходимите витамини и микроелементи, които са нужни за справяне с вирусните инфекции. На пазара се предлагат различни видове имуностимулатори, които могат да се приемат през есенно-зимния сезон, разбира се, индивидуално подбрани за конкретния пациент. Някои от тях успешно стимулират общия имунитет.
- А какво ще кажете за антибиотиците и лечението с тях при настинка?
- Антибиотиците не са противотемпературно средство. Те не действат при вирусни заболявания. Антибиотиците са ефективни само при заболявания, причинени от бактерии. При вирусни инфекции те не само че не помагат, но могат да причинят и тежка алергична реакция, която понякога може да бъде фатална. Освен това ненужното им използване води до развитие на резистентност към тях. По тези и други причини употребата на антибиотици трябва да бъде ограничена и те да се прилагат само при сигурно доказана вторична бактериална инфекция. Усложнения като гноен синузит, отит и пневмония, които се развиват след вирусни инфекции, разбира се, изискват антибиотично лечение.
- Алергиите характерни ли са за малките деца?
- Характерно за алергията е, че тя никога не протича с повишена температура. Обикновено алергичните реакции се повтарят - едни и същи симптоми се провокират от едни и същи фактори. Често се откриват и близки с тези заболявания като фамилна обремененост за астма и алергичен ринит. През есенно-зимния сезон вирусните инфекции са по-чести, докато алергичните реакции се срещат през пролетно-летния сезон.
Според съвременната статистика 50% от често боледуващите деца всъщност страдат от алергия, която не е установена. Връзка между вирусните инфекции през есенно-зимния сезон и алергиите има например при характерната форма на бронхиална астма в ранна детска възраст, която се отключва от вируси. При всяка хрема засегнатите деца имат и мъчителна кашлица, чувство за недостиг на въздух, затруднено, „свиркащо“ дишане. 
- Как се доказва алергията?
- Доказването на алергия става чрез търсене на антитела в кръвта и чрез кожни проби. При налични индикации тези тестове се извършват във всеки специализиран алергологичен кабинет. 
- Каква е профилактиката?
- Кърменето до 6-месечна възраст е доказало своите ползи в редица проучвания. Заедно с това обаче няма доказателства, че ограничаването или изключването от диетата на кърмачката на основни хранителни алергени води до по-нисък риск за поява на алергия при детето. Въпреки това по отношение на високорисковите кърмени деца Американската академия по педиатрия препоръчва изключването на фъстъците и ядките от храната на кърмачката, захранване на детето на 6-месечна възраст и включване в хранителния режим на детето на алергени като фъстъци, ядки и морски продукти едва след 3-годишна възраст.